— Какво е искал някой да накара прокурорския състав да повярва, си е частна и лично негова работа. Важно е да може да се докаже това. Наистина, колега, вие сте много далеч от възможността да докажете, че мис Бърбанк е подтиквала към лъжесвидетелство.
— Нямам намерение да се дърля със съветника! — изтрещя Бъргър. — Ще докажа своята теза, преди делото да е приключило. Сега бих искал отново да повикам лейтенант Траг на свидетелската скамейка. Ако почитаемият съд обича, този свидетел бе използуван в първата част от представяне на своите показания само за доказване на corpus delicti.
— Много добре — съгласи се председателят.
Траг зае отново свидетелското място.
— Имахте ли — започна Бъргър — някакъв разговор с Карол Бърбанк в събота, деня, когато бе разкрит трупът па Фред Милфийлд?
— Да.
— Къде се състоя този разговор?
— В ресторант, известен, струва ми се, като Кирпичената къщичка, намиращ се на шосето между Лос Анжелос и Калабасас.
— Кой присъствува при този разговор?
— Мистър Роджър Бърбанк, единият от обвиняемите, и Джордж Авън, от полицията на Лос Анжелос.
— И какво бе казано при този разговор?
— Обвиняемата Карол Бърбанк заяви, че баща й бил посетил политическа конференция; че предвид обстоятелствата той не ще се опитва много дълго време да я държи в тайна, а ще изложи къде е бил и какво се е случило.
— Каза ли тя, че конференцията се е състояла в мотела Прибой и слънце!
— Само намекна.
— Можете ли да си припомните точно думите й?
— За съжаление не мога. По това време бях заинтересуван повече от Роджър Бърбанк.
— Направи ли Роджър Бърбанк някакво изказване във връзка с това?
— Той пъхна ръка в джоба си и извади ключа на вила № 14 от мотела Прибой и слънце.
— И заяви ли, че е прекарал там?
— Ами, как да кажа? Положително искаше да внуши това.
— Това — намеси се Мейсън — е собствено заключение на свидетеля и трябва да бъде извадено от протокола на това основание.
— И аз мисля така — постанови съдията. — Този свидетел е офицер от полицията и той трябва да е в състояние да ни известява само това, което е заявявал обвиняемият.
— Добре — усмихна се Траг, — той спусна ръка в джоба си, извади ключа на вила № 14 от споменатия мотел и ми го връчи.
— А по-късно обвиняемият Роджър Бърбанк придружи ли ви до мотела Прибой и слънце и идентифицира ли своята самобръсначка, която бе намерена там?
— Да, той извърши всичко това.
— А Карол Бърбанк предупреди ли ви, че бащините й прибори за бръснене могат да бъдат намерени във вила № 14 на мотела?
— Да, каза ни това.
— Вашият кръстосан разпит! — изрева Бъргър.
Усмивката върху лицето на Мейсън бе куртоазна.
— Карол Бърбанк ви каза, че самобръсначката на баща й била там?
— Да.
— А каза ли ви, че баща й е бил там?
— Е, не мога да си спомня, дали каза точно така, но тя положително подразбираше това.
— Искате да кажете, че вие сте подразбрал това от факта, че самобръсначката му е била там?
— Е, в известен смисъл, да, ако държите да го представите точно по този начин.
— Държа да бъде представено точно по този начин — усмихна му се адвокатът. — И така, тя ви каза, че бащината й самобръсначка е там?
— Да.
— А обвиняемият Роджър Бърбанк казвал ли ви е, че самобръсначката му е била там?
— Да, впоследствие.
— И ви посочи самобръсначката?
— Да.
— И я идентифицира?
— Да.
— И беше ли това неговата самобръсначка?
— Не зная. — Траг изглеждаше изпаднал в неловко положение.
— Точно така — изрече сухо Мейсън. — Той ви заявил, че самобръсначката му е била там. Дъщеря му ви казала същото. Открихте там самобръсначка и не предприехте никакви стъпки в една или друга насока, за да докажете, дали тя е била или не неговата самобръсначка, сторихте ли това?
— Тя бе подставена.
— Оставете настрана вашите заключения, лейтенант! Предприехте ли нещо, за да докажете, дали самобръсначката е притежание или не на обвиняемия Роджър Бърбанк?
— Е, не. Просто приех, че бе неговата самобръсначка.
Мейсън се изсмя леко.
— И така, Карол Бърбанк ви съобщи, че бащината й самобръсначка е там, в мотела; Роджър Бърбанк прие, че самобръсначката му е може би там. Отведохте го и открихте там самобръсначка. Опитахте се да го сплашите да признае, че и той е бил там, а той отказа това, така ли?
— Отказваше с половин уста, така че да си помисля, че лъже. Освен това не съм се опитвал да го сплашвам!
— Но все пак той отказа, нали?
— С половин уста, да.
— С половин уста, с четвърт уста или с три четвърти уста, но все пак той отказа, а?
— Да.
— Както разбирам, ваша почит, частицата или процентът от участието на човешката уста в неговите изявления е заключение на предубедения свидетел, а фактът всъщност е това, което човекът казва.
Съдията Нюарк кимна. Очите му намигнаха едва забележимо.
— Продължавайте, мистър Мейсън. Съдът си прави необходимите изводи.
Адвокатът се извърна към лейтенант Траг.
— И обвиняемият Роджър Бърбанк ви заяви, че ако го попитате публично, дали е бил в мотела Прибой и слънце през предишната нощ, той би отрекъл това, така ли?
— Да, но когато той заяви това, аз го схванах като допускане, че е бил там.
— Да, ясно! Всъщност ваша интерпретация на това, което той казва?
— Това бе смисълът, който долових зад думите му.
— За щастие, лейтенант, ние разглеждаме случая по това, каквото е казано, а не по това, което долавяте зад думите.
— В ресторанта дъщеря му Карол декларира, че той е бил там.
— Извинете, но и аз присъствувах на този разговор. Всъщност Карол не подметна ли само, че било възможно да се е състояла политическа конференция в мотела, а после не попита ли баща си, дали вече не е дошло време за него да каже къде точно е бил и да престане да се опитва да протежира политическата кариера на някои големци от Сакраменто; тогава обвиняемият не посегна ли към джоба на сакото си и не извади ли ключ, който постави върху масата, а вие го грабнахте веднага и открихте, че е ключът на вила № 14 от мотела Прибой и слънце!
— Е, да.
— Обвиняемият Роджър Бърбанк никога не е заявявал, че е бил там, така ли?
