компания са на мотела Прибой и слънце. Бе се обаждал по телефона на два пъти, в петък късно през нощта и в събота сутринта, за да се свърже с татко. Накарах Джъдсън Белтин да ме отведе с кола до мотела, но Ласинг си бе заминал.
— И какво направихте?
— Белтин предплати вилата за още един ден, като се представи за един от компанията на Ласинг.
— А после вие подредихте декора на сцената?
— Да.
— Къде беше баща ви през това време?
— Стоеше прикрит в ресторанта, където го намерихме.
— Как узна полицията, че той е там?
— В определен час, уговорен много грижливо помежду ни, Белтин позвъни в полицията и анонимно им придаде съобщението. Исках полицията да открие татко там, после да се присъединим и ние и в подходящия психологически момент баща ми да извади ключа от джоба си и… впрочем вие знаете как стана всичко.
— Направихте го така, че почти убеждаваше — обади се Мейсън.
— Знам.
— Опитахте ли се да обработвате Ласинг?
— Да, к тук направих голямата грешка. Позвъних му и го замолих като услуга в моя чест да отказва да отговаря на въпроси относно хората, които са били с него; да претендира, че са били все големци и, ако някой го запита, дали и баща ми е бил там, да не лъже, а просто да отказва да отговаря, и то в такъв маниер, та да изглежда, че татко и някакви важни птици са били там, но той просто е задължен да не дава тази информация.
— Добре. Да се върнем сега към онова, което се е случило на яхтата. Колко време след разправията на баща ви с Милфийлд вие бяхте на яхтата?
— Около един час, а може би и повече. Бях на един коктейл.
— Къде беше баща ви?
— В кантората си.
— По кое време пристигнахте в яхт-клуба?
— Не зная точно, но още не бе се смрачило, помня това.
— Скочихте в бордовата лодка, задействувахте мотора и отидохте на яхтата?
— Да.
— И открихте тялото па Милфийлд?
— Да.
— Къде лежеше то?
— Проснат на пода, като главата бе на три до пет сантиметра от покрития с пиринч праг на кабината.
— Когато полицията го е старяла, трупът не бил там.
— Зная. Яхтата постепенно се е накланяла с настъпването на отлива и тялото се е претърколило до дясната стена на кабината.
— Какво ще кажете за този кървав отпечатък от дамска обувка?
— Не знаех, че съм стъпила в кръв, докато не започнах да изкачвам стълбите. В мига, когато поставих десния си крак върху стъпалото, почувствувах това лепкаво, странно усещане и когато погледнах надолу, разбрах какво е станало.
— Какво направихте?
— Снех и двете си обувки и се изкачих по стълбите по чорапи.
— А после?
— След като се настаних в лодката, измих обувките. Мислех, че не останала никаква следа от кръв. Едва по-късно разбрах, че не е така. Засъхнала кръв бе останала между подметката и кожата. Не знаех как да се отърва от тях в: реших да ги увия като колет и предам на съхранение в багажната на Юниън Търминъл.
— И така, яхтата все още не бе наклонена и трупът на Фред Милфийлд не беше още се претърколил, когато пристигнахте там?
— Точно така. Лежеше така, че главата почти докосваше прага.
— Трябва да съществува някакъв път, който да извежда човека от тая каша — каза замислен Мейсън. — и то не за вас, не за баща ви, а за Дела.
Той продължи да крачи с натежало от мисли чело. Карол го наблюдаваше притихнала. Изведнъж Мейсън се извъртя и грабна телефона.
— Те не са проследили Дела, а това означава, че са били подир вас, мис Бърбанк. Следили са всяка ваша стъпка, всяко ваше движение. Имало е повече детективи, не само един. Колетната разписка е паднала от чантата ви. Някой я вдигнал и я подал на Дела. Видяхте ли го да извършва това, мис Бърбанк?
— Спомням см, че един мъж й връчи вещо.
— Как изглеждаше той?
— На възраст около петдесетте и носеше сив костюм. Бе много приятелски усмихнат и…
— Забравете тази приятелска усмивка, тя е била капан. Какъв бе цветът на очите му, на косите му?
Карол поклати колебливо глава.
— Имаше нещо особено, нещо комично в носа му. Изглеждаше някак много широк.
— Счупен?
— Може би е било така. Да, тъкмо това трябва да е.
— Колко ВИСОК?
— Среден ръст.
— Пълен?
— Ами… широкоплещест такъв.
Мейсън набра телефонния номер на Пол Дрейк.
— Пол, необходима ми е пълна информация за един полицай от отдела за убийства. Искам да открия такъв, който по всяка вероятност на млади години е бил боксьор, сега е на около петдесет, със счупен нос, широк в раменете, среден на ръст, светъл тен, облечен в сив костюм. Зарежи всичко друго и се залови с тази задача!
— Кое е толкова важно около него? — запита Дрейк.
— Той е този, който е подал на Дела разписката, след като Карол я изтървала. На всяка цена трябва да докажа, че той е полицейски детектив и че полицията сама е напъхала разписката в ръцете на Дела. От всичко това искам да направя изкуствено полицейско нагласяване на доказателства, разбра ли ме?
— Разбирам те — отвърна неуверено Дрейк, — но това няма да е така лесно. Ако…
На вратата откъм коридора се чу властно почукване.
Адвокатът постави слушалката спокойно на място, отиде до вратата и я дръпна. На прага стояха лейтенант Траг и двама униформени полицаи. Усмивката на Траг бе спокойна и уверена.
— Казах ви, Мейсън, че ще бъда обратно тук за нея. И този път никакъв магистрат не ще може да ви направи услуга да ви чака. Сега сме готови да предявим обвинение.
Мейсън се обърна към Карол Бърбанк.
— Е, мила, това е то.
— Моля, намерете татко и… — започна тя.
— Не ставайте глупава — прекъсна я адвокатът. — Причината, че лейтенантът е в състояние сега да отправи обвинение срещу вас, е…
— Че съм задържал баща ви — довърши Траг.
— Точно това е — потвърди Мейсън.
XVI
Съдията Нюарк председателствуваше предварителното разглеждане на обвинението срещу Роджър и Карол Бърбанк. Претъпканата съдебна зала бе явно доказателство, че публиката схващаше много добре подчертаното значение и по-нататъшните последици на това предварително разглеждане.
За да покаже изключителната важност, която прокурорският състав отдаваше на този случай, лично
