— Моите хора са открили Дж. С. Ласинг, човека, който е наел двойната вила в мотела. Моето момче го е забелязало, когато е паркирал пред аптеката, от която се обажда. Счита, че може да получи от Ласинг писмени сведения.
— Какво е заявил той? — в гласа на Мейсън звучеше възбуда.
— Ласинг живее на 6842, Авеню Ла Бреа, Колтън. Да го проследим беше дребна работа, защото бе разместил две от числата на автомобилния си номер, когато го е регистрирал в мотела. Мнозина постъпват така, даже и в момента когато гледат числата. Могат да ги разместят и когато се опитват да си припомнят някой номер…
— Зная, зная — прекъсна го Мейсън.
— Искам да се спра на друго — наблегна Дрейк. — Дали това е станало случайно или не? Както и да е, но той потвърждава историята на Бърбанк. Твърди, че компанията се е състояла от четири души и допуска, че по-късно може да са дошли още двама. Не съобщава никакви имена.
— Та твоят човек може да вземе писмени доказания от него?
— Счита, че може. Казал на Ласинг да го чака вън в колата си. Все пак има нещо, което ме тревожи. Защо ми позвъни, преди да се е опитал да вземе сведенията от него? Ласинг между другото е споменал, че компанията се е разотишла веднага в събота следобед. Това не би съвпаднало с твоята теория за времето, нали Пери?
— Не. Явно Бърбанк не е напуснал мотела преди 16:00 или 17:00. Вземи веднага по телефона твоя човек и го накарай да научи повече по-този пункт от елемента време.
Дрейк набра телефонния номер на своята агенция и се разпореди:
— Позвъни на Ал, Френсис, и му кажи, че трябва да разбере повече относно времето, преди да се е опитал да вземе писмени показания от Ласинг. Да телефонира веднага, щом узнае това.
Дрейк остави телефона и се обърна към Мейсън. Едва бе отворил уста и телефонът иззвъня отново. Дела отговори на повикването.
— Да… да, мис Стрийт е на телефона… Момент само, почакайте така.
Тя покри с длан микрофона и се обърна към Мейсън.
— Карол Бърбанк. Намира се на Юниън Търминъл. Интересува се дали сте открил нещо ново.
Адвокатът направи нетърпелив жест.
— Кажи й, че очакваме важен телефонен разговор. Нека чака там. Да ти даде номер на телефон, където можем да я повикаме. Веднага след като освободим линията, искам да я попитам къде е баща й и за какво е посещавал в петък следобед Франк Палермо. Чакай, не й казвай това. Вземи само номера, на който ще я намерим, и освобождавай бързо линията.
Дела изпълни тези разпореждания и затвори телефона.
Всички зачакаха в напрегнато мълчание и след по-малко от минута отново се разнесе телефонен звън. Дела пое слушалката.
— Един момент, Френсис — и я подаде на Пол Дрейк.
— Ало — обади се той — да, Френсис… ах дявол! Гледай, не можеш ли да го прехвърлиш направо тук? Ще ми спестиш време… добре, дай го… Ох, ало, Ал… тъкмо това ми каза и Френсис… Какво точно се случи?
Известно време мина в тишина, а после Дрейк каза:
— Почакай малко, ще предам това. Дръж линията! — и се обърна към Мейсън.
— Ал казва, че е оставил Ласинг накъм в колата, докато ни телефонира. Нали ме чу, че му наредих да се навърта около телефона за около пет минути и той чакал там. Когато Френсис го повикала и му казала да разпита по-точно за времето, той излязъл, но Ласинг го нямало вече.
— Избягал? — изръмжа Мейсън.
— Не. Ченгетата го спипали.
— Сигурен ли е Ал в това?
— Да. Едно хлапе му разказало, че дошли някакви хора с кола, на която имало червен прожектор и шестоъгълна звезда отстрани. От нея изскочил един, отишъл направо при Ласинг и след кратък разговор измъкнал внезапно чифт белезници, вкопчил китките му и…
— Белезници!? — удиви се Мейсън.
— Ал предава, че така му казало хлапето.
— Нареди на Ал да изчезва оттам — бързо!
— Добре. Ал, връщай се в кантората, и то веднага! — разпореди Пол.
Мейсън започна да кръстосва кантората, като постепенно ускоряваше крачките си.
Не мога да си обясня как… — промълви Дрейк.
— Чакай! — гласът на Мейсън бе рязък. — Остави ме да помисля!
В продължение на две-три минути гой обхожда кантората и изведнъж се извъртя към Пол Дрейк.
— Имаш ли някоя жена, добър оперативен работник, на която можеш да се довериш?
— За каква цел? За груба работа, за нежна, миловидна или…
— Не. Някоя, която да може да придружава жена от висшето общество по всяко време. Да не я изпуска от поглед ден и нощ.
— Зная такова момиче, но ще ми трябва известно време, за да се свържа с нея.
— Колко време?
— О… може би четири или пет часа, възможно и по-рано.
— Налага ни се да уредим това много по-скоро — заклати нетърпеливо глава Мейсън.
— Разполагам с една жена, Пери, която… Не, Пери, не вярвам тя…
— Проклятие, та няма да умуваме цяла нощ!
— Не може ли аз? — предложи Дела Стрийт. Мейсън се извърна и се втренчи замислено в нея.
— Да, ти можеш и, струва ми се, ти ще трябва да свършиш това.
— Какво е то?
— Когато напущаш кантората — започна Мейсън, — бъди абсолютно сигурна, че никой не те е проследил. Смени няколко автобуса, а после вземи някое такси. Кажи на шофьора, че не искаш зад себе си опашка. Той ще знае какво да стори.
Секретарката кимна едва забележимо.
— Когато установиш съвсем сигурно, че никой не е по дирите ти, стигни по най-краткия път до Юниън Търминъл. Намери Карол Бърбанк. Кажи й да не поставя никакви въпроси, а и ти не й давай никаква информация. Отведи я в хотел Уудридж. Управителят е наш познат. Ще уредя с него всичко, докато вие пристигнете. Регистрирай се под собственото си име, също и Карол, но за нея впиши само инициалите й. С други думи, ако второто й име е Ани, впиши само К. А. Бърбанк. Това ще звучи като име на тежък бизнесмен и едва ли като на жена, разбираш, нали?
Дела Стрийт кимна отново.
— Наеми две стаи с обща баня. В стаята ти ще има две легла. След като се настаниш и момчето, донесло багажа ти, излезе, премести Карол с вещите й при себе си, като заключиш банята откъм нейната стая. Дръж Карол постоянно под око ида не се отделя от теб.
— За колко време?
— Докато ти се обадя. Скрий я от контакт със света и я дръж така.
Дела влезе в дрешника, постави шапката си и взе палтото си.
— Не ми харесва това, Пери — намеси се Пол Дрейк.
— Нито на мен — отвърна троснато Мейсън. — По дяволите! Ако само ти би могъл да намериш някаква подходяща жена, която…
— Разбери ме, Пери! Днес не можеш току-така да откриеш някаква жена за отговорна работа. Аз съм късметлия, че изобщо имам на разположение оперативни работници, жени…
Дела Стрийт се насочи към вратата, засуети се за миг и отправи въпросителен поглед към шефа си.
— Е, добре?
— Тръгвай, Дела — помаха с ръка Мейсън, — и успех!
XIII
