около 22:30?
— Да, ваша почит, така беше.
— Спомена ли нещо относно това, къде е бил?
— Загатна само, че е бил из плитчините да изучава акулите. Носеше със себе си електрическо фенерче.
— Имаше ли някакъв бележник?
— Не се виждаше такъв, но не зная какво имаше в джобовете си.
— Запита ли нещо за местонахождението на плитчините? — отправи въпрос Мейсън.
— Не, сър. Видимо знаеше точно къде да отиде. Седна в лодката и пое, но веднага пролича, че не разбира нищо от лодки.
— Как пролича?
— Та ударите му е веслата не бяха никак правилни. Ту потъват дълбоко във водата, ту едва се плъзнат по повърхността. Не знае да борави с лодка, беше явно.
— И това бе единствената наемана тази вечер лодка?
— Точно така.
— Бихте ли познал този човек, ако го видите отново?
— Да, сър, така ми се струва.
— Това е всичко — и Нюарк се обърна към Мейсън. — Продължавайте, съветнико!
— И така — Мейсън внезапно промени предмета на кръстосания си разпит — очаквахте полицаите, когато пристигнаха, така ли?
— Да, сър.
— Сам ли пожелахте да ги отведете до яхтата?
— Да, сър. Попитаха ме, дали зная къде би могла да бъде яхтата и аз им казах, че зная къде обичайно пуска котва мистър Бърбанк.
— Кога горе-долу пристигнахте на яхтата?
— О, предполагам около 11:15.
— Това ще рече по време на най-ниската точка на отлива.
— Оставаше около един час и половина до достигане най-ниската точка на отлива.
— По това време беше ли вече заседнала яхтата на дъното?
— Спокойно мога да заявя, че беше заседнала.
— Доста наведена на дясната си страна?
— Твърде много. Беше трудно да се стои върху нея.
— И това навеждане сигурно е пообъркало доста много обстановката на яхтата?
— А, по тези неща не зная нищо. Не мога да направя никаква декларация относно състоянието на вещите.
— В каква степен се бе наклонила яхтата?
— Доста много.
— Колко по отношение на перпендикуляра?
— Трябва да беше някъде между двадесет и пет и тридесет градуса.
— И при тези обстоятелства бе трудно да се крепите на краката си.
— Да, трудно беше.
— Трупът лежеше на пода?
— Да.
— В положението, показано на тази снимка?
— Да, сър, правилно.
— Тогава, ако убийството е било извършено по някое време вечерта, до сутринта трябва да се е вметнал още един отлив. Това ще рече отливът, установил се в 00:03 след полунощ, рано в събота сутринта, нали?
— Да, сър.
— А също така има и един вметнат прилив?
— Да, сър.
— Кога е бил той?
— В 6:26 събота сутринта.
— Помните добре времето на приливите и отливите, нали?
— Това е моята работа, т.е. част от нея, помня ги добре.
— Ето сега тази снимка — посочи Мейсън. — Положението, в което е показано тялото, е съвсем в дясната страна на кабината, трупът лежи с главата в най-ниската част от ъгъла.
— Да, сър.
— Не е ли твърде вероятно тялото да се е претърколило от мястото, където е било поначало, в противоположната страна на кабината?
— Да, сър, възможно е.
— И то по време на отлива от 00:03 след полунощ?
— Да, сър.
— Положението, в което бе немерено тялото, както е и зафиксирано върху фотоса, може ли да бъде пречка за претъркулването по време на споменатия отлив?
— Бих казал, че при това положение и трупът не би имало пречка да се претърколи.
— Той не е експерт по трупове — протестира Линтън.
— Експерт е по водни съдове — отсече съдията.
— Вземете например наклоняване като това — започна да обяснява свидетелят на съдията — и всичко ще отиде на наклонената надолу страна на кабината. Ето на, специално в случая в тази яхта, дясната й страна е била надолу. Трупът може съвсем спокойно да е лежал на противоположната страна, когато убийството е било извършено, но нищо не би могло да му попречи при отлива в 00:03 да се търкулне точно на обратната страна.
Мейсън извади от джоба си транспортир и пристъпи до съдийската маса.
— Ако почитаемият съд има желание, може да проведе малко кабинетна детективска работа.
— Благодаря ви — усмихна се съдията, — тъкмо това беше на ума ми.
— Не мога да разбера какви са тези реплики между съда и съветника — възрази Линтън.
Съдията Нюарк постави транспортира върху снимката и отговори:
— Струва ми се, „Това е съвсем елементарно, мой скъпи Уотсън“ — цитира той усмихнат думите на Шерлок Холмс.
Съдебната зала зашумя във весело възбуждение, което дори съдията не се опита да възпре.
— Надявам се, ако почитаемият съд позволи, аз съм в правото си да искам да ми се даде някакво обяснение — измърмори обърканият заместник областен прокурор.
— Съдът провежда — обясни му Нюарк — дребна аматьорска детективска дейност върху правите, посочени от мистър Мейсън. Ще забележите, че свещта върху този фотос е закрепена под известен наклон по отношение на масата.
— Е, та какво от това? — учуди се Линтън.
— Транспортирът показва, че ъгълът на наклонението е приблизително седемнадесет градуса по отношение на перпендикуляра.
— Добре, какво ако е така? Когато убиецът набързо е прикрепвал свещта, той не е ползувал нито отвес, нито правоъгълник, за да е сигурен, че ще е точно права.
— Това, което, струва ми се, вие недоглеждате и което, съвсем съм сигурен, е в мисълта на мистър Мейсън, е, че когато восъкът от тази свещ се е стичал, той се е разполагал доста равномерно около нея.
— Е, та каква връзка има всичко това? — настоя Линтън. — Восъкът си тече равномерно на всички страни, не е ли така?
— Не, ако свещта поначало е била под наклон — усмихна се Нюарк. — Свещта сама по себе си е ням свидетел на факта, че когато е горяла, тя е била в право положение.
— Но как е възможно това? Като гледате снимката, съвсем ясно се вижда, че свещта е отклонена доста
