— Схващайте го както си искате, но когато обвинението срещу нас бъде изготвено, не се сърдете после, че не съм ви предупредила. Приличате на човек, който има дълга полицейска кариера зад гърба си. Ще бъде срамно, ако извършите сега нещо, което да ви задържи доста далеко от пенсията.
— Я ми кажете какви ги дрънкате пък сега?
— Коментирам факта, че ако сте виновен в насилие върху праната ми и ако предпочитате да отправим обвинение против…
— Чуйте какво, аз изпълнявам само заповеди.
— Заповеди да ме държите тук, без да ме оставите да се свържа с адвоката си?
— Ами да, заповед да ви държа тук. Дела Стрийт се усмихна триумфиращо.
— Значи не сте наясно по отношение на това какво ще кажат вашите висшестоящи, когато някой започне да упражнява преса върху тях: „Но защо? Та ние само инструктирахме този служещ да им предложи стол в чакалнята. Не сме му казвали, че се намират под арест. Предполагаме, разбира се, че те с готовност щяха да останат тук, за да ни подпомогнат по СБ я собствена воля да разследваме престъплението. Никога не сме му казвали, че те не могат да се свържат с адвокат. Мислехме, че той разбира достатъчно, за да схване, че те не са обезправени конституционно. Ако е насилил закона, сторил го е но свой почин. Не сме ние отговорни за това. Никога не сме му давали подобни заповеди.“
— Я чакайте малко, та вие сте точно като жена ми. Как всички жени са едни и същи!
Той блъсна стола си назад и мръщейки се многозначително, се довлече до вратата, излезе в коридора и задържа вратата отворена на около десет-петнадесет сантиметра.
— Направихте го чудесно, мис Стрийт — промълви Карол. — Здраво го изплашихте.
— П-с-с-с-т! — изсъска предупредително към тях полицаят, а носле повиши глас — Джим!
Внезапно той затръшва вратата. Момичетата останаха сами за около пет минути, след което вратата се отвори и техният пазач се появи отново.
— Лейтенантът ще ви приеме ей сега.
— Нямам какво да казвам никому! — сопна се Дела.
— Добре де, искахте да ползувате телефон, нали?
— Да.
— Е, та тук в тази стая няма телефон. Искате ли да отидете в стая, където има телефон, или не?
— Да.
— Добре, тогава вървете ей тук.
Момичетата станаха и последваха полиция но коридор, който ехтеше от стъпките им. Полицаят отвори една врата и произнесе с жест на явно облекчение.
— Е, лейтенант, ето ги!
Лейтенант Траг бе седнал до просто дъбово бюро в ъгъла на стаята. Пред него бяха наредени три стола във вид на полукръг.
— Седнете! — покани учтиво той.
— Искам да телефонирам на мистър Мейсън! — сопна се в отговор на поканата му Дела Стрийт.
— Преди това ще ви поставя няколко въпроса.
— Аз искам да телефонирам на мистър Мейсън!
— Слушайте сега! Не ми е много драго да ви безпокоя, мис Стрийт, но когато Пери Мейсън започне да ви използува, за да вадите заради него кестените от огъня, аз нямам друга алтернатива. Възнамерявам да свържа Пери Мейсън с това, което се случи, и единственият начин, но който мога да го сторя, с чрез вас.
— Какво се е случило?
— Знаете го толкова добре, колкото и аз. Вие и Пери Мейсън се опитвахте да укриете известни доказателства от следствието.
— Глупости! — бе отговорът на Дела.
— Вие изтичахте до станцията, за да грабнете мис Бърбанк и да я потулите, където никой не би я открил.
— Какво говорите?! Заведох мис Бърбанк в хотела и я зарегистрирах под нейното собствено име. Прилича ли това на укриване на свидетел? Всичко, което трябваше да сторите, е да направите справка в регистрационната книга на хотела и…
— Да, зная, зная. Всичко бе сторено много умно, но целта, е която бе направено, бе да бъде укрит свидетел.
— Опитайте се да го докажете — оспори Дела Стрийт.
— Това е неприятната част в цялата работа. В резултат на изкусна хитрост при регистрирането на мис Бърбанк под собственото й име не мога да го докажа.
— Тогава за какво ме задържате?
— Но — добави Траг с тържествуваща усмивка — мога да ви държа отговорна за друго нещо и то е опит за укриване на доказателство.
— Какво доказателство?
С внезапен драматичен жест лейтенант Траг изтегли чекмеджето на бюрото си и извади чифт дамски обувки.
— Предполагам, ще заявите, че никога преди не сте ги виждала?
— Никога не съм ги виждала — декларира без колебание или изненада Дела Стрийт.
Усмивката на Траг бе високомерна.
— За съжаление, мис Стрийт, вашата декларация не съвпада с фактите. Пери Мейсън е инструктирал мис Карол Бърбанк да увие тези обувки в кафява колетна хартия, да ги отнесе на гарата Юниън Търминъл, да ги остави там на съхранение в багажната и да вземе разписка за получаване обратно на колега. Тя прехвърли разписката на вас. Вие я взехте, поставихте я в плик и написахте върху него „Пери Мейсън“ с вашия собствен почерк.
За няколко много дълги четири-пет секунди Дела Стрийт не продума нищо, а после запита:
— Какво не е в ред с тези обувки?
Траг взе лупа и огледа внимателно една от обувките в участъка точно над подметката.
— В обувките няма нищо нередно, мис Стрийт. Те са изправни, но вие сте в неизправност. Тези обувки…
Вратата изведнъж се отвори рязко и Пери Мейсън нахлу в стаята.
— Много добре, лейтенант! Струва ми се дотук ще е всичко.
Един полицай пъхна глава през отворената врата.
— Викал ли сте го лейтенант?
— Не съм.
Полицаят се втурна в стаята и извика на Пери Мейсън:
— Вън!
Дела Стрийт се намеси мигновено.
— Лейтенант Траг, той е моят адвокат. Ако съм обвинена в каквото и да било, той е моят защитник. Ако нямате обвинения срещу мен, нямам какво да казвам като свидетел и не ще кажа нищо, докато не ми се връчи призовка и не бъда разпитвана както повелява законът.
— Като адвокат на тези две млади жени аз настоявам да бъдат изправени пред най-близкия и най- достъпен вам съдебен магистрат, и то незабавно!
— За беда, Мейсън — усмихна се сухо Траг, — днес е неделя. Боя се, че не ще намерите никакъв магистрат по-рано от понеделник сутринта, когато…
— Не се самозалъгвайте — прекъсна го Мейсън. — Съдията Роксман ми стори добрината да отиде в съда. Той седи там и ви очаква.
Траг изтласка бавно стола си назад и въздъхна уморено.
— Добре — предаде се той, — добре сте я уредил.
Мейсън подкани с ръка Дела и Карол.
— Искате да кажете, че можем да тръгваме? — запита Карол.
Траг не отговори нищо. Мейсън отиде до вратата и я задържа отворена пред себе си. Дела Стрийт се измъкна. Последва я и Карол. Когато Мейсън се готвеше да затвори зад себе си, Траг се обади:
