областният прокурор Хамилтън Бъргър водеше обвинението, подпомаган от Морис Линтън, един от най- способните му заместници.
Морис Линтън, слаб, пламтящ човек, е припряна и нервна жестикулация и дар да ораторствува, скочи от мястото си, за да направи встъпително изказване.
— Ваша почит, тъй като схващам, че някак си е необичайно да се произнася встъпителна реч при предварителното разглеждане на случай от този характер и тъй като нашите доказателства ще бъдат обстоятелствени, а, от друга страна, личи много явно от броя на свидетелите и подготовката, проведена от защитата, че в края на това предварително разглеждане ще бъде направен опит случаят да се изнесе вън от съда, искам само почитаемият съд да разбере какво възнамеряваме да докажем. Ще докажем, че Роджър Бърбанк е имал яростно скарване с убития в деня на убийството; че след това обвиняемата Карол Бърбанк се е постарала да изготви за баща си фалшиво алиби, като е подстрекавала към лъжесвидетелствуване. Смятаме да ви покажем, че в един мотел, където тя претендираше да се е състояла политическа среща, всъщност купчината от празни бутилки носи пръстовите отпечатъци само на Карол Бърбанк, Джъдсън Белтин и на никого другиго. Ще докажем, че Роджър Бърбанк, здрав, преливащ от сила мъж, добре трениран боксьор в младежката си възраст, е подмамил покойния на яхтата си и там го е убил.
Съдията отправи поглед към Пери Мейсън.
— Желаете ли да направите някакво изложение, мистър Мейсън?
Джексън, седнал в ляво и малко зад Мейсън, се наведе и прошепна:
— Мисля, че изказването на заместник областния прокурор направи силно впечатление на съдията. Добре би било и вие да кажете нещо.
— Ще чакаме — поклати глава Мейсън — да видим развоя на делото, ваша милост.
— Много добре. Обвинението да повика първия си свидетел!
Бе извикан лейтенант Траг, който свидетелствува за откриване трупа на Фред Милфийлд, идентифицирането му, положението, в което е бил намерен трупът, мястото, където е била закотвена яхтата, всъщност всички елементи, необходими за установяване на corpus delicti4.
— Можете да проведете кръстосан разпит — обяви накрая Линтън.
Мейсън се държеше преднамерено небрежно при кръстосания разпит.
— Убийството е било извършено на яхтата?
— Да.
— А тя къде бе закотвена?
— Мисля, че ако съветникът дочака малко — намеси се Бъргър, — на този въпрос ще бъде даден изчерпателен отговор. Разполагаме със свидетели, които ще представят скици, фотографии и карти.
— Тогава — отвърна Мейсън — да вярвам, че бих могъл да запазя правото си да разпитам този свидетел след представянето на споменатите доказателства.
— Нямаме възражения — съгласи се Бъргър.
— Това е всичко, лейтенант — обяви усмихнат Мейсън. След това Бъргър призова картограф, който представи карта на устието на реката, показваща мястото, където е била закотвена яхтата, представи скици от вътрешността на яхтата, палубата и кабината, след което областният прокурор обяви тържествено.
— Можете да започнете с вашия кръстосан разпит.
— Яхтата е била закотвена — започна Мейсън — на мястото, което сте означил с кръстче върху картата, веществено доказателство № 1 на обвинението. Това точно ли е?
— Съвсем точно.
— Колко дълбока е била водата на тази точка?
— Не зная — усмихна се картографът. — Засякох яхтата по триангулационния метод и после нанесох местоположението й на картата.
— Твърде интересно, но все пак не знаете ли дълбочината на водата?
— Не. Аз съм картограф, а не водолаз.
Публиката в залата се разсмя. Мейсън дори не се усмихна.
— Това е всичко — обяви той.
Картографът бе последван от фотограф. Той представи различни снимки, показващи вътрешността на яхтата и кабината, трупа на Фред Милфийлд, проснат на пода, закотвената яхта, заснета от дясна и лява страна, откъм носа и задната й част.
— Кръстосан разпит! — призова Линтън.
— Колко дълбока бе водата на посочения пункт? — запита съвсем спокойно Мейсън.
Кикотене заля залата. Фотографът отговори набързо.
— Не зная. Аз съм фотограф, а не водолаз.
Кикотенето нарасна в явно веселие. Съдията призова към ред.
— Това е всичко — произнесе безстрастно Мейсън. Джексън, някак си засегнат, се наведе и прошепна на патрона си.
— Струва ми се, залата ви се присмива.
— Наистина ли? — прошепна в отговор Мейсън, без да се потруди даже да обърне глава към своя помощник.
Бъргър повика мисис Дафни Милфийлд. Облечена в черно, с очи все още леко отекли от плач, тя се изправи на свидетелската скамейка.
— Вие сте вдовицата на Фред Милфийлд, починалия? — попита областният прокурор с онази задълбочена симпатия, която прокурорите винаги засвидетелствуват на вдовиците при случаите на убийства.
— Да — отговори тя, като гласът й едва се чуваше.
— Мисис Милфийлд, познавате ли се с Роджър Бърбанк, един от подсъдимите по настоящото дело?
— Да.
— От колко време го познавате?
— От десет години.
— Известно ли ви е, дали Роджър Бърбанк е поканил вашия съпруг за среща на някое определено място в деня, когато е намерил смъртта си?
— Да, мистър Бърбанк телефонира.
— Кога?
— Около 11:30 същия предиобед.
— Кой отговори на това повикване?
— Аз.
— Разпознахте ли гласа на Роджър Бърбанк?
— Познах го.
— Глас, който познавате от около десет години?
— Да.
— И какво каза мистър Бърбанк?
— Когато узна, че Фред не е в къщи, той ми заяви, че трябва да влезе във връзка с него на всяка цена, че Фред обезателно трябва да отиде на яхтата му за съвещание в 17:00 следобед. Съобщи, че яхтата ще бъде на обичайното място, че това, заради което иска да се срещне с Фред, е въпрос от най-голямо значение.
— И сте сигурна, че този, с когото говорихте, бе Роджър Бърбанк?
— Да.
— Предадохте ли това известие на съпруга си?
— Предадох го.
— Кога?
— Около двадесет минути след като получих съобщението.
— Как успяхте?
— Мъжът ми се обади по телефона, за да ме предупреди, че няма да се върне за вечеря, а може да закъснее и до след полунощ.
— И му предадохте искането на Роджър Бърбанк?
