— А сега, мисис Милфийлд — възстанови разпита Мейсън, — бих искал да насоча вниманието ви към съботата, когато трупът е бил открит. По това време вие бяхте в апартамента си и аз ви посетих там, така ли?
— Да.
— Вие плачехте?
— Възразявам поради това, че кръстосаният разпит не е по същество — обадя се отново Бъргър.
— Това може да покаже нейната преднамереност — обърна се Мейсън към съда.
— Възражението се отхвърля! — отсече съдията.
— Посетих ви, нали? — повтори Мейсън.
— Да.
— И вие плачехте?
— Да.
— И докато бях у вас, лейтенант Траг от отдела за убийства също пристигна, нали?
— Да.
— И аз ви казах, че лейтенант Траг е свързан с отдела за убийства, и ви попитах, дали знаете някой да е бил убит, а вие отговорихте „може да е моят…“ и после спряхте. Не беше ли така?
— Да.
— И имахте предвид вашия съпруг?
— Да.
— Какво ви наведе на мисълта, че може да е бил съпругът ви?
— Защото… защото не бе се завърнал цяла нощ и защото знаех, че има неприятности с Роджър Бърбанк. Мистър Бърбанк го обвиняваше във фалшифициране на банковата му сметка.
— Това е всичко — приключи Мейсън. Допълнителният директен разпит на Бъргър бе проведен в помпозен маниер.
— И мистър Мейсън, защитавайки вашата кауза и узнал, че лейтенант Траг чака отвън на стълбището, ви посъветва да започнете да режете лук, за да обясните израза на отеклите ви от плач очи, нали?
— Разбира се, така я посъветвах — побърза Мейсън.
— Отговорете на въпроса! — подвикна Бъргър на свидетелката.
— Да.
— Е, защо мистър Мейсън стори това?
Съдията отправи питащ поглед към адвоката.
— Мисля, че това търпи възражение, мистър Мейсън, като директен разпит не по същество и търсещ заключението на свидетелката. В случай, че държите да възразите…?
— Не държа, ваша почит. Тъкмо обратно, искам да стане ясно, че дадох на тази млада лейди безплатен съвет, който да я доведе в състояние да…
— Да спаси лицето си — изръмжа Бъргър.
— Не да спаси лицето си, колега — усмихна се Мейсън, — а всъщност как да държи сметка за външния си вид и как да го оправдава.
Съдебната зала избухна в смях.
Сам усмихващ се прикрито, Нюарк призова залата към порядък, като заудря с чукчето си.
— Някакви други въпроси по допълнителния директен разпит?
— Нямам, ваша почит — произнесе намръщено прокурорът.
— Допълнителен кръстосан разпит?
— Не — бе краткият отговор на Мейсън.
— Свидетелят е свободен. Следващият ви свидетел, мистър Бъргър!
— Ваша почит — започна мрачно Бъргър, — възнамерявам да призова следващия си свидетел малко извън порядъка, но струва ми се, мога да ви приведа основания за това, а те са свързването показанията на този свидетел с другите, ако почитаемият съд разреши.
— Много добре — постанови съдията.
— Дж. С. Ласинг! — призова Бъргър.
Ласинг, човек със закръглени рамене, на възраст около петдесетте, с оклюмал външен вид, зае свидетелското място, като най-старателно отбягваше да срещне погледа и на двамата обвиняеми.
— Името ви е Дж. С. Ласинг, по професия контрактор за сондажни работи и живеещ на 6842, Авеню Ла Бреа, Колтън, Калифорния? — запита Бъргър.
— Да.
— По време на въпросната събота, когато бе разкрито тялото на Фред Милфийлд, да сте бил във или някъде близо около Санта Барбара?
— Да.
— През нощта в петък, предишния ден, сте обитавал вили № 13 и 14 в мотела Прибой и слънце на крайбрежния път между Лос Анжелос и Санта Барбара, така ли?
— Да.
— То е малко под Санта Барбара, между Вентура и Санта Барбара, а?
— Да.
— Имахте ли някакъв контакт с някого, докато бяхте там?
— Да.
— Телефонна връзка?
— Да.
— С кого?
— Възразявам! — намеси се Мейсън. — Некомпетентно, не по същество и незасягащо разглежданата материя.
— Възражението се приема — обяви съдията.
— Беше ли тази връзка с един от обвиняемите? — измени въпроса областният прокурор.
— Да.
— Тогава искам да ви попитам какъв бе разговорът?
— Същите възражения! — обади се Мейсън.
Съдията Нюарк се понамръщи.
— Ако е ясно, че този разговор е воден с един от обвиняемите, мистър Мейсън…
— Ако почитаемият съд позволи — намеси се Мейсън, — съвсем точно би било съветникът да запита свидетеля, дали е разпознал гласа на един от обвиняемите и дали някой от обвиняемите е направил някакви изявления по телефона пред него, но що се отнася до това, какво свидетелят е казал на обвиняемите, то е съвсем некомпетентно, не по същество и нямащо отношение към материята.
— Струва ми се, че това е така — отсъди Нюарк.
— Но ваша почит — запротестира Бъргър, — аз искам да вържа тези неща. Искам да покажа, че тъкмо поради този разговор обвиняемите са узнали къде се е намирал този свидетел, знаели са, че е в мотела Прибой и слънце.
— Какво общо има всичко това? — запита съдията.
— Тази връзка ще стане ясна чрез следващия мой свидетел.
— Да — промълви някак колебливо Нюарк, — готов съм да приема всичко това, ако измените въпроса така, че да покрие само този специфичен пункт.
— Много добре, ваша почит — отвърна Бъргър. — Мистър Ласинг, ще ви попитам, дали сте се свързвал с обвиняемия или неговата служба, за да предадете къде сте?
— Ами… свързах се с неговата кантора.
— С кого говорихте?
— С мистър Джъдсън Белтин.
— А кой е мистър Белтин?
— Секретар на Роджър Бърбанк, един вид управляващ от негово име.
— Вие познавате ли го и известно ли ви е всичко това?
— Да.
— От свое собствено знание, не от другиго?
