— Да, от свое знание.
— Осъществявал сте делови връзки с мистър Бърбанк посредством мистър Белтин?
— Да.
— И какво казахте на мистър Белтин?
— Попитах го, дали мога да контрактувам с тях предстоящите сондажни работи в Скийнър Хийлз. Казах му, че се намирам в мотела Прибой и слънце и че ще бъда там, до обяд, като го помолих да ми се обади, ако има някакъв определен отговор. Той ми отговори, че…
— Наистина — прекъсна го съдията — не виждам какво печелим от излагането на разговора между този свидетел и мистър Белтин. Допускам, господин областен прокурор, че връзката, за която споменахте, е, че мистър Белтин по-късно е предал тази информация на единия или двамата подсъдими и че това е, което има отношение към разглеждането на настоящия случай?
— Да, ваша почит.
— Ще позволя въпросът да засегне само ТОЙ пункт, но не считам, че някакъв разговор между Белтин и този свидетел е изобщо уместен за излагане тук.
— Разбирам, ваша почит. Сега искам да ви попитам, мистър Ласинг, но кое време напуснахте мотела Прибой и слънце?
— Някъде около 10:00 предиобед.
— А кога проведохте този разговор с мистър Белтин?
— Късно в петък следобед, някъде около 16:45, а също така и в събота сутринта.
— Имаше ли в двете вили и други хора с вас?
— Да.
— Кои бяха те?
— Хора, свързани служебно с мен: работещите с мен геолог и сондьор; един човек, който от време на време ме финансира; и един друг, който също се интересува от моята работа.
— Правили сте изследвания на петролните полета в Скийнър Хийлз?
— Да.
— Как разбрахте, че там има петролни находища.
— Как да ви кажа — почеса се Ласинг по главата, — хем го знаех това нещо, хем го не знаех. Случи се така, че просто се натъкнах на него. Забелязах, че Милфийлд и Бърбанк се съюзяват и започват да изкупуват много земя в този район. Е, ние петроладжиите държим винаги по едно око на раздвижванията от широк мащаб по потенциалните петролоносни почви. Двамата организираха компанията за каракулски кожи, но това не можеше никак да ме заблуди мене.
— Така значи, отидохте и поогледахте земята?
— Да.
— Е, сега, мистър Ласинг, искам да ви поставя следния въпрос. Имал ли сте някакъв разговор с някого от обвиняемите относно пребиваването ви в мотела Прибой и слънце, след като напуснахте мотела?
Ласинг се заусуква неспокойно на мястото си и накрая продума:
— Да.
— С кого?
— С Карол Бърбанк.
— Какво й казахте?
— Смятам — намеси се съдията Нюарк — областният прокурор разбира, че този въпрос не бива да засяга друга материя, освен такава, свързана пряко с разглеждането на случая.
— Да, ваша почит.
— Отговорете на въпроса! — обърна се съдията към свидетеля.
— Ами… тя ме замоли, ако бих могъл да кажа, че… е, ако бих могъл да отказвам съобщаването имената на тези, които заемаха вилите заедно с мен. Ей така, да изглежда сякаш имам да скривам нещо, изобщо да не давам сведения кои са били те.
— И какво направихте вие?
— Отговорих й да не се тревожи. Бих сторил това.
— Това ли е. — попита някак си презрително Мейсън — базата, върху която възнамерявате да изградите обвинението си за подстрекателство към лъжесвидетелствуване?
— Да! — изплющя сякаш с камшик Бъргър.
— Та тя не го е молила да лъжесвидетелствува — усмихна се Мейсън.
— Аз мисля обратното — озъби се Бъргър.
— Да се прекратят пререканията между съветниците — разпореди се съдията. — Продължавайте с разпита ся, мистър Бъргър.
— Това е всичко — приключи прокурорът.
— Някакви въпроси по кръстосания разпит, мистър Мейсън?
— Да, ваша ПОЧИТ — усмихна се любезно Мейсън. — Мистър Ласинг, искам да ви запитам дали, когато и да било, Карол Бърбанк ви е молила да свидетелствувате за нещо, което е било фалш?
— А, не.
— Искала ли е от вас да правите изказвания върху каквото и да било, което да е невярно по своята същност?
— Ами, тя ме замоли само да мълча.
— Точно така. Замоли ви само да не говорите, а не е искала от вас да правите някакви изявления, ако бъдете призован като свидетел, да?
— Е, не. Не е искала от мен такива неща.
— А само да мълчите, вярно ли е?
— Да.
— Да не разкривате имената на обитавалите с вас вилите, така ли?
— Това е така.
— И специално ви замоли да заявявате, че баща й не е бил там, да?
— Да отричам неговото присъствие.
— Замоли ви да не споменавате имената на когото и да било от присъствувалите, така ли? Ако, разбира се, съм разбрал правилно вашето свидетелствуване?
— Точно така. Да, сър.
— И по ваше мнение всяко лице, включително и баща й?
— А, сега разбирам какво искате де кажете! Е, да, помоли ме да не съобщавам нито едно име, да действувам колкото може по-секретно във връзка с цялата работа.
— Замоли ли ви да отказвате да признавате, че баща й е бил там?
— Да отказвам да съобщя името на всеки, който е бил там.
— Да отказвате да заявявате, че баща й е бил там?
— Е, ако искате да се изразя по този начин, трябваше да отказвам представянето на каквото и да било име изобщо.
— Да отказвате да заявите, че баща й е бил там?
— Да.
— Това е всичко, мистър Ласинг. Благодаря ви!
Адвокатът отправи тържествуваща усмивка към масата на прокурорите и подхвърли:
— Ако това е подстрекателство към лъжесвидетелствуване, готов съм да го изям.
Ласинг напусна свидетелския стол.
— Това съвсем сигурно говори за опит от страна на обвиняемата Карол Бърбанк да създаде фиктивно алиби на баща си — загърмя областният прокурор.
— Свидетелят не е заявявал да е бил подтикван да декларира, че баща й е присъствувал, а тъкмо обратно. Никой не може да засвидетелствува едно алиби по друг начин, освен да се закълне, че някой е бил еди-къде си, а не, че не е бил там. Тя е искала от свидетеля тъкмо да отказва присъствието на баща й там.
— Добре, даже да е било така, тя искаше да направи тъй, та да приемем, че баща й е присъствувал там.
