На Дела никак не се хареса този тон. Тя се извърна, предчувствувайки неприятност, тъкмо когато едра мъжка ръка обръщаше ревера на сако. Дела видя блестяща значка с изписан върху нея номер, отличителен полицейски знак, и някакви букви. Приветливият непознат, който бе толкова ентусиазиран по повод красотите на Сан Франциско, сега не бе нито приветлив, нито приятелски настроен. Той побутна леко Дела настрана и огромната му лапа легна върху плика, който чиновникът все още държеше с отворена от обърканост и почуда уста.
— Бихте ли бил любезен да обясните какво означава всичко това? — запита гневно Дела Стрийт.
— Очите му проблеснаха стоманено, твърдо и дебнещо. Гласът му стържеше като пила и преливаше от противна властност.
— Вас, момичета, ви очаква приятна среща в полицейската главна квартира! Таксито, с което дойдохте, ви очаква отвън — и той се обърна към също облечения цивилно човек, който стоеше зад него. — Дръж ги под око, Мак, докато проверя какво има в този плик.
Мак застана плътно зад момичетата, докато първият измъкваше разписката от плика. Той я поднесе на другия, колкото да хвърли един поглед върху нея, като я държеше така, че Карол не можеше да види какво държи в ръката си.
— Добре, Мак, аз ще задържа това. Ти ги отведи в главната квартира. Ще се видим там.
— Предполагам, хора, че не знаете коя съм — произнесе с твърд глас Карол Бърбанк. — Не можете да си играете така с мен!
Човекът, който само преди няколко минути бе така мил с тях, сега я гледаше властно и без усмивка.
— Не се залъгвайте, че не знаем коя сте, мис Бърбанк. Тъкмо понеже знаем коя сте, постъпваме така. Хайде, влизайте в колата! Може би предпочитате пътуване в полицейска кола? — запита той, когато Карол се отдръпна назад.
— Искам да повикам своя адвокат! — обяви с достойнство Дела.
— Да, да — произнесе успокоително полицаят, — но не можете да сторите това тук. Не допускам, че желаете целият хотел да научи за делата ви, нали? Хайде, в главната квартира също има телефон. Ще имате колкото искате време, за да го повикате, когато пристигнем там.
— Искам да го повикам оттук! — отвърна Дела, като тръгна към телефонната кабина — и не давам пет пари, дали цял свят ще научи за делата ми!
Огромната шепа на полицая сграбчи ръката й, дръпна я силно и я завъртя.
— Отлично! Щом като желаеш да постъпваме по другия начин, ето ти!
XIV
Стаята в главната квартира имаше решетка на прозорците си, чиста, но някак разкривена маса, около дузина столове, три огромни медни плювалника върху гумени подложки и нищо повече. Това бе скромна стая, служеща явно само за една цел. Липсваше каквато и да било украса и топлота. Хората, които биваха оставяни тук, биваха докарвани като животни в кланица. Те просто трябваше да чакат толкова време, колкото бе необходимо на тези, държащи съдбата им в свои ръце, за да се приготвят да ги приемат.
Дела Стрийт и Карол Бърбанк седяха до отдалечения край на масата, близо до прозореца. Насреща им, оттатък масата и разположен между тях и вратата, полицаят, натоварен да ги държи под око, седеше облегнал лакът върху масата и протегнал крака върху седалката на съседен стол, като излагаше на показ пред момичетата говеждия си профил на човек, малко над средна възраст. Ходът на годините го бе направил безчувствен към женската красота, а продължителната му служба в полицията — дълбоко закоравял към човешките страдания. Държанието му показваше, че не счита себе си за участник в сцената. Тялото му беше тромавата преграда между задържаните и вратата и в това се състоеше изпълнението на задълженията му. Мисълта му бе далеч, заета с изчисления на процентите, ако спечели при надбягванията утре следобед; замислен за това какво би вършил, когато му дойде време за пенсия; зает с това да преповтаря изречените между него и жена му тази сутрин остроти, учудващ се някак печално на нейната вродена кадърност да шиба с езика си като с камшик, докато той не бе в състояние да й отговори по най- добрия начин по-рано от късно следобед. Жена му притежаваше истинска дарба в този смисъл. Не, по дяволите, беше я наследила от майка си, така ще да е. Припомняше си и няколко сцени е тъща си преди да умре преди около десет години. Мейбъл изпадаше в ужас от начина, по който старата разиграваше тези сцени, но това бе по времето, когато Мейбъл не беше още надебеляла. Наистина, тя имаше хубава фигура в онези дни. Е, ако искаше да е справедлив, и той самият бе притурил доста към килограмите си. Беше развалил формата си, откакто преустанови тренировките по хандбал. Хвърляйки поглед назад, той не можеше да си спомни кога точно се бе случило това. Да, беше след онова грипово боледуване, а после бяха променили за кратко време работните му часове и…
— Настоявам върху правото си да ползувам телефона — прекъсна мислите му с твърд глас Дела Стрийт.
Полицаят се намръщи поради това прекъсване и не отправи дори и поглед към момичето, а отговори механично:
— Ако ви регистрират в книгата на арестуваните, ще имате право да повикате адвокат.
— Настоявам да ми бъде позволено да се свържа с адвоката си още сега!
Полицаят не продума повече нищо. Той се чумереше в усилията си да се досети защо бе престанал да играе хандбал. Да не би да беше нещо във връзка е онзи скандал в полицията. Не можеше да си спомни, дали това не бе по времето, когато капитанът бе изправен пред Голямото жури да отговаря по повод на страшния вик, който онази жена бе издала, докато бягаше от тази къща там на…
— Настоявам на правото си — продължи Дела Стрийт — да се свържа с мистър Пери Мейсън, който е както мой работодател, така и мой адвокат.
— Това не ще те доведе до никъде, сестрице — измърмори полицаят.
— Добре, чухте ме да поставям своето искане. Ще видим, дали то ще ме доведе до някъде или не. Мисля, че все пак в тази страна има закони.
— Можете да говорите с лейтенанта.
— Добре, да говорим с лейтенанта.
— Той ще ви приеме, когато е готов.
— Е, аз съм готова, но не говоря с лейтенанта, а с вас.
— Аз изпълнявам само заповеди.
— Но можете да се окажете натясно. Знаете, че всичко това не ще се поправи на Пери Мейсън.
— Мадам, лейтенантът не дава и пукнат грош, дали това се нрави на Пери Мейсън или не.
— И когато нещо не е но вкуса на моя шеф — продължи Дела, — той е способен да направи доста по този повод. Може, да речем, да отправи дори обвинение срещу вас.
Краката на полицая се спуснаха с трясък на пода. Сега вече той се извърна с лице към момичетата.
— Обвинение срещу МЕНЕ!?
— Точно така.
— На какво основание?
— На основание на отказа ви да ми разрешите да се свържа с адвоката си, поради отказа ви да ме отведете, и то без каквото и да било ненужно забавяне, пред най-близкия представител на съдебната администрация.
— А, почакайте малко сега. Та вие не сте арестувана още.
— Тогава защо ме държите тук?
— Областният прокурор иска да поговори с вас.
— Аз не желая да говоря с областния прокурор!
— Тъкмо там е вашата беда.
— Искате да кажете, че съм доведена тук като свидетел?
— Е, в известен смисъл, да. Разследва се престъпление.
— Ако ме държите като свидетел, трябва да имате нареждане от съда, за да ме задържате. Ако съм арестувана, трябва да ме отведете до най-достъпния вам съдебен магистрат без каквото и да било ненужно отлагане.
— Е, вие един вид чакате да ви приеме представител на властта — усмихна се полицаят.
