— Всичко е наред, мадам! — оповести шофьорът на наетото от Дела такси. — Сега можете да заложите на бас и последния си долар, че никой не е по дирите ви.
Седнала на сгъваемото столче, откъдето можеше да гледа през задното стъкло и едновременно да хвърля по някой погледна пътя пред себе си, Дела Стрийт се съгласи.
— Да, предполагам, че никой не ни следи.
— Сега накъде?
— Юниън Търминъл.
Колата зави зад един ъгъл. Водачът отправи крадешком поглед към пасажерката, в който се четеше нескрито възхищение.
— Каква е бедата? Със съпруга ли? Тя кимна утвърдително.
— Мъж, който има за съпруга момиче като вас — изрече той с чувство, — е длъжен да съзнава колко е щастлив и ако започне да ви причинява злини, би трябвало някой да му друсне един по мутрата.
— Може би грешката е отчасти и моя.
— Ваша грешка! — възмути се шофьорът. — Как можахте да го кажете! Човек като мен навиква да разбира хората от един поглед. Всеки, който не може да я кара с вас, не е човек, туй то.
— Благодаря ви! — произнесе Дела смирено.
Шофьорът се поразмърда леко на мястото си, поизпъна важно рамене и се изпъчи.
— Когато стигнем гарата, вие идете да свършите работата си, мадам. Ако там се намери някой да ви чака и да се опитва да ви безпокои, аз ще се погрижа да не ви дотяга.
— О, не чак дотам! — каза бързешком Дела. — Сега всичко е наред. Сигурна съм, че той не ще е там. Той няма представа къде съм.
— Е, да. Досега още никой не ни е проследил, ако това е, което искате да кажете.
— Точно така.
— Ако някой се бе опитал да се лепне зад нас — изсмя се самодоволно водачът на таксито, — той вече ще да е в болницата. Знаете ги тези неща, нали? Нашето брата, таксиджиите дето непрекъснато кръстосваме гъстия градски трафик, сме такива, че знаем какво можем да вършим и какво не. И знаем още как да постъпваме, за да направим, каквото можем. Ха вземете сега някой любител, дето влиза в колата си веднъж седмично и, може би, не преминава през уличното движение повече от десет-петнадесет часа месечно — такъв няма никакви шансове!
— Да, предполагам, така е — съгласи се Дела. Таксито се носеше плавно и водачът се бе умълчал за известно време, докато стигнаха Юниън Търминъл.
— Ще ви дам моята картичка, мадам — предложи той. — Ако някога се наложи отново да ходите на място, където не искате да бъдете проследена, само ми се обадете. Обикновено ще ме намерите там, дето ме наехте днес.
— Благодаря ви.
— И помнете, че никой не може с пръст да ви пипне, когато аз съм около вас.
— Наистина, много сте любезен.
Дела Стрийт заплати таксата, означена на таксиметъра, като добави двадесет и пет цента бакшиш и една много мила усмивка.
С очи, плувнали в мечтателност, шофьорът я проследи, докато премине през входа на гарата, и се върна сепнат към реалния свят и правилата за движение на превозните средства, едва когато клаксонът на колата зад него изрази дрезгав протест.
Дела откри Карол Бърбанк, изправена до телефонната будка в чакалнята при телефонната и телеграфна служба.
— Здравейте — възкликна усмихната Карол и протегна ръка импулсивно, — мистър Мейсън ми телефонира да ви чакам тук.
— Той ми даде строго определени инструкции — кимна в ответ младата секретарка.
— И на мен каза така.
— На мнение е, че е от изключително значение да вършите точно това, което е наредил.
— Естествено — засмя се Карол, — ако плащам на адвокат, за да ме съветва, бих била глупачка да пренебрегвам нарежданията му.
— Къде е баща ви? — запита Дела.
— И аз бих искала да зная — смръщи вежди Карол. — Напразно се опитвах да се свържа с него по телефона.
— Ходил ли е в петък следобед до Скийнър Хийлз, за да разговаря с Франк Палермо?
— Петък следобед?
— Да.
— Разбира се, не. Петък бе денят, когато беше насрочена политическата среща в мотела Прибой и слънце, не си ли спомняте?
— Добре — произнесе много решително Дела. — А сега трябвала дойдете с мен и се налага да не се показвате навън за известно време. Така нареди шефът.
— Иска да ме скрие от досега на вестникарите?
— Не го попитах — усмихна се Дела, — пък и това не влиза в моите задължения, разбирате.
— Да, разбирам. Мистър Мейсън може да прояви необичайна раздразнителност, ако някой се опита да прекъсне бързия му мисловен процес, за да го пита защо да се постъпва така, а пе иначе. Отлично, да вървим!
— Мисля, че най-добре ще е да наемем такси — предложи Дела и се запътиха към пиацата.
— Извинете за момент — спря се внезапно Карол, — по-добре ще е да си сложа палтото и ръкавиците. Студеният западен вятър задуха отново този следобед, а времето бе така хубаво само преди половин час.
— Дайте да ви помогна, като ви държа чантата — предложи Дела.
Карол облече палтото, носле пое чантата си и извади ръкавиците. В този миг някакъв формуляр последва ръкавиците и падна от чантата на пода. Дела погледна въпросително към Карол, но лицето на младото момиче не изразяваше никакво безпокойство. Явно не бе забелязала полетелия към земята лист Дела се извърна. Усмихнат мъж се бе спуснал да изяви кавалерството си. Като се наведе и повдигна шапка, той пое падналата бележка и я подаде на Дела. Тя му се усмихна.
Карол се обърна и изгледа любопитно Дела, а тя, тласната от внезапна инстинктивна подбуда, пъхна листа в джоба на палтото си. Едва когато излязоха от гарата и прекосиха площада до пиацата, Дела успя да измъкне бележката и да я огледа бързешком.
Беше разписка за връчен на съхранение в багажната пакет.
— За минутка само, мис Бърбанк — помоли внезапно Дела, — бихте ли ме почакала само за миг да телефонирам на шефа за нещо, което съм забравила?
— Моля ви! Да ви придружа ли?
— О, не се безпокойте да се връщате. Аз само за миг…
— Не, не, ще ви придружа.
— Нямате нищо за получаване от гарата, нали?
— Не.
— Нито багаж, нито нещо друго?
— За бога, не! Дойдох тук, защото е удобно място за телефониране и винаги може да се намери такси. Напоследък не е лесно да наемаш такси, точно когато ти е необходимо.
— Да, зная го много добре. Преди няколко дни трябваше да чакам толкова много за превоз, че пропуснах часа си при фризьорката. Ако ме извините само за миг, мис Бърбанк…
Дела се мушна в една телефонна кабина, като остави Карол навън, а после набра нерегистрирания номер на Мейсън. Чу щракането на повдигнатата телефонна вилка и гласа на Мейсън — много предпазлив.
— Ало, кой е?
— Дела.
— Здравей, Дела, добре ли си?
— Да.
