— Но от друга страна. Ваша светлост — намеси се Мейсън — мога да се надявам, че на защитата ще бъде позволено да доведе проучването на този въпрос докрай. Уверен съм, че съществува непосредствена връзка между това, което се е случило в квартирата на мис Гренджър, и случилото се в квартирата на Етел Билан. Предполагам, че и защитата има аналогично право да проучи необикновените и странни обстоятелства, които, както преди няколко минути се изясни, са се случили в апартамента на мис Гренджър.
При тези думи Сюзън Гренджър се опита отново да се намеси.
— Мис Гренджър — извика съдията Морън, — моля ви да седнете. Забранявам ви да се обръщате към съда. Или ще седите мълчаливо, или ще наредя да ви изведат от залата. Разбрахте ли ме?
Сюзън седна на скамейката, като хапеше устни от негодувание.
— Ето така е добре — каза Морън. — А сега нека да изясним обстоятелствата. Предполагам, че в конкретния случай съдът ще взема своите решения за всеки детайл поотделно.
Хамилтън Бъргър, без да скрива своето вълнение, погледна часовника си, след това смутения свидетел и разбра, че щателно подготвения план за атака се руши пред очите му.
Мейсън се обърна към свидетеля.
— И така, да не се отклоняваме. Вие сте влязъл в квартирата на Сюзън Гренджър, като сте използвал служебния ключ. Имахте ли официално право за това?
— Предполагам, че да. Да.
— Значи споменатият тук акт на вандализъм е станал преди вашето влизане в апартамента?
— Да.
— В колко часа вие разбрахте това?
— Около един часа следобед. За това ми съобщи мис Гренджър.
— Сега ми отговорете на следния въпрос — каза Мейсън. — Опишете в какво състояние се намираше апартаментът.
— Там цареше пълен хаос.
— А какво разбирате под „пълен хаос“?
— Апартаментът беше щателно обискиран. Вещите бяха изхвърлени от чекмеджетата и…
— Протестирам — заяви Хамилтън Бъргър. — Свидетелят няма право да казва, че е имало обиск. Този извод ще се направи от съда.
— Закъсняхте с протеста — възрази съдията Морън, който явно беше заинтригуван от разказа. — Свидетелят вече отговори на въпроса. По-добре да продължим нашата работа и да изясним ситуацията.
— Значи Сюзън Гренджър ви е поканила при себе си в качеството на официален представител на жилищната администрация? — попита Мейсън.
— Да, сър.
— Тя каза ли ви за това, че не е информирала полицията за случилото се?
— Да, сър. Аз я попитах дали е съобщила, а мис Гренджър ми отговори, че знае чие дело е това и няма намерение да казва на никого.
— После вие сте повикал чистачката и сте й наредил да преведе в ред апартамента?
— Да, сър. Помолих я да измие ваната. Жената направи всичко както трябва.
— И после вие си тръгнахте?
— Не, тръгнах си по-рано.
— Значи ли това, че когато чистачката си е тръгнала, а мис Гренджър все още е била извън апартамента, вие сте се върнал обратно?
— Да, върнах се обратно.
— А защо беше необходимо да се връщате?
— За да се убедя, че всичко е почистено.
— И след това се върна мис Гренджър?
— Да, сър.
— Вие показахте ли с нещо, че се намирате в апартамента?
— Не, сър. Когато чух, че се връща, се скрих в стенния гардероб.
— И през цялото време останахте там?
— Да, сър.
— Как се държеше мис Гренджър?
— Струва ми се, че бързаше: тя се съблече и взе душ. После седна пред тоалетката си.
— Вие сигурно сте видял всичко?
— Аз отворих вратата на шкафа и оставих малка пролука.
— Защо направихте това?
— Оказах се в капан и изчаквах удобен случай, за да изчезна.
— А защо не си тръгнахте, когато тя е била в банята?
— Аз… бях объркан.
— Да, сигурно е било така — сухо отбеляза Мейсън и добави: — Нямам повече въпроси.
Хамилтън Бъргър въздъхна с явно облекчение.
— Това е всичко, мистър Ричи. Свободен сте. И така, Ваша светлост, обвинението счита делото за приключено.
— Моля за малко внимание — каза Мейсън. — Защитата иска да зададе няколко въпроса на някои от свидетелите.
— Протестирам — възкликна прокурорът. — Защитата имаше достатъчно време да зададе своите въпроси.
— Но все пак — отбеляза Мейсън — на господин прокурорът му беше предоставена подобна възможност при повторния разпит на свидетеля Ричи.
— Причината беше, че обвинението остана изненадано от неизвестния му до този момент факт, Ваша светлост — възрази Бъргър.
— Същото се случи и със защитата — каза Мейсън. — Уверен съм, че при новите обстоятелства имам право да задам няколко допълнителни въпроса на мис Гренджър, а също така и на доктор Оберон.
Бъргър, който се опитваше отчаяно да удържи в свои ръце контрола над ситуацията, каза:
— Обвинението не възразява срещу повторен разпит на доктор Оберон, но протестира категорично срещу кръстосан разпит на мис Гренджър.
— Добре — каза накрая съдията Морън. — Ако нямате нищо против разпита на доктор Оберон, нека да го помолим да дойде в залата, а относно мис Гренджър, съдът ще запази правото си да реши въпроса по- късно.
— Ще са необходими няколко минути, докато доктор Оберон се яви в съда — обясни Бъргър.
— Съдът обявява десетминутно прекъсване — каза съдията. Морън още не беше станал от мястото си, когато Сюзън Гренджър стана и съвсем демонстративно тръгна към изхода на залата. Бъргър се хвърли след нея.
— Минутка, мис Гренджър — каза той. — Моля ви да бъдете благоразумна.
— Може би искате да поговорите с мен, мис? — прозвуча гласа на Мейсън.
Тя се спря нерешително и поглеждаше ту Бъргър, ту Мейсън.
— Не, не — запротестира прокурорът. — Вие сте свидетел на обвинението. Ще ви предоставим възможност честно и открито да изложите фактите. Моля ви да се успокоите.
Мейсън стана от мястото си и се отправи към Сюзън Гренджър.
— Ако Хамилтън Бъргър — каза той — има намерение да не ви призовава като свидетел и да не можете да разкажете цялата истина, то бъдете сигурна, че аз няма да позволя това. Но ако смятате да защитите своята репутация, то аз ще приветствам…
В този момент полицаят се приближи до свидетелката и я отстрани от него.
Хамилтън Бъргър използва момента, отведе Сюзън Гренджър по-далече от Мейсън и тръгна с нея към свидетелската стая.
Адвокатът се примири, хвърли поглед към Пол Дрейк и весело му намигна. Той се обърна и спокойно се приближи до своето място, зад което седеше неговата клиентка.
Мейсън се наведе над нея и й прошепна:
