същите работи. Аз идвам тук и реших да бъда хитър и умен като моя брат.
— Само че този път се оказахте прекалено хитър.
За миг в малките, поставени дълбоко в орбитите очи светна неприязън, след това държанието на Палермо стана отново крещящо приятелско.
— Виж, гос’ин Мейсън, знаеш ли к’во се случи? Завчера един човек дойде до моята колиба, пристигна в голяма кола като вашата. Той казва: „Палермо, колко нара той, Милфийлд, е готов да плати за твоята земя?“ А аз казвам: „Защо вие искате да знаете?“ Той казва: „Защото, може би, аз ти давам повече“. Аз казвам: „Добре, аз направих договор — една цена в контракта — но Милфийлд, той ми даде пара в банкноти и аз ги бутнах в джоба. Тая пара, за нея нищо не се казва в договора“.
— Казахте ли му колко пари получихте в брой?
— Ами да, казах му. То е хиляда долара, хиляда долара на банкноти. Но контрактът, той нищо не казва за хиляда долара в брой. После Милфийлд показва този договор тук наоколо, купува земята за написаната цена и нрави така, че всичко изглежда както трябва, ясно?
Мейсън кимна.
— Е добре, този човек, той казва: „Гледай, може би аз мога да ти изкарам пет хиляди долара за това парче“. Разбирате ли, пет хиляди долара! Бога ми, какъв късмет! Вече подписах моето име на контракта, но не мисия, че този контракт струва нещо.
— Защо да не струва?
— Няма свидетели.
— Но вие сте го подписал.
— Съвсем вярно, подписах моето име, но защо, по дяволите, да не го подпиша? Получих хиляда долара суха пара като подписах моето име, защо не?
— Тогава, доколкото разбирам, искате да заведа дело срещу вас, с което да се докаже, че нямате никакви права над тази земя?
Малките диви очички заблестяха от удоволствие, че играта им е разбрана.
— Точна това искам!
— И напускате ли земята?
Палермо закима енергично в знак на потвърждение.
— А сега какво да правим?
— За бо’! Кво шъ правим? Ето на, аз не мога да продавам на Милфийлд, защото нямам никакви права, виждате ли? Той няма да получи нищо обратно от хилядата долара, защото няма свидетели. Шъ се кълна в бога, чс никога не е плащал никакви хиляда долара. Цената, дето трябва да я плати, е на контракта и никакви свидетели. Така, вие шъ поемете притежанието, а аз няма да претендирам за него, значи не мога и да продавам. Продавате земята на този човек за пет хиляди долара. Взимате половината за вас и половината за мене. И двамата правим пара, не ли?
Палермо бе впил поглед в Мейсън, опитвайки се да прозре как ще реагира адвокатът на неговото предложение.
— Струва ми се, моята клиентка не ще прояви интерес към подобна сделка. Как бе името на този човек, който идва при вас?
— По дяволите! Не поиска да каже никакво име. Каза, името му щяло да се чуе по-късно. Но нали съм хитрец, когато не гледаше, записах номера на афтонобила му, голяма кола като ваш’та. Кола хубава, написах номера. Какво, по дяволите, ви е грижа какво ви казва някой за името си, щом като сте хванал номера на колата му, ъ?
— Това стана в петък?
— Петък, да.
— По кое време?
— Следобед.
— Кога по-точно?
— Не знам. Не нося часовник. Точно малко подир обяд. Виждате ли това дърво? Сянката му, когато човекът идва, е точно тук.
Палермо се отдалечи на около четиринадесет стъпки от големия американски вечно зелен дъб и изрови с пета в земята малка ямка.
— Точно тука — каза той, — сянката е точно тука. Мейсън огледа дървото и ъгъла на падането на слънчевите лъчи и кимна.
— И имате регистрационния номер на колата му?
— Сигурно, улових номера му. Взех молив и написах. Аз съм умен и хитър човек. Вие сте умен адвокатин, а аз съм хитър овчарин. Вие поемате собствеността на земята, продавате я бързо за пет хиляди и делим наполовина.
— И — попита Мейсън, хвърляйки бърз поглед към Дела — ще разделим ли също хилядата долара, които получихте в брой от Милфийлд?
— Какво? — дръпна се назад Палермо. — Какви, дявол да го вземе, ги дрънкате? Никога не съм получавал. Няма свидетели.
Мейсън се засмя.
Палермо мушна късите си дебели пръсти в малкото джобче на панталона и измъкна добре сгънато късче хартия. Върху него бяха надраскани разкривени цифри, характерни за почерка на неграмотен човек. Той прочете: 8Р3035.
Мейсън се усмихна и поклати глава.
— Не съм тук, за да оправям вашите собственически интереси и претенции, Палермо. Трябва да си наемете адвокат за това. Дойдох тук, за да ви попитам какво се случи в събота сутринта.
Малките, подозрително гледащи очи се присвиха още повече.
— Събота сутринта? Нищо! Отивам на яхтата да срещна Милфийлд, а той е умрял. Това е всичко.
— Откъде знаехте, че Милфийлд ще бъде на тази яхта?
— Защото аз знам, че е там.
— По какъв начин узнахте, че е там?
— Понеже той каза, че шъ е там.
— Телефонирахте на Милфийлд?
— Така е.
— Казахте ли му за човека, който ви е посетил?
— Да, казах.
— И какво ви отговори Милфийлд?
— Милфийлд, той каза да дойда на яхтата да го видя утре, целият развълнуван.
— Вижте какво, ако е трябвало да се срещнете с Милфийлд в събота сутринта, сигурно сте имали уговорена някаква работа?
Палермо махна с ръка като по нещо пропаднало.
— По дяволите! Можете ли да вземете пари от мъртъв човек? Знам го това. Написаното не струва. Адвокатът каза на брат ми всичко за тези неща.
— Но все пак имали сте нещо договорено, нещо, по което сте постигнали съгласие в разговора по телефона? Нещо, което щеше да се осъществи, ако Милфийлд бе жив?
— Няма свидетел — настояваше упорито на своето Палермо.
— Добре, пристигнахте на яхтата. Какво открихте?
— Окрих яхтата добре. Имах името от тази яхта, написано на парче хартия, ясно? Догребах до нея. Намерих яхтата. Значи, пристигнах там с лодка. Аз лично съм доста добър лодкар. Огледах бързо яхтата. Не видях никакъв начин да се стигне от нея до брега.
— Какво искате да кажете?
— Никаква лодка. Никаква моторничка. Ей така, само яхтата. Как вие ще стигнете от яхтата до брега, ъ? Добре, на мене си аз казвам: „Малката лодка е изчезнала. Това значи, че и хората от яхтата са заминали. То значи, Франк Палермо е блъскал пътя за нищо“. Мене ми стана мъчно. Започвам да викам, никой не отговаря. Е добре, тогава се качих на яхтата.
— А тя беше ли закотвена?
