— Не знаете ли, дали тези петна наистина са кръв или не?
— Присъствувах при изследването им от лабораторен експерт, които обяви…
— Няма значение, не се занимавайте с казаното от него — прекъсна го Бъргър с израз на подчертано безпристрастие. — Мистър Мейсън би възразил незабавно, че това са данни от втора ръка, а не лични знания на свидетеля, затова трябва да процедираме съвсем последователно. Ще привлечем лабораторния експерт и нека той ни каже какво е открил. Вашите показания трябва да обхващат само това, което ви е известно от собствен опит.
— Да, сър.
— И това ли е всичко, което знаете?
— Това е, сър.
— Кръстосан разпит! — обяви драматично Бъргър.
За няколко мига Мейсън изучава съсредоточено Артър Сент Клеър. Свидетелят бе обърнал глава към адвоката, като показваше всички външни признаци на приветлива почтителност, а върху лицето му бе изписан буден интерес към въпросите, които Мейсън се готвеше да му постави.
— Вие проследявахте Карол Бърбанк? — започна Мейсън.
— Да, сър, така беше.
— И бяхте ли или не бяхте сам при изпълнението на тази задача?
Свидетелят се поколеба за момент.
— Имаше още един човек с мен — отвърна най-после той, но гласът му бе загубил доста от своята увереност.
— Кой беше този човек?
— Детектив.
— От отдела за убийства?
— От поделението за цивилни полицаи.
— Името му?
Свидетелят обърна поглед към Бъргър, който веднага скочи.
— Възразявам, ваша почит! Некомпетентно, не по същество и без връзка с материята, далеч от истински кръстосан разпит!
— Възражението се отхвърля! — откликна веднага Нюарк.
— Та как беше името му?
— Харви Тийз.
— И в неделя той и вие следихте заедно обвиняемата Карол Бърбанк?
— Да, сър.
— Той бе с вас и на Юниън Търминъл?
— Да, сър.
— А къде е той сега?
— Защо? Аз не зная.
— Кога го видяхте за последен път?
— Не мога да си спомня това.
— А когато преди малко заявихте, че не знаете къде е мистър Тийз, какво всъщност искахте да кажете?
— Точно каквото казах. Не зная къде е.
— Да? Имате предвид, че не знаете тъкмо в този момент къде се намира той, нали?
— Е… ами, да… естествено.
— Знаете ли дали Тийз е още на служба в полицията?
— Ами, мисля, че е.
—
— Изхождайки от свои собствени знания, не.
— Всъщност мистър Тийз замина в отпуск и ви каза, че заминава в отпуск, а също ви каза и къде отива, не е ли така?
Артър Сент Клеър се заусуква неловко на стола си.
— Е… не зная това, което някой ми казва. Мога да свидетелствувам само за неща, които зная аз самият.
— Но, това е факт, нали?
— Възразявам против това като некомпетентен, не по същност и некасаещ разглежданата материя кръстосан разпит! — издигна глас Морис Линтън. — Свидетелят е абсолютно прав. Съветникът няма никакво право да иска от него засвидетелствуване на чужди изказвания.
— Възражението ви идва твърде късно — отвърна раздразнено съдията Нюарк. — Ако бяхте възразил преди заявлението на свидетеля, че не знае къде е мистър Тийз, то би могло да бъде право, но след като свидетелят отговори с положителност, че не знае къде е Тийз, съветникът решително има право да покаже какво е имал предвид свидетелят с този отговор, а също така да покаже и значението на информацията, с която разполага този свидетел. Още повече, че нещо от това говори и за известно пристрастие и преднамереност от страна на свидетеля.
— Не виждам основания за това — възрази Линтън.
— Това показва враждебност у свидетеля — изтрещя съдията. — За свидетеля би било много по-лесно да отговори, че не знае къде е мистър Тийз, но е разбрал, че е заминал в отпуск. Не зная какво цели този кръстосан разпит, но е съвсем явно, че съветникът трябва да изтегля с ченгел сведенията, които търси, от устата на този свидетел. Артър Сент Клеър не би трябвало да се държи така. Това е най-малко неуместно за един служител на законността.
— Знаете ли защо мистър Тийз си взе тъкмо сега отпуската? — продължи Мейсън.
— Искаше да си отдъхне от напрежението в работата. Същите причини, поради които всеки един излиза в отпуск.
— Не е ли сега много необикновен сезон за отпуск?
— Аз не бих могъл да зная.
— Знаете ли дали мистър Тийз в неделя, когато бяхте заедно на служба, имаше намерение да ползува отпуската си?
— Не, не зная.
— Не ви спомена нищо за това?
— Не.
— А след това внезапно взе решение да ползува отпуск. Имате ли някаква идея защо?
— Казах ви всичко, което зная за това.
— Всъщност не реши ли мистър Тийз да вземе отпуск, понеже той взе въпросната разписка от земята и защото той я подаде на мис Дела Стрийт?
— Не зная.
— А знаете ли, че мистър Тийз взе падналата разписка и я връчи на мис Дела Стрийт?
— Е… не мога да се закълна в това, не.
— Защо не можете?
— Не видях разписката, по-точно не достатъчно отблизо, за да я разпозная.
Мейсън продължи с упорита настойчивост.
— Нека подходим към това по друг начин. Следяхте непрекъснато Карол Бърбанк, всяка секунда от пребиваването й в Юниън Търминъл?
— Да.
— Видяхте мис Бърбанк да отваря чантата си и от нея да полита към пода продълговат лист?
— Е… да.
— И видяхте мистър Тийз да вдига този лист и да го подава на мис Дела Стрийт?
— Тя посегна към него.
— Но Тийз го вдигна и й го връчи?
— Да.
— И единственото ви основание да заявявате сега, че не знаете дали този лист е въпросната разписка
