— Не съм разговарял с нея. Веднага след свадата тя излезе.
— А защо не поговорихте с нея по-късно?
— Ами… официално аз не я считах за наемател в този дом. Наистина, тя имаше парична договореност с мис Билан, но аз сметнах това за тяхна лична работа.
— Разбирам. А кой ви каза за тази парична договореност?
— Мис Билан.
— Не обвиняемата, така ли?
— Точно така.
— Това означава, че вие никога не сте разговарял с обвиняемата.
— Понякога я виждах.
— Но никога не сте разговаряли с нея.
— В прекия смисъл — не.
— Тогава откъде познавате гласа й?
Свидетелят се поколеба.
— Аз… съм го чувал по телефона.
— Вие какво… включвате се към телефонния комутатор ли?
— Да… аз понякога проверявам кой разговаря.
— Тоест подслушвате разговорите?
Свидетелят се смути.
— Не съм твърдял подобно нещо, мистър Мейсън. Просто понякога ми се налага да вземам решения във връзка с телефонни разговори.
— По-точно?
— Ако, например, някой е поръчал междуградски телефонен разговор и в този момент разговаря с местен абонат, длъжен съм да дам разпореждане на телефонистката да прекъсне градския разговор.
— Разбирам. Значи комутаторът е направен така, че вие да можете да се включвате към всеки разговор?
— Да, този комутатор…
— Отговорете на въпроса точно — каза Мейсън. — Можете ли да се включвате към всеки разговор?
— Да.
— И така — обобщи Мейсън, — съгласно версията, която ни разказахте за подслушания от вас разговор, мис Гренджър се е държала спокойно и не е отправила никакви заплахи?
— Точно така, сър.
— Тогава защо вие счетохте за необходимо да й направите забележка за недостойно поведение?
— Аз… ами защото в известен смисъл тя беше инициатор за свадата. Защото именно тя отвори вратата и изрази своето възмущение от поведението на обвиняемата.
— Вие казахте, че в това време сте се намирал в съседното помещение?
— Да, сър.
— Тогава защо не излязохте в коридора и не прекратихте този разговор?
Свидетелят не знаеше какво да отговори.
— Слушам ви — нетърпеливо каза Мейсън. — Защо не направихте това? Какво ви задържаше в този апартамент?
— Вижте… дългите години работа в подобни луксозни домове неволно те заставят да станеш дипломат. Когато се намесваш в спор между две разгневени жени…
— На две разгневени жени?
— Ами разбира се.
— Според вашите думи само една от жените е била разгневена, а другата се е държала с достойнство. Значи и двете бяха разгневени?
— Не. Мис Гренджър се ядоса след това, в хода на разговора.
— Но нали тя първа е отворила вратата и се е нахвърлила срещу обвиняемата?
— Какво да ви кажа… аз не знам кой точно е отворил вратата. Не можах да видя. Само чух.
— В края на краищата това толкова ли е важно? — попита прокурорът с ехиден глас.
— Да, това е важно, защото показва отношението на свидетеля — поясни спокойно Мейсън.
— Абсолютно безпристрастен и непредубеден свидетел — произнесе с чувство Бъргър.
— Нима? — изказа съмнение Мейсън. — И така, мистър Ричи, вие казахте, че в този момент сте се намирал в съседния апартамент?
— Да, сър.
— И вратата е била отворена?
— Да, сър.
— В кой апартамент се намирахте? — попита Мейсън, като повиши глас.
— Ами аз… бях в съседния апартамент.
— Съседен на кой апартамент?
— Съседен с… намирах се в съседния апартамент.
— Вие вече десет пъти казахте, че сте се намирал в съседния апартамент, но да отговорите на поставения въпрос не желаете. Само една от вратите на съседните апартаменти е била отворена. Тази на Сюзън Гренджър! Тя е излязла, а може би по-правилно е да се каже, че е изтичала навън в момента, в който е разбрала, че обвиняемата е видяла как Дъглас Хепнер слиза с асансьора. Затова и вие сте чул разговора. В този момент вие сте се намирал в апартамента на Сюзън Гренджър, нали така?
— Аз… не помня.
— Вие си спомнихте подробности от разговора, а — не си спомняте къде точно сте бил?
— Аз… аз… да. Спомням си, сега си спомням всичко. Наистина бях там.
— И вие продължавахте да сте там до момента, в който Сюзън Гренджър е изтичала навън, оставяйки вратата отворена?
— Да, сър.
— Кажете сега — попита Мейсън, като сочеше с пръст Ричи — защо се опитахте да скриете вашето присъствие в апартамента на Сюзън Гренджър?
— Ами защото изведнъж съобразих, че при дадените обстоятелства това би могло… да я компрометира.
— Кого?
— Мис Гренджър.
— Значи вие увъртахте отговора си само защото искахте да пощадите чувствата на мис Гренджър?
— Стараех се да бъда джентълмен.
— Нямаше ли друга причина визитата ви при мис Гренджър?
— Никаква освен служебния ми дълг.
— И вие отидохте в апартамента й само по задължение?
— Да, сър.
— Какво правихте там?
— Аз… обсъждах с нея един проблем.
— Какъв проблем сте обсъждани?
— Почитаем съд, — намеси се Хамилтън Бъргър — протестирам. Въпросът е несъществен, не се отнася към делото и е неправомерен. Кръстосаният разпит се води погрешно.
— Напротив, — възрази Мейсън — въпросът е насочен към изясняване на мотивите, поради които свидетелят се отклонява от отговорите. Това е много важна подробност.
Съдията Морън се намръщи и размисли как да постъпи.
— При нормални условия — каза накрая той — бих си помислил, че този въпрос е твърде далече от делото, но в дадената ситуация… отклонявам протеста.
— И така, какво обсъждахте? — повтори своя въпрос Мейсън.
— Не помня.
— А помните за какво са разговаряли мис Гренджър и обвиняемата?
— Да, сър.