— Не желая да бъда поставен в положение да протестирам по такъв тривиален повод.
Мейсън се обърна към съдията.
— Вероятно част от това са чужди сведения, ваша почит, но просто се опитвам да възстановя картината на случилото се, и то по най-експедитивен начин.
— Но ние ще призовем и Франк Палермо, свидетелят, който откри трупа — продължи да спори Линтън, и можете да го попитате що е видял.
— Нямам намерение да разпитвам този свидетел за видяното от Палермо — отвърна Мейсън. Ще го попитам кога се е срещнал с Палермо и какво му е казал той. — Поставям тези и всички други въпроси, за да можем да изясним обстановката и да представим пълна картина пред съда. Искам да възстановя събитията в хронологичната им последователност.
— А защо искате да внасяте непоследователност в хода на делото, като го обременявате с излишни засвидетелствувания за това, какво е вършил Палермо, след като е открил трупа? — запита Линтън.
— Защото — усмихна се Мейсън — възможно е да разбуля нещо от полза за защитата.
— Този свидетел — подметна саркастично Линтън — не знае нищо от полза за защитата, нито пък другите свидетели, които застават на това място и говорят истината, биха знаели нещо от полза за защитата. Изобщо едва ли съществува някой, който да знае нещо от полза за защитата.
— Ако съществуваше такъв човек — отреагира на секундата Мейсън, — по всяка вероятност щеше да ползува в този момент отпуската си.
Избликът от смях бе усмирен от чукчето на Нюарк.
— Моля съветниците да се въздържат от подобни, извън делото коментари. Искате ли да направите възражение, мистър Линтън?
— Не, нямам намерение да изпадам в положение да възразявам срещу такива показания, ваша почит.
— Ако съветникът от обвинението не възразява, съдът е готов да чуе от всичко това толкова, колкото е необходимо, за да си изясни общия фон — отсъди Нюарк. — Продължавайте и отговаряйте на въпросите!
— Бих поставил въпроса по такъв начин — продължи Мейсън. — Вие бяхте човекът, който разговаря първи с този, който бе открил трупа?
— Вярвам, че е така, да.
— Разкажете ни какво точно се случи.
— Е, добре, беше събота предиобед, около 10:30, предполагам. Не погледнах тогава часовника. Видях лодка, идваща откъм устието на реката с човек, който гребеше с едно гребло, изправен.
— Имаше ли нещо, което да насочи вниманието ви специално към тази лодка?
— Да.
— Какво?
— Начинът, по който гребеше този човек.
— И какво по-специално в начина му?
— Всичко това е без компетенция и без връзка е делото изобщо — възрази Линтън.
— Възражението се отхвърля! — постанови Нюарк.
— Ами, малцина са тези, които действително умеят да вършат майсторски тази работа, а той я вършеше така. Лодката наистина се носеше по водата. И друго нещо ми направи впечатление — типът на лодката.
— Какъв вид лодка беше?
— Сгъваема, която може да се носи в автомобил.
— И кой бе в лодката?
— Когато дойде по-близо, той се разприказва, силно възбуден, речта му изпълнена с чужд акцент, името му било Франк Палермо, бил ей от там горе, от Скийнър Хийлз и имал среща с Милфийлд на яхтата и…
— Всичко това са чужди показания — посочи Линтън.
— Възразявате ли срещу тях?
— Да, ваша почит. Възразявам, понеже това са чужди думи и кръстосаният разпит върви така против процедурните правила. Този човек е…
— Подкрепям възражението! — отсъди Нюарк.
— Добре — и Мейсън се обърна към свидетеля. — Ограничете се само с това, което вие сте сторил.
— Е, добре, този човек разказа какво е открил и в резултат на това аз се свързах с полицията.
— Какво съобщихте в полицията?
— Същото възражение! — обади се Линтън.
— Отхвърлено! — отряза Нюарк. — Сега свидетелят бива разпитван върху неща, които сам той е казал и извършил.
— Ами, телефонирах в полицейската главна квартира и им казах…
— Няма значение какво сте им казал — намеси се Линтън отново.
— Тъкмо обратно — отвърна Мейсън. — Мен ме интересува какво е съобщил свидетелят в полицията. Надявам се, това е част от делото и при всички обстоятелства чрез него можем да открием евентуално пристрастие.
— Възражението се отхвърля!
— Известих в полицията, че съм пазач на яхт-клуба и че някакъв побъркан чужденец претендира, че е имал среща с Милфийлд…
— Ваша почит — протестира отново Линтън, — това е точно същата материя, върху която преди малко съдът не позволи на свидетеля да дава показания.
— О, не, не е — отговори съдията. Тогава той свидетелствуваше относно това, което му е казал Палермо. Сега дава показания за това, което сам той е казал на полицията. Защитата има пълно право да разпитва свидетеля по отношение на заявеното и стореното от самия него с оглед да открие пристрастие.
— Но все едно — продължи да протестира Линтън, — съветникът сега е на път да постигне същото, което преди малко му бе отказано на процедурни основания, тъй като свидетелят сега ще изложи разговора си с полицията по телефона!
— И нека го изложи! — отсече Нюарк. — Възражението ви е отхвърлено!
— Продължавайте — подкани Мейсън, — отговаряйте на въпросите.
— Съобщих в полицията, че този Палермо пристигна с лодка и заяви, че имал среща с Милфийлд на яхтата на Роджър Бърбанк; че когато пристигнал там, яхтата била вече полегнала хубавичко на една страна, заседнала в тинята на дъното, после я заобиколил и извикал няколко пъти…
— Искам свидетелят да разбере — извика отчаяно Линтън, — че той трябва да свидетелствува относно това, което сам той е заявил на полицията, а не какво му е казал Палермо.
— Но аз говоря точно за това, което казах на полицията, че Палермо ми го е казал. Това не е ли правилно?
— Правилно е — засмя се съдията. — Продължавайте!
— Предадох им, че Палермо ми е казал, че като обиколил един-два пъти, накрая се качил на яхтата и повикал, за да разбере има ли някой там. Като не получил отговор, отворил люка, спуснал се по стълбите в кабината и намерил тук Милфийлд да лежи мъртъв.
— Разговаряхте ли повече с полицията? — запита Мейсън.
— Това бе приблизително всичко.
— Някакъв разговор между вас и полицията относно Палермо?
— Е, да, малко повече. Изглежда в полицята знаеха кой съм аз и попитаха, дали Палермо е наел лодката от мен.
— И какво им отговорихте?
Свидетелят се усмихна.
— Отговорих им тъкмо това, което Палермо ми отговори, когато го попитах откъде е взел лодката.
— И какво беше то?
— Изглежда Палермо не е привърженик на прахосване на пари. Било му ясно, че трябвало да гребе до яхтата, и тъй като си имал собствена сгъваема лодка, с която развеждал ловци из езерото, не виждал защо
