— Добре, но той представи този ключ.
— И после, след като представи ключа, той ни погледна право в очите и ви декларира, че ако го попитате, дали предишната нощ е присъствувал на конференцията, той ще отказва това, не беше ли така?
— Е, не мога да си спомня как точно се разви всичко.
— И Карол Бърбанк не каза ли „…но, татко, твоята самобръсначка е там, на полицата!“ или думи с подобен ефект?
— Е, да.
— И вие схванахте това като приемане от страна на Карол Бърбанк, че баща й е бил там?
— Добре, но самобръсначката му беше там.
— Тъкмо така, самобръсначката му е била там. Не сте ли съгласен, лейтенант, че не е никакво престъпление някой да постави самобръсначката си на такова място, каквото му е угодно?
— Добре, всичко това, взето ведно с обстоятелствата, води до съответен извод.
— Вие можете да си теглите какъвто искате извод, но мен ми се струва, че съдът ще предпочете да обсъжда случая с оглед фактите. Ако смятате да предявявате обвинение в лъжесвидетелство, нужно ви е да докажете
— Това, което искаха от Ласинг да извърши, е лъжесвидетелство.
— О! — повдигна вежди Мейсън — молил ли го е някой да се кълне в неистини?
— Това бе вече разгледано.
— Точно така — усмихна се адвокатът, — то бе разгледано, а сега, лейтенант Траг, в събота сутринта, когато трупът бе разкрит, вие бяхте повикан на яхтата на Роджър Бърбанк?
— Да.
— И намерихте кървав отпечатък от обувка върху едно от стъпалата на стълбата, водеща от кабината към палубата?
— Ще стигнем и до това — намеси се бързо Бъргър — посредством друг свидетел.
— Аз ще стигна до него сега — отговори Мейсън, — всъщност вече съм стигнал. Можете ли да отговорите на този въпрос, лейтенант?
— Да, разбира се.
— Намерихте, значи, кървав отпечатък върху стъпалото?
— Да.
— Постарахте ли се някога да установите…
— Ако почитаемият съд позволява — прекъсна го Бъргър — това не е същински кръстосан разпит. Бих искал да представя своята теза в последователен ред. Бих искал да представя като доказателство обувка, принадлежаща на обвиняемата Карол Бърбанк. После да покажа кървавите следи върху тази обувка и едва тогава бих искал да покажа факта на кървав отпечатък върху стъпалото на стълбата.
— Но ако мистър Мейсън иска да разпита свидетеля по този пункт на кръстосан разпит, не виждам никакво основание, защо той трябва да бъде обвързан с начина, по който вие предпочитате да представяте вашите доказателства или да излагате вашата теза — отсъди председателят. — Този свидетел е полицейски офицер. Защитата положително е в правото си да го подложи на най-подробен кръстосан разпит. Още повече, че вие бихте могъл да изнесете всичко, което той знае, а не да представяте вашата теза късче по късче.
— Възнамерявах да докажа кървавия отпечатък чрез друг свидетел, ваша почит.
— Но въпросът сега е знае ли този свидетел за този отпечатък?
— Изглежда, знае.
— Тогава нека каже каквото знае — отряза Нюарк. — Съдът иска делото да се придвижва, а не да се забавя поради това, че обвинението иска да строи драматични градации в развоя му. Свидетелят е полицейски офицер и при кръстосания му разпит защитата има най-широки права. Възражението се отхвърля. Свидетелят да отговаря на поставените му въпроси!
— Да — отвърна предизвикателно Траг, — имаше такъв отпечатък върху най-долното стъпало и се случи така, че аз се добрах и до обувката, която го е оставила.
— Точно така — съгласи се Мейсън. — А сега нека хвърлим поглед върху фотоснимката, веществено доказателство № 5 на обвинението. Искам да насоча вниманието ви към свещта, която се вижда тук. Забелязахте ли я?
— Зная, там имаше свещ.
— Добре, вгледайте се хубаво във фотоса и проучете внимателно свещта.
— Да, сър, виждам я.
— Видът на свещта не ви ли внушава нещо необичайно?
— Не, сър. Това просто е свещ, фиксирана върху повърхността на масата в кабината на яхтата, където бе открит трупът.
— Каква част от свещта е изгоряла?
— Около един инч или може би съвсем малко по-малко.
— А вие проведохте ли някакви опити, с цел да установите какво време е необходимо за свещ от този тип, за да бъде изконсумиран приблизително един инч от дължината й при обстоятелства, подобни на тези, установени в кабината на яхтата?
— Не, не съм. Не съм го счел за необходимо.
— Защо?
— Понеже тая свещ не значи нищо.
— Защо да не значи нищо, лейтенант?
— Защото нам е известно кога е умрял Милфийлд и как е умрял. Той е бил мъртъв много преди да се стъмни. Ето защо тази свещ не значи абсолютно нищо.
— Забелязвате ли, че тази свещ е в известна степен наклонена по отношение на перпендикуляра, лейтенант?
— Да, забелязах това.
— Приложихте ли транспортир, за да измерите ъгъла на наклонението?
— Не.
— Фактически не е ли наклонена на осемнадесет градуса по отношение на перпендикуляра?
— Добре, да ви кажа право, не зная.
— Не ви ли се струва, че е на осемнадесет градуса от перпендикуляра?
— Може и така да е, да.
— И направихте ли някакви усилия, за да си обясните защо свещта е наклонена под този ъгъл?
— Обяснението е едно — усмихна се Траг. — Ако убиецът в бързината си е залепил свещта о масата, така че да може да вижда по-добре при извършване на убийството при дневна светлина, то той трябва да е бързал страшно много, та да не е успял да я постави в перпендикулярно положение.
— Нямате ли някаква друга теория?
— Каква друга теория би могла да съществува?
— Това е всичко, лейтенант — усмихна се Мейсън.
Бъргър погледна замислено към Мейсън. Бръчки покриваха челото му.
— Какво общо има тази наклонена свещ с всичко това? — запита той.
— Това е моята защита — гласеше отговорът на адвоката.
— Вашата защита?!
— Да.
Бъргър се поколеба за миг, а след това извести надуто:
— Е, добре, не ще успеете да запалите свещ над теорията, която притежавам.
Смях заля съдебната зала.
Мейсън се присъедини към смеха и когато той поутихна, отвърна бързо:
