— Може би все пак си струва да се рискува и да се даде възможност на Елеонор да разкаже своята история, колкото и невероятна да изглежда тя — предложи Дрейк, когато келнерът се отдалечи.
Мейсън поклати глава.
— Тогава да съчиним някаква история, която да звучи правдоподобно? Или пък да представим Сюзън Гренджър в неблагоприятна светлина? Да я обвиним, че участва в контрабанда със скъпоценни камъни и ги крие в тубите с боя? Да предположим, че камъните са попаднали у Елеонор, а тя ги е дала на Дъглас Хепнер. След всичко това, Сюзън Гренджър предприема мерки, за да си ги върне обратно. Тогава ще се появи и мотив и възможност. Дявол да го вземе, Пери, защо не й скроиш един хубав кръстосан разпит? Надсмей се над нея, над нейната страст към изкуството, опитай се да я заподозреш в контрабанда на скъпоценности, вбеси я. Може би да изплюе нещо. И я попитай защо не е съобщила на полицията за погрома, извършен в апартамента й. Тикни я в месомелачката, Пери.
Мейсън отново поклати глава.
— Повече от всичко. Пол, се страхувам от несправедливостта — каза той. — Моята клиентка ми разказа история, в която е почти невъзможно да повярваш. Ако аз, нейният адвокат, повярвам, то ще бъда ли спокоен за своята репутация и съвест? Мога да предположа, че това е новата й лъжа, но дали това е така? Ако съчиня някаква история, тогава пък ще знам, че тя е фалшива. А аз се боя от фалша. Адвокатът трябва да намери истината.
— Но версията на клиентката, доколкото разбрах от теб, не е истинска — каза Дрейк.
— Може би. Но не е изключено тя да се е оказала в плен на обстоятелствата, в плен на цяла поредица от събития, които могат да я погубят, ако съдът узнае за тях. Ако е убила Хепнер, то тя загива. Ако не го е убила, само истината може да я спаси. Страхът й от това може да доведе до там, че съдиите просто да не й повярват. А моят дълг е да открия истината и да убедя в нея и съда.
— О, разбира се, — забеляза саркастично Дрейк. — Тогава ще изкараш Етел Билан лъжкиня, Сюзън Гренджър контрабандистка на скъпоценности, а Елеонор непорочна и невинна. Да видим къде ще те отведе всичко това.
Пол погледна часовника си.
— Доколкото разбирам, Пери, — продължи той, — ние директно изпращаме нашата клиентка на стола за екзекуция.
Настъпи тягостно мълчание, което беше нарушено от Дела Стрийт.
— И все пак какво смятате да предприемеш, шефе? — попита тя.
— Не знам — призна си Мейсън. — Елеонор е моя клиентка и аз трябва да направя всичко необходимо, за да я спася. В този момент Бъргър говори с Ричи. Ако Гренджър не е казала истината, естествено Ричи няма да потвърди думите й и тогава Бъргър ще отложи делото веднага щом влезе в съдебната зала. Ако Ричи има да съобщи нещо важно, което да потвърди тезата ми, то тогава Бъргър ще го призове моментално да даде показания. Нашата надежда е в това, Бъргър да отложи делото без да призовава Ричи. Ако това стане, то тогава в разказа на Сюзън не всичко е наред. Ако призове Ричи, това ще означава, че сме загубени. Ричи ще бъде барометърът.
Те излязоха от ресторанта, пресякоха улицата, влязоха в зданието на съда, качиха се на асансьора, а после се отправиха към заседателната зала.
Хамилтън Бъргър се появи като победител. Той беше съпровождан от своите помощници, а на лицето му играеше усмивка.
Не след дълго в залата влезе съдията Морън, зае своето място и обяви продължение на заседанието.
— Обвинението готово ли е? — попита той.
— Ето в този момент всичко ще стане ясно — прошепна Мейсън на Дела.
Хамилтън Бъргър се надигна от стола си.
— Ваша светлост — каза той, — ние имаме още един свидетел. Не знаех, че той може да потвърди думите на мис Гренджър дотогава, докато самата тя не ни съобщи този факт. Да си призная, това силно ме учуди. Предвид на това, че не очаквах подобен поврат на събитията, аз въобще не се поинтересувах дали съществува свидетел на разговора между мис Гренджър и обвиняемата. Казвам всичко това единствено с цел да изразя пред съда и защитата своята добра воля. Мистър Ричи, моля да заемете свидетелското място.
Ричи влезе в залата изпълнен с достойнство. След като зае мястото си, той погледна покровителствено към Пери Мейсън, после устреми погледа си към Хамилтън Бъргър и веждите му се устремиха нагоре бавно, придавайки на лицето въпросително изражение. Цялото му поведение съвсем красноречиво говореше за готовност и той с грациозен жест подкани прокурора да му зададе въпросите.
— Кажете, мистър Ричи, чухте ли разговора, състоял се между обвиняемата и Сюзън Гренджър на петнадесети август?
— Да, сър.
— Къде се водеше този разговор?
— Пред вратата на апартамент 360.
— Разкажете ни за какво ставаше въпрос в него — помоли Бъргър.
— Момент — намеси се Мейсън. — Бих искал да задам един предварителен въпрос.
— Предполагам, че нямате право на това — веднага възрази Бъргър. — Разрешава ви се само да изразите протест.
— Много добре — съгласи се Мейсън. — Протестирам на основание на това, че въпросът подсказва отговора на свидетеля, че в разговора са участвали само двама души. Това означава, че самия свидетел не е присъствал на него.
— Но той каза, че само е чул разговора — намеси се съдията Морън.
— Той направи това изявление на основание на това, че е познал събеседниците по гласовете — възрази Мейсън. — Но подобно свидетелство не е доказателство.
— О, разбрах ви — каза Хамилтън Бъргър. — Мистър Ричи, вие познавате ли обвиняемата?
— Да, сър.
— Познат ли ви е нейния глас?
— М-м… да.
— Беше ли тя една от участничките в разговора?
— Да, сър.
— А кой беше другият събеседник?
— Мис Гренджър.
— Вие познавате ли нейния глас?
— Много добре.
— Продължете. Кажете, какво сте чул?
— В общи линии мис Гренджър каза, че няма намерение да търпи да я шпионират, че това не й харесва, че тя е независима жена, че сама си изкарва хляба и ще живее както си иска.
— А какво отговори на това обвиняемата?
— Тя заяви, че искат да й откраднат приятеля и че тя няма намерение да гледа на това спокойно. И че ако Сюзън Гренджър не й върне Хепнер, то тогава тя ще го убие.
— В този момент ли показа тя оръжието си?
— Разбира се — каза Ричи. — Наистина, аз не видях това, но от контекста разбрах, че Корбин е показала на мис Гренджър револвер. Тя добави още: „Ще видиш, че ще удържа на думата си“.
— Можете да задавате въпроси — обърна се прокурорът към Мейсън, който в това време трескаво мислеше как да отклони разглеждането на делото за утре.
— Следователно — започна Мейсън, — вие потвърждавате, че този разговор се е състоял.
— Разговарях по този въпрос с мис Гренджър.
— И вие направихте това по задължение?
— Разбира се.
— Спомнете си какво й казахте по този повод.
— Казах й, че в „Белинда апартмънтс“ не е прието да стават подобни скандали.
— А какво казахте на обвиняемата?
