— Тя ще бъде отново тук преди полунощ, Мейсън, и този път ще остане наистина.
Мейсън затвори вратата, без да даде никакъв признак, дали бе чул изреченото от лейтенант Траг.
XV
Седнала в кантората на Мейсън, Карол Бърбанк запита:
— Чух какво ви каза Траг, когато напускахме кабинета му. Колко време имам още на разположение?
— Не зная. Всичко зависи от това, дали баща ви е арестуван и какво е казал досега.
— Не допускам, че могат да уловят татко в капан, освен…
— Освен какво? — завита адвокатът, когато гласът й секна.
— Той може много лесно да бъде обвинен.
— Разкажете ми всичко, което не зная. Най-после започнахте да говорите истината.
— Страхувам се да ви я кажа.
— По дяволите, та аз съм ваш адвокат. Каквото и да ми кажете, си остава тайна.
— Ако ви кажа, боя се, че ще откажете да ни представлявате.
— Не ставайте глупава. Аз вече не мога да се откажа, защото забъркахме и Дела във всичко това. На всяка цена трябва да я измъкна от тази каша. Разкажете ми всичко от самото начало.
— Мистър Мейсън, всичко това ще ви прозвучи ужасно, но моля ви, не ме съдете, преди да завърша.
Мейсън отвърна само с жест на нетърпение.
— Всичко започва — подхвана Карол — от нещо, което се случи преди години и което преследва баща ми през целия му живот. Дафни Милфийлд знае всичко и го използува, за да принуди баща ми да застане зад гърба на съпруга й при този проект в Скийнър Хийлз.
— Изнудване? — обади се Мейсън.
— Не тъкмо в този смисъл, но… е, да, може да се нарече и така.
— Струва ми се, че ще трябва да го наричам така.
— Всичко бе извършено много хитро и ловко. Един ден Дафни позвъни на татко. Искала само да поднови старото приятелство. Тя, разбира се, щяла да пази тайната му. Можел да разчита на нейната абсолютна дискретност. След една-две седмици Фред Милфийлд посетил татко. Изложил му плановете си за Скийнър Хийлз, които се нуждаели от финансиране. Те значели толкова много за Дафни и него и той желаел така силно работата да тръгне.
— И какво стана?
— Разбира се, в предприятие от този тип не можете да осъществявате планове за сондиране, преди да сте поставили цялата земя под свой контрол. Фред Милфийлд знаел как да постъпи и бил уредил всичко с един човек, на име Ван Нийз, когото никога не бях срещала. Те двамата започнаха ла разпространяват версията, че се интересуват от каракулски овце, и започнаха да изкупуват цялата земя в този край. Нефтените полета се оказаха по-добри от това, което някой бе посмял да допусне. Под предлог, че пробива дълбок кладенец за вода, татко направи пробно сондиране и намериха напоени с петрол пластове, преди още да бяха напълно готови за експлоатационна работа.
— В такъв случай Милфийлд и Ван Нийз са богати?
— Те биха станали богати с времето и там е бедата. Съществува едно нещо, което татко не може да понася — то е да го мамят. Той откри, че Милфийлд го лъже най-користно.
— По какъв начин?
— Идеята се състоеше в това, най-напред да се изготвят само договори за изкупуване на земята от продавачите, а по-късно да се извърши и самото изкупуване. Предвиждаха се и изплащания на ръка, когато бе трудно сделката да се приключи само с подписване на контракти. Фред започна да мами татко по отношение на тези плащания. Бе платил например хиляда, а докладваше на татко, че е платил пет хиляди. Понеже тези суми се изплащаха неофициално без документ в случаите, когато продавачът трудно склоняваше да продаде земята си, то нямаше и начин те да бъдат проверявани.
— Как баща ви откри това?
— Стана подозрителен и в петък рано следобед посети Франк Палермо. Представи му се за конкурентен купувач. Избра Палермо, защото знаеше, че въпреки подписването на един договор от страна на хитрия селянин, той не би се поколебал да подпише и друг по-изгоден.
— И какво разкри баща ви?
— Че на Палермо са били броени само хиляда долара.
— А колко бе заявил Милфийлд?
— Четири хиляди.
— И какво стана по-нататък.
— Татко бе ядосан страшно. Опита се да се свърже с Милфийлд, но като не успя, нареди той да му телефонира в яхт-клуба, когато се прибере. Татко бе също ядосан и по повод на този инцидент с камиона. Милфийлд пренасяше каракулски овце с камиони, зарегистрирани на татково име. За изглаждане на инцидента Милфийлд не бе сторил нищо и баща Ми нареди на своите адвокати да приключат с работата, независимо колко струва то. Опасяваше се, че някой досетлив адвокат би постъпил като вас. Да проследи номера на камиона, да разбере какво се върши под прикритие и да започне вдигане до небесата на цените за тези земи, където сделките още не бяха приключени.
— Нека се върнем към Милфийлд и баща ви. Какво стана по-нататък?
— Милфийлд се свърза с татко по телефона по-късно следобеда в петък. Татко му съобщил какво точно е разкрил. Виждате, татко би могъл да сложи край на всякакъв контакт на Милфийлд с работата, ако можеше да докаже измама и присвояване на пари, и поради това Милфийлд изпадна в паника.
— Какво отговори той?
— Че може да доведе Палермо на яхтата и той да признае, че е лъгал. Разбира се, е това не можа да заблуди татко. Той знаеше много добре, че срещу доволно голям подкуп Палермо ще свидетелствува за всичко, каквото поискат от него.
— И Милфийлд дойде на яхтата?
— Да, едва късно следобед.
— И какво се е случило?
— Милфийлд се опитал да вилнее, като претендирал, че е обвинен неправдиво, заплашвал и посегнал да удари татко. Тогава баща ми му нанесъл тежък удар е юмрук и Милфийлд паднал в безсъзнание. Татко се качил на палубата, откъснал лодката на госта си, за да няма с какво да избяга на брега, качил се на бордовата моторница и пристигнал на брега. Възнамеряваше да съобщи па полицията, за да арестуват Милфийлд.
— А защо не са го арестували?
— Най-напред се свърза с мен по телефона. Убедих татко да не уведомяваме полицията, докато не разберем в какво състояние се намира Милфийлд. Грабнах колата и пристигнах в яхт-клуба. Бордовата лодка бе там. Качих се и отидох на яхтата.
— И какво открихте?
— Милфийлд лежеше мъртъв на пода. Видимо бе ударил главата си о прага, когато е паднал вследствие удара на татко.
— Защо не се обадихте в полицията?
— Не можех да го сторя поради тази случка от миналото на татко.
— Каква е тя?
— Преди доста години татко е станал участник в едно сбиване в Ню Орлеан. Човекът, когото ударил тогава, при падането блъснал главата си в една желязна ограда и умрял. Нямало никакви свидетели и татко се измъкнал от този случай невредим. Ако сега полицията открие този инцидент от миналото му, не приемат, че и двата случая са умишлени убийства, извършени под прикритието на самоотбрана.
Мейсън започна да кръстосва кантората припряно.
— Останалото го знаете — продължи Карол. — Върнах се я казах на татко, че Милфийлд е мъртъв. Той една не се самоуби тази нощ. После аз измислих онази схема за неговото алиби. Знаех, че Ласинг и неговата
