ще е необходимо да плаща на някакви градски обирджии петдесет цента или долар, за да наема лодка, така че просто сгънал лодката и я натоварил в автомобила си, а след топа стигнал с нея до яхтата.
— Не виждам какъв евентуален принос има всичко това но отношение на делото — вметна веднага Линтън.
— То може да се окаже факт от полза за защитата — засмя се адвокатът леко.
— Не виждам по какъв начин.
— Това — каза Мейсън с подигравателна симпатия в тона си — е в резултат на юридически астигматизъм.
— Е, хайде, джентълмени, нека се занимаваме само с делото — забеляза Нюарк.
— Съобщихте ли на полицията нещо, което Палермо да ви е казал относно времето, когато е напуснал жилището си в Скийнър Хийлз, за да спази часа на срещата?
— Каза ми нещо за това, но аз не го съобщих на полицията.
— Тогава свидетелят явно не може да дава показания за това — подхвърли Линтън.
— И явно свидетелят не бива разпитван за това — извести Мейсън.
— Процедирайте! — разпореди се малко троснато председателят.
— Вие давате лодки под наем? — продължи Мейсън.
— Да, сър, точно така.
— Има ли наблизо друго място, където да се наемат лодки?
— Не, сър. Мисля, че в този район единствено при мен могат да се наемат лодки.
— Дадохте ли някому лодка под наем през вечерта на този петък, когато бе извършено убийството?
— Възразявам и срещу това като неправилен кръстосан разпит!
— Възражението се отхвърля!
— Отговорете на въпроса, мистър Кемрън.
— Дадох под наем една гребна лодка.
— Само една?
— Да, сър.
— Какъв период от време покрива вашият отговор?
— От 16:00 в петък следобед до момента, когато бе открит трупът.
— Кой нае лодката?
Кемрън се усмихна.
— Името на човека бе Смит. Депозира пет долара и нае лодката, с цел да прави известни проучвания върху нощните навици на акулите. В края на краищата така се представи и претендираше, че затова наема лодката.
— И кога я нае?
— Около 21:00.
— За какъв срок от време?
— Върна лодката точно в 22:20, т.е. около час и половина от наемането й. Спомням си, възникна някакъв спор относно продължителността на наемането и аз му казах да го приемем за един час, защото не можех да зная, дали беше или не точно 21:00, когато тръгна.
— Един час не е ли твърде кратък срок за проучване нощните навици на акулите?
— Зависи от това колко навици ще проучвате и колко акули.
В залата се чу смях.
— Но, джентълмени — надигна се Линтън, — свидетелят не е експерт по акулите.
Кемрън се поокашля неодобрително.
— Тъкмо обратно. Аз съм експерт по акулите, изучавал съм ги.
Съдията Нюарк явно прояви интерес към тази фаза от показанията на свидетеля.
— Не знаете ли кой беше този джентълмен? — запита той, навеждайки се напред. — Известно ви е само, че името му е Смит?
— Да, сър.
— Докладвахте ли това в полицията?
— Ами… струва ми се, не. Спомням си, че никой не ме попита.
— Това ли бе единствената лодка, давана под наем през вечерта на убийството?
— Да.
— През кой период от време, казахте?
— От 16:00 в петък до събота сутринта. Дадох и друга лодка в 15:00, но в 17:00 тя бе обратно в яхт- клуба.
— Кой я бе наел?
— Една жена, също непозната.
— Сама жена, несъпровождана от никого?
— Точно така. Искаше я за риболов. Почти не давам лодки за риболов.
— А можете ли да опишете този Смит? — запита съдията.
— Да, сър. Беше млад човек, доста мургав, много слаб и много зелен с греблата. Запомних това, понеже ми направи впечатление, че…
— Мисля, че впечатленията на свидетеля не са уместни тук — възрази Линтън.
— Може би е така — съгласи се раздразнено съдията, — но съдът е заинтересуван в тази фаза от показанията на свидетеля. Та казахте, че не е бил много вещ с греблата?
— Точно така, ваша почит.
— Не е ли това доста необикновено за човек, който проявява интерес, дори това да е само академичен интерес, към навиците на акулите?
— Та тъкмо това исках да споделя, когато този правник ме възпря. Направи ми впечатление, че е твърде странно, дето човекът…
— Струва ми се, че сега вече не са ми необходими вашите впечатления, мистър Кемрън — усмихна се Нюарк. — Можете ли да опишете външността на този човек с колкото е възможно по-големи подробности? Как бе облечен? Колко тежи.
— Ами, беше се увил в едно пардесю и това бе друго нещо, което… е, не бе наистина странно, но някак не в ред.
— В какъв смисъл?
— Ами, как да ви кажа, ваша почит? Човек, тръгнал да гребе с лодка, обикновено облича някакъв жакет от мушама или кожа, или нещо от този сорт, а така също и спортен панталон с високи обувки или ботуши. Много невероятно е човек, практикуващ гребане, да тръгне да гребе облечен с пардесю, и то от добро качество.
— Защо?
— Е, не знаете ли, че лодките винаги пропускат вода и дъното им винаги повече или по-малко е замърсено с какво ли не. С пардесю в лодката, то значи да бъде замърсено о дъното й, не можете го опази от това. Поради начина, по който се строят гребните лодки, местата за сядане са ниско поставени и когато седнете, полата па палтото ви ще се натопи непременно в тая каша на дъното.
— Да, да, прозирам мисълта ви — вече явно заинтригуван произнесе Нюарк. — И този човек беше облечен в пардесю? Можете ли да опишете дрехата му?
— Беше в светъл цвят, нещо като светлосиво, но бе от добро качество.
— Някаква специална кройка?
— Не, ваша почит.
— И, казвате, бе на възраст около тридесет?
— Бих казал близо до тридесетте, но не повече от тридесет.
— Нещо за външността му?
— Както отбелязах, беше много тънък и мургав и някак прегърбен. Не мога да ви опиша какво точно искам да кажа, но когато привикнете с морето, започвате да познавате хората, които работят с веслата и платната. Почти винаги те са с широк гръден кош и ако видите човек хилав в гърдите, той винаги се отличава от другите — забелязвате го.
— Разбирам — откликна веднага съдията. — Значи, този човек нае лодката около 21:00 и се завърна
