— Да.
— Какво отговори съпругът ви на това, ако изобщо е каза нещо?
— Каза ми, че вече е говорил по телефона с мистър Бър…
— Възразявам — намеси се Мейсън — на основание, че това е некомпетентно, не по същество и не е част от материята и следователно нещо, което не може да се провери.
— Добре издържано възражение! — определи съдията Нюарк.
— Можете да проведете кръстосан разпит — обяви Хамилтън Бъргър.
Джексън вече се бе навел и шепнеше на шефа си:
— Тази работа с „познанството от десет години“ е капан. Прокурорът се надява, че ще се вмъкнете в него и така ще отворите вратата, за да изнесе пред съда другия, стария случай за предишното убийство.
Мейсън кимна и се обърна към свидетелката.
— Казахте, че познавате Роджър Бърбанк от десет години, мисис Милфийлд?
— Да — отговори тя с глас, който едва ли бе нещо повече от шепот.
— Познавахте ли го добре?
— Твърде добре.
— През цялото това време той все в Лос Анжелос ли беше?
— Не.
— Къде беше, когато най-напред се запознахте с него?
— В Ню Орлеан. По това време аз се увличах по яхти, а мистър Бърбанк бе голям почитател на този спорт. На тази база се запознахме. Всъщност когато се срещнахме за първи път, аз гребях в скиф към една яхта и мистър Бърбанк с друга лодка започна състезание с мен.
— Познавахте го от по-дълго време, отколкото съпруга си?
— Да.
— А след това му телефонирахте?
— Телефонирах му, да.
— Припомнихте му старото познанство?
— Да.
Израз на триумфално самодоволство започна да се появява върху лицето на областния прокурор.
— Какво по-специално му казахте, мисис Милфийлд?
Свидетелката отправи скритом поглед към прокурора и като получи в отговор утвърдително кимване, произнесе много бързо:
— Преди всичко се погрижих да го уверя, че не ще споменавам нищо относно неприятностите, в които бе затънал в Ню Орлеан, където бе убил човек с удар на юмрука си.
Съдията се поначумери.
Без да изменя гласа си ни най-малко, Мейсън запита:
— Но независимо от това обещание, вие казахте на съпруга си?
— Та аз вече бях казала на Фред.
— И казахте ли го на някого от свързаните по служба другари на мъжа ви, например на Хари Ван Нийз?
— Да, казах му.
— Някому другиму?
— Не, само на тях двамата.
— И им го казахте, така че да могат да се представят на Бърбанк и да го притискат да ги финансира…
— Абсолютно не е вярно!
— Тогава, защо им го казахте?
— Просто така, смятах, че съпругът ми има право да го знае.
— А какво ще кажете за Ван Нийз? Считате ли, че и той има същото това право?
— Наистина — запротестира Бъргър — това разпитване отиде твърде далеч, ваша почит.
— Никак даже, ако почитаемият съд позволи — контрира Мейсън. — Почитаемият съд сигурно вече забеляза как свидетелката гореше от желание да се впусне в подробности от миналото на Бърбанк. Сега искам да покажа пристрастието й и я моля да доразвие отговора, който така много желаеше да бъде протоколиран.
— Та това е съвсем естествено свидетелката да е пристрастна — прогърмя Бъргър. — В края на краищата този човек е убиец на съпруга й.
— И е също така естествено да използувам този случай, за да ви покажа докъде се простира пристрастието й — реагира веднага Мейсън.
— Отговорете на въпроса — отреди съдията. — Въпросът беше, дали някой си Ван Нийз е бил считан от вас в правото си да знае за неприятностите, в които е бил попаднал в миналото си Бърбанк?
— Но това бе най-близкият делови сътрудник на мъжа ми.
— И оттук следва правото му да бъде информиран относно Бърбанк? — запита Мейсън.
— В известен смисъл, да.
— Понеже считахте тази информация за ценна делова придобивка?
— Не! Абсолютно не!
— Но информацията бе използувана тъкмо в този смисъл, нали така?
— От кого?
— От вашия съпруг и от Хари Ван Нийз.
— Това прилича на клюкарствуване — запротестира Бъргър. — Свидетелката не би могла да има познания за нещо, което се е случило между съпруга й и Бърбанк, с изключение само на това, което той може да й е съобщил. На всичко отгоре това засяга разговор между съпруг и неговата съпруга.
— Въпросът беше, дали тя знае — намеси се председателствуващият, — а това засяга нейните собствени знания по този въпрос.
— Не зная, в смисъл на свои собствени знания — отвърна много мило мисис Милфийлд.
— Но преди вашия телефонен разговор с Бърбанк, съпругът ви никога не бе се срещал с него?
— Не.
— Нито пък Хари Ван Нийз?
— Не.
— Но само седмица или десетина дни, след като им казахте за миналото на Бърбанк, те се свързаха с него и уредиха той да финансира едно голямо капиталовложение?
— Не смятам, че мистър Ван Нийз някога се е срещал с Бърбанк.
— Вашият съпруг уреждаше всичко, що се отнасяше до финансирането?
— Да.
— Следователно единствената цел за посещението на вашия съпруг у Бърбанк бе получаването на парите?
— Само подкрепа.
— Финансова подкрепа?
— Да.
— Под форма на пари в брой?
— Да.
— И така — надигна се Мейсън, насочил показалеца си в свидетелката — не убеждавахте ли вие съпруга си да се възползува от ситуацията, която му разкрихте, за да изнуди Роджър Бърбанк да му дава пари и…
— Ваша почит — протестираше Бъргър, скочил на крака, — та това е некомпетентно, не по същество и не отнасящо се до делото. На всичко отгоре то засяга привилегировано протежираните отношения между съпруг и съпруга. Това е твърде далеч от всякакви въпроси, повдигнати на директния разпит и аз възразявам, и то специално на основанието, че това не е никакъв кръстосан разпит!
— Възражението се приема по пункта за привилегированите отношения — отсъди председателствуващият Нюарк.
