— Какво означава това? Защо Ричи е бил в квартирата на Гренджър?
— Нямам представа — отговори тя също шепнешком. — Може да се е влюбил в нея.
Мейсън се намръщи.
— Предполагате, че той е ревнувал от Дъглас Хепнер?
— Не — каза тя. — Дъг не беше в интимни отношения със Сюзън. Той просто се опитваше чрез нея да получи някаква информация. Той и определяше срещи, канеше я на вечери, но това беше всичко.
Мейсън отново погледна към Пол Дрейк.
— Пол — помоли го той, — опитай се да се приближиш до стаята на свидетелите. Искам да знам дали разговорът преминава в нормална обстановка. За мен е важно да се види изражението на Сюзън Гренджър, когато тя излиза оттам.
— Сега ще видя какво може да се направи — отвърна Дрейк, — но предупреждавам, че няма да успея да се приближа много. Там са се изправили цяла команда от горили, които са в помощ на разгневения си водач.
След няколко минути в залата с папка под мишница влезе доктор Оберон. Съдът и съдебните заседатели заеха местата си.
— Къде е прокурорът? — попита Морън.
Един от помощниците на прокурора погледна към вратата на стаята за свидетели. В погледа и в движенията му се усещаше явно безпокойство и дори тревога.
— Господин областният прокурор ще дойде всеки момент — каза той. — Но доколкото си спомням защитата имаше намерение да зададе няколко въпроса на доктор Оберон. В отсъствието на прокурора аз и моят колега ще представляваме обвинението.
— Добре — съгласи се съдията Морън. — Предполагам, че никой няма възражения срещу разпита на доктор Оберон.
Мейсън погледна към свидетеля.
— Доколкото си спомням, докторе, вие ни съобщихте, че причината за смъртта е куршум, изстрелян от револвер, калибър 38-и, заседнал в областта на мозъка?
— Вие сте съвършено прав.
— Проведохте ли изследвания с цел да определите причината за смъртта?
— Не разбирам какво имате предвид.
— Искам да обърна вниманието ви върху една снимка, направена по време на аутопсията; На нея е заснета дясната ръка на жертвата, върху ръката се виждат две малки петна. С каква цел е направена снимката?
— Именно заради тези петна.
— Вие ли разпоредихте да направят тази снимка?
— Да, сър.
— А защо?
— Ами вижте… петната бяха…предполагах, че тази снимка ще е нужна. Смятам, че при аутопсия следва да се фиксира всяка аномалия, а особено в случаите на убийство.
— Кажете, какво необичайно намирате в тези петна?
— Те говорят за пробождания на кожата.
— А защо не съобщихте за това, докторе?
— Никой не ме попита.
— Кажете, докторе, ако човек е нормално развит т.е. не е левичар и използва спринцовка, най- вероятно би си направил инжекция на лявата ръка, нали?
— Разбира се.
— Вие предполагате, че тези убождания са направени с хиподермична игла?
— Напълно вероятно е.
В това време Бъргър влезе на пръсти в залата и седна между двамата свои помощници. Лицето му гореше. Беше ядосан.
— Кажете, изследвал ли сте трупа с оглед да откриете наличие на морфин в него? — попита Мейсън, когато областният прокурор се настани на стола си.
— Не.
— А за наличието на други наркотични вещества?
— Не, само определих причината за смъртта.
— Кажете, докторе, ако сега се проведе ексхумация на тялото, може ли да се открият в него следи от морфин?
— Момент. Кога беше извършено убийството… Да, струва ми се, че може.
Мейсън се обърна към съда.
— Ваша светлост, моля за вашето съгласие за извършване на ексхумация на тялото. Подозирам, че в момента на смъртта си Дъглас Хепнер се е намирал под въздействието на морфин, инжектиран от тези, в чиито ръце се е намирал.
— Имате ли основания за подобно твърдение? — попита съдията Морън.
— Основанията са много — отговори Мейсън. — Какво беше намерено в джобовете на жертвата? Колко пари в банкноти? Листовете от бележника му, върху които е имало записки, са били унищожени, а вместо тях са поставени нови. У пострадалия бяха намерени цигари, сребърна табакера, но не и кибрит или запалка. С една дума нищо, с което може да се запали тази цигара. Нямаше и джобно ножче. Предполагам, че преди смъртта си Дъглас Хепнер се е оказал нечий пленник.
— Една минута, една минута — злостно извика Бъргър, ставайки си от мястото си. — Това са само заявления, но не са подкрепени от факти. Това са измислици на защитата, които не могат да бъдат доказани.
— Те действително няма да бъдат доказани, ако погребем доказателствата — възрази на нападката Мейсън.
— Напълно съм съгласен с обвинението — отбеляза съдията Морън. — Дори в случай, че се окаже, че пострадалият действително е получил доза морфин, да се докажат останалите твърдения ми се струва невъзможно.
— Не, но това може да се направи с помощта на фактите, които имам намерение да представя като доказателства — твърдо каза Мейсън.
— Разрешение за ексхумация се дава само в крайни, дори бих казал в извънредни случаи — поясни съдията Морън и се обърна към доктор Оберон:
— Докторе, вие лично ли видяхте следите по ръката?
— Да, сър.
— Какво ви дава основание да предполагате, че те са от игла?
— Характерът на убожданията и състоянието на кожното покритие. Те биха могли да бъдат само от такава игла и то… малко преди смъртта.
— Тогава защо не се опитахте да определите какво е било инжектирано?
— Аз… казаха ми да не правя това.
— Кой ви каза?
— Позвъних на областния прокурор и му съобщих за своето откритие. Той ме попита за причините, предизвикали смъртта и аз му отговорих, че смъртта е настъпила от куршум, калибър 38-и, проникнал в главния мозък през тила. Той каза: „Добре, причината за смъртта е ясна. Какво искате още?“ и затвори слушалката.
В залата се възцари гробна тишина.
— Ще се опитам да разясня това недоразумение — каза Бъргър, като се надигна от своето място. — В противен случай знам много добре как педантичния представител на защитата може и ще изтълкува превратно съвършено очевидни доказателства и ще ги превърне…
— В случая — прекъсна го съдията Морън — това няма значение. Патологът е бил длъжен да извърши своите задължения докрай. Разрешете ми, докторе, да ви задам няколко въпроса. Имаше ли по тялото на жертвата следи, показващи, че Хепнер редовно е приемал наркотици? С други думи — имало ли е по тялото стари следи от убождания?
