— Бихте ли ни обяснил?
— Когато пристигнахме на яхтата, отливът бе достигнал най-ниската си точка. Корабчето бе заседнало на дъното и така се бе наклонило, че бе трудно да се стъпва по палубата и наклонът бе такъв, че дясната страна на яхтата лежеше най-ниско. Що се отнася до медицинската страна на тези доказателства, съвсем явно е, че по време на отлива през предишната нощ тялото се бе претърколило и спряло до дясната стена на кабината, където бе и открито.
— Би ли могъл трупът да се премята до там, без да бъде докосван от някого?
— По мое мнение, трупът би се търкалял по пода, без да бъде докосван от някого, само ако отливът е настъпил преди развитието на послесмъртното вкочанясване (rigor mortis). АКО падналият с разтворени крака и ръце труп бе обхванат от вкочанясването известно време преди настъпване на отлива, много вероятно е тялото да не би могло да се измести твърде далеч от първоначалното си положение. С помощта на отлива обаче, и то преди пълното настъпване на вкочанясването, трупът съвсем сигурно ще се претърколи до най-ниската точка на кабината.
— Кога послесмъртното вкочанясване обхваща напълно тялото?
— По правило пълното вкочанясване настъпва в продължение на около десет часа от момента на смъртта. Нека кажем, че то се колебае между десет и дванадесет часа, ако искаме да бъдем по-прецизни относно варирането на това време в зависимост от околните условия.
— По времето, когато вие видяхте трупа, пълното вкочанясване беше ли се вече развило?
— О, да.
— И това стана в колко часа?
— В 11:17 събота предиобед.
— По ваше мнение, докторе, кога е настъпила смъртта?
— Смъртта е била настъпила от четиринадесет до осемнадесет часа преди момента, в който видях за първи път трупа.
— Можете ли да определите това време по часове?
— Видях трупа за първи път в 11:17, следователно може да се каже, че смъртта е настъпила след 17:17 на предишния ден и не по-късно от 21:17. Който и да е момент от периода между тези часове може да обясни настъпилите в трупа промени, наблюдавани от мен при изследването.
— Естеството на раната е било такова, че е предизвикало масивен кръвоизлив, така ли?
— Да, и вътрешен, и външен. Получила се е много тежка хеморагия.
— Според вашето мнение, смъртта е настъпила почти мигновено?
— Съдейки по измененията, които наблюдавах, загубата на съзнание е настъпила веднага след удара, а смъртта — след няколко минути.
— Открихте ли и други наранявания?
— Налице бе контузия върху долната челюст, непосредствено в ляво от върха на брадичката.
— Говореща за нанесен удар?
— Говореща за някаква травма. Имаше добре изразен подкожен кръвоизлив.
— Някакви други рани?
— Никакви.
— Кръстосан разпит! — оповести Линтън. — Свидетелят е ваш.
Мейсън се изправи бавно и застана с лице срещу доктора.
— Е, тогава тази рана, която можем да наименуваме фатална, е единствената причина за хеморагията, да?
— Точно така.
— А колко време след смъртта може да продължи кръвоизтичането от такава рана?
— Бих казал, че специално от тази рана обилното кръвотечение би се преустановило само няколко минути след настъпването на смъртта.
— Какво конкретно разбирате под „няколко минути“?
— Ами, със сигурност между десет и петнадесет минути.
— При раздвижване на трупа може ли да се получи допълнително дрениране на кръв?
— Да, сър, правилно.
— И колко време би продължило това?
— Би могло да продължи известно време.
— Тогава изтеклата кръв под главата на убития при положението, в което го намерихте, възможно ли е да е резултат на тренирането от раната вследствие раздвижването на трупа?
— Не, сър, не мисля така. Данните говореха за истинска хеморагия, а не за прост послесмъртен дренаж на кръв от раната. Съдейки по големината, естеството и разпространението на локвата кръв върху килима, бих казал, че това е резултат на истинска хеморагия.
— Във всеки случай вие не взимате предвид всичко това при определяне времето за настъпване на смъртта?
— При определяне времето за настъпване на смъртта съм се ръководил само от резултатите, получени от изследването на трупа. Що се отнася до изследване на обстановката около трупа, това е работа на полицейския детектив. Аз свидетелствувам тук само като съдебномедицински експерт. Времето за настъпване на смъртта съм фиксирал въз основа на най-разнообразни фактори, като температурата на тялото, степента на послесмъртното вкочанясване, и състоянието и степента на развитие на други характерни послесмъртни изменения. Аз не се заангажирам с никаква детективска дейност или умозаключения, обосновани върху положението и средата, заобикаляща група, освен ако те нямат някакво медицинско значение.
— Разбирам ви. Това е много точна и изискана позиция, докторе, и вие сте предпочел тъкмо нея.
— Благодаря ви!
— Трябва да приема, докторе, че са налице всички доказателства, че ударът, причинил смъртта, е бил нанесен със страшна сила?
— Ударът е бил изключително силен.
— Според вас може ли подобен удар да дойде в резултат на препъване и при падането удряне на главата о прага?
— Много се съмнявам в това. По мое мнение ударът е бил много силен. Ако той е последица на падането върху прага, то ударът, който го е изпратил там, би бил много по-силен отколкото при обикновено препъване. Главата му би трябвало да бъде ударена о прага с изключително голяма сила.
— Сила, която би дошла в резултат на удар?
— Удар може да бъде причина, да. Удар, нанесен от много силен мъж.
— Тогава не е ли възможно жертвата да е била ударена в долната челюст, там, където сте открил подкожен кръвоизлив, и силата на този удар да го прати с главата надолу върху прага, като по този начин причини раната, довела до смъртен изход?
— Възразявам срещу това — намеси се Линтън — като некомпетентен, не по същество и незасягащ делото кръстосан разпит. Той се отнася до факт, който не е доказан, и е отчаян опит на защитата да се улови за сламка, т.е. да си осигури база на тезата за убийство при самоотбрана.
— Възражението се отхвърля — отсъди Нюарк. — На защитата трябва да се осигури провеждането на кръстосан разпит върху всеки свидетел по отношение на всяка теория, която може да приляга за случая, при условие че теорията е уместна и че поставеният от защитата въпрос касае директно или индиректно проблеми, разисквани при прекия разпит на свидетеля. Отговорете на въпроса, докторе!
— Тази теоретична вероятност може да е правдоподобна — заключи свидетелят.
— А може ли да е възможна? — настоя Мейсън.
— Възможна е.
— Това е всичко.
— За момент, докторе — обади се Линтън. — Тъй като този елемент бе вмъкнат в случая, когато заявихте, че е възможно нараняването да е било предизвикано по споменатия начин, можете ли да ни кажете какво би трябвало да бъде естеството на подобен удар?
— Такъв удар би трябвало да бъде жестоко силен. Жертвата би трябвало да бъде ударена така, че силата на този удар да се предаде с цялата си тежест върху прага при съприкосновението на главата с него.
