— Пристигнахте тук с Ларк3, нали?
— Точно така.
— Позвънихте й още от гарата или от хотела?
— От хотела.
— В колко часа?
— О, някъде около 10:00.
— Ясно — произнесе съвсем без интерес Мейсън. — И ви каза, че мъжът й е бил убит?
— Не точно тогава. Не можах да се свържа с пея, когато позвъних за първи път.
— А как, намерихте я по-късно? — и адвокатът пусна писмата в джоба си.
— Да. Когато най-сетне успях да се свържа с нея, съобщи ми за смъртта на мъжа си.
— Каза ли ви, че е бил убит?
— Не точно така, но ми предаде, че се е случило нещастие и той е бил убит и че полицията извършва разследване.
— Какво ви посъветва да правите?
— Да не се доближавам до дома й, да не правя опити да се свързваме нея и да взема следващия влак за Сан Франциско.
— А вие не сторихте така?
— Не.
— Значи пристигнахте с Ларк?
— Точно така.
— И, доколкото разбрах от разказа ви, потърсихте мисис Милфийлд веднага щом се настанихте в града?
— Опитах се да я потърся, да, обаче тя не отговаряше до малко след обяд.
— Малко след обяд, а? — продума сякаш на себе си замислено адвокатът. — Смятате ли да е било по- късно от 13:00?
— О, не, беше някъде близо след 12:00.
Мейсън хвърли бърз поглед към Дела и попита без какъвто и да било интерес:
— И тогава чухте за първи път всичко това?
— Да.
— Разказа ли ви някакви подробности?
— Каза ми, че трупът бил открит на яхтата на мистър Бърбанк и че не бива да говоря нищо по този въпрос.
— И не заминахте обратно за Сан Франциско?
— Съвсем не. Искам да бъда тук. Искам да съм близо до нея, за да мога да й помогна, в случай че стане нещо, в случай че…
— Няма да стане нищо — прекъсна го Мейсън.
— О, зная! Разумът ми говори, че е така, но не мога да замина.
— Надявате се, че ще можете да я видите, не е ли така?
— Е, да.
— Познавате ли Роджър Бърбанк?
— Не.
— Мога да ви потърся отново, но между другото искам да ви посъветвам, че ако аз бях па ваше място, не бих се опитвал да се свържа с нея по какъвто и да било начин.
— Мистър Мейсън, не можете ли да ми кажете как е тя? Не бихте ли ми казал как изглежда… как устоява? Това ужасно напрежение! То…
— Ставате ли бъбрив, когато се напиете? — прекъсна го Мейсън.
— Не — засмя се нервно Бъруел, — главата ми се замайва и лягам да се наспя.
Изражението му беше някак свенливо-оправдателно.
Както държеше вратата отворена пред Дела, Мейсън се обърна към младия човек.
— Моят съвет е — и в гласа му прозвучаха твърдите нотки на команда — да започнете без отлагане и да се напиете здраво. Лека нощ!
XI
Скийнър Хийлз разстилаше меките извивки на хълмовете си под топлото калифорнийско слънце. Пролетната трева ги застилаше с нежен зелен килим и им придаваше изглед на напиращо плодородие. Подир месец-два, когато сухият сезон наложи своята власт, слънцето ще опърли хълмовете в златистокафяво. Тогава най-привлекателните места ще бъдат масивните петна от американски вечно зелен дъб, върху които погледът може да си отпочине от блестящите до болка слънчеви лъчи. Сега тези дървета представляваха тъмнозелени фигури, разхвърляни върху склоновете, покрити със светлозелено кадифе.
Мейсън спря колата след един завой на пътя върху най-високата част на разлюлените пред погледа хълмове и се обърна към Дела.
— Ето, пристигнахме.
— Каква красота! — възкликна възхитена тя.
— Наистина! — съгласи се Мейсън.
— А къде са каракулските овце?
Адвокатът извади бинокъл, излезе от колата под лъчите на пролетното агънце и облегна лакти върху отворената врата, за да фиксира по-добре тръбите.
— Ето ги там.
— Искате да кажете тези малки петна долу по пасището?
— Да.
— Дайте да погледна.
Дела Стрийт се извъртя бързо на мястото си и скочи навън, като шумолеше с полата си. Мейсън й подаде бинокъла и я насочи къде да гледа.
— О, колко интересно! Оттук, значи, идват нашите кожени палта.
— Точно така.
— Искате да кажете, че тези овце правят…
— Не израслите овце. От тяхната вълна се правят платове, одеяла, килими и други подобни неща. Астрагановите палта се правят от кожите на еднодневни, новородени агнета.
— Та да се постъпва така с агънцата е толкова жестоко!
— Така е.
— Никога не съм знаела това.
— От друга страна, ако не беше заради кожарската индустрия, тази порода никога не би била отглеждана и агънцата изобщо нямаше да се раждат, виждаш ли?
— Нещо като онова, кое е по-рано, пилето или яйцето?
— Съвсем точно.
— И какво предлагате да правим сега?
— Възнамерявам да открия този Франк Палермо и да разбера какво знае той, ако, разбира се, се съгласи да говори. След това ще проведем хубав откровен разговор с нашите клиенти.
— Смятате, че клиентите ни укриват нещо?
— Ако казаното от Ван Нийз е истина, те крият нещо — отвърна Мейсън и като посочи криволичещия път, продължи. — Съгласно моите сведения трябва ей там да завием наляво и да хванем пътя, който извива по посока на онези покрити с храсти хълмове.
Дела подаде бинокъла на шефа си, той го прибра, настани се в колата и поеха по изобилните завои на пътя. Пресякоха едно дере по малък дървен мост и пътят започна да се издига. Колата се понесе по редица от скатове и изведнъж зави наляво по кален черен път.
— Пресни следи от кола — отбеляза Дела. — Изглежда, пътят се използува твърде много.
— Ъхъ — отвърна нечленоразделно Мейсън.
— Известно ли ви е как изглежда Палермо?
