— И помните разговора почти дословно?
— Да, сър.
— Но сте забравил за какво сте говорил с мис Гренджър точно преди свадата и то по делови въпроси?
— Наистина не помня, сър.
— Добре. Вие никога ли не сте бил в апартамента на Сюзън Гренджър по друг повод освен по служба?
Свидетелят не знаеше как да отговори и погледна умолително към прокурора.
— О, Ваша светлост — веднага откликна на молбата му Хамилтън Бъргър, — струва ми се, че се отклонихме твърде настрани. Разглеждам действията на защитата като опит да се дискредитира един свидетел, да се подрони репутацията на друг и…
— Свидетелят се отклонява от отговора — прекъсна го Мейсън. — А освен това не виждам по какъв начин свидетел, посетил наемател по служба, може да дискредитира последния и да му накърни репутацията.
— Виждам — замислено каза съдията Морън, — че кръстосаният разпит взема специфична посока, което е предизвикано от изменението, възникнало в логиката на изказванията на свидетеля. Предполагам, че при създалата се ситуация е необходимо да се предостави на защитата пълна свобода на действие. Протестът на обвинението се отклонява.
— И така, ходил ли сте у мис Гренджър по въпроси, които не са свързани с вашите служебни задължения? — повтори въпроса си Мейсън.
— Понякога я навестявах, за да побъбрим.
— Кажете, колко време прекарахте в апартамента този ден, когато се е състоял разговорът? — попита Мейсън.
— В продължение… извинете, но отново… не помня.
— След идването на Хепнер ли влязохте там?
— Не, сър.
— Тогава вие би трябвало да сте бил там още преди идването на Хепнер.
— Да, сър.
— Видяхте ли, когато влезе Хепнер?
— Аз… само чух.
— Така си и мислех — каза Мейсън. — А сега ми отговорете, но честно…
Мейсън се приближи до адвокатското място, взе някакви документи, бързо прелисти страниците, като че търсеше нещо, върна се обратно, спря се пред свидетеля и попита:
— Вие специално се бяхте скрил в апартамента, за да подслушвате какво казва Хепнер, нали така?
Свидетелят трепна и неловко поклати глава. Мейсън погледна отново в книжата, като че четеше там нещо и каза:
— Помнете, давал сте клетва. А сега кажете направо — бяхте се скрил в апартамента да подслушвате — „да“ или „не“?
— Да, сър, прав сте.
— Така е по-добре — въздъхна с облекчение Мейсън, затвори папката и я хвърли обратно на масата, като съпроводи това свое движение с доста изразителен жест. — Защо ви беше необходимо да подслушвате?
— Виждате ли, исках да знам какво точно става. Исках да знам…
Сюзън Гренджър изведнъж скочи от своето място. Лицето й беше гневно.
— Този човек лъже — изкрещя тя. — Не е бил в моята квартира. Той…
— Момент, момент — сърдито възкликна прокурорът, обръщайки се към Сюзън Гренджър.
— Седнете, мис — прекъсвайки прокурора, каза съдията Морън сърдито. — Не можем да допуснем безпорядък в съда. Извършва се разпит на свидетел.
— Но той лъже, Ваша светлост — запротестира Сюзън. Този път гласът на Морън стана още по- суров.
— Нямате право да критикувате показанията на свидетеля, а ако имате да кажете нещо по този въпрос, обърнете се към господин областния прокурор или към представителя на защитата, но да прекъсвате по подобен начин съдебно заседание нямате право. А ако не можете да се владеете, ще бъда принуден да ви помоля да напуснете залата. Разбрахте ли?
Сюзън Гренджър седна отново на скамейката.
— Моля ви да съблюдавате реда — каза съдията. — Ако искате да говорите с представителя на защитата, можете да направите това по време на почивката. Няма да позволя повече да се прекъсва заседанието.
Съдията Морън се обърна отново към Мейсън:
— Продължете кръстосания разпит, мистър Мейсън.
— Обяснете ми как попаднахте в апартамента?
— Имам служебен ключ.
— Когато влязохте, мис Гренджър беше ли в апартамента? — попита отново Мейсън.
— Не, сър.
— И все пак отговорете — защо влязохте там?
— Влязох, за да… огледам.
— Какво по-точно?
— Мис Гренджър ми каза, че някой е влизал в апартамента и е тършувал.
— Ще ви помоля за по-голяма точност.
— Протестирам! Въпросът не е по същество и затова е неправомерен — провикна се от своето място прокурорът.
— Протестът се отклонява — ядосано отбеляза съдията Морън. — Имам намерение да предоставя на защитата пълна свобода на действие, за да се изясни истинското положение на нещата. Появи се пряк очевидец и предполагам, че защитата ще съумее да изясни ситуацията чрез кръстосан разпит. Свидетелят да отговори на зададения въпрос!
— Мис Гренджър ми съобщи, че докато е била извън града по време на уикенда, някой е проникнал в апартамента й и… с една дума е изрязал дъната на тубите с боя и е изстискал от тях всичко върху…
— Моля съдът да ме извини — намеси се Хамилтън Бъргър, — но това са само слухове. Вече казах на съда, че съобщението какво е станало в апартамента на мис Гренджър е само слух. Това противоречи на правилника за кръстосания разпит.
Съдията Морън размисли няколко секунди, а после произнесе:
— Струва ми се, че трябва да изясним за какво е ставало въпрос по време на разговора, а не дали той се е състоял. Затова искам да задам на свидетеля няколко въпроса.
Морън се обърна към свидетеля:
— Погледнете насам, мистър Ричи.
Ричи неохотно вдигна глава и срещна погледа на съдията Морън.
— Вие сте се качили горе, за да се убедите лично в истинността на извършената в апартамента вандалщина?
— Да, сър.
Със собствените си очи ли видяхте размазаната из стаята боя?
— Да, сър. Боята беше размазана по стените на ваната и умивалника… Изглеждаше ужасно.
— Колко тубички боя бяха разрязани? — попита съдията Морън.
— Момент, Ваша светлост — намеси се отново Хамилтън Бъргър. — Бих искал да прекъсна вашите въпроси точно на това място, за да не позволим малките и странични детайли да ни тласнат встрани и да пропуснем нишката на разследването. В края на краищата, това няма никакво отношение към делото. Не искам да затруднявам съда с протести, затова считам за необходимо да обърна внимание на това, че съществува предел за уместност на зададените въпроси.
— Напълно съм съгласен с вас — доста неохотно се съгласи съдията Морън. — Ние наистина се отклонихме малко, но е невъзможно да се провери… всъщност няма да коментирам показанията.
