— Да сте чувал нещо за размътване на яйце със свещ, господин областен прокурор? Е, аз пък замътвам със свещ вашата теория и тя вече замирисва.
Съдията заудря отривисто с чукчето си.
— Съветниците трябва да се въздържат от подобни пререкания и коментарии и отклоняващи ни от същността подмятания. Повикайте следващия ваш свидетел, мистър Бъргър!
— Мистър Артър Сент Клеър — призова Бъргър. Човекът, който пристъпи към свидетелския стол и вдигна ръка да бъде заклет, бе усмихнат, вежлив, самообладан, на възраст някъде близо до четиридесетте. Дела Стрийт прошепна на шефа си.
— Това е мъжът, който ни придружи в таксито от гарата до хотела, същият, който говореше непрестанно за Сан Франциско. Бъдете нащрек. Умен е.
Мейсън кимна в съгласие.
Артър Сент Клеър се представи за числящ се към полицията на Лос Анжелос, отдел за цивилни полицаи, след което отправи поглед, пълен с почит и внимание към областния прокурор, готов за следващия въпрос.
— Познавате ли обвиняемата Карол Бърбанк?
— Да, сър.
— Да сте се виждал с нея в неделя, следващия ден след разкриване трупа на Фред Милфийлд?
— Виждах я, да, сър.
— Къде?
— На няколко места — усмихна се мъжът.
— Какво искате да кажете?
— Имах задание да не я изпущам от поглед. Проследих я от жилището й до няколко различни места.
— А до Юниън Търминъл? — запита Бъргър.
— Да, сър. Случайно тя се озова при Юниън Търминъл, а оттам отиде до хотел Уудридж.
— Насочвайки вниманието ви към Юниън Търминъл, видяхте ли там някой да се присъединява към нея?
— Да, сър.
— Кой?
— Мис Дела Стрийт, секретарката на Пери Мейсън.
— Аха! — възкликна Бъргър, като тонът му изразяваше жестокото доволство на котка, ръмжаща над току-що уловена мишка. — И какво се случи, след като мис Дела Стрийт се присъедини към мис Бърбанк?
— Наеха такси и бяха отведени до хотел Уудридж.
— А вие къде бяхте, докато пътуваха с таксито?
— Бях заедно с тях в таксито — ухили се свидетелят.
— И чухте техния разговор?
— Чух го.
— Какво направиха после?
— Отидоха до хотел Уудридж.
— Какво се случи, когато пристигнаха там?
— Мис Стрийт заяви на чиновника, че се надява мистър Мейсън да е телефонирал вече и е резервирал места за тях. Чиновникът отговори, че това е сторено. Тя попълни регистрационните карти и за двете, ползувайки инициалите на мис Бърбанк, а не собственото й име, и то без да постави пред него мис, мисис или мистър.
— И по-нататък?
— Мис Стрийт извади от чантата си плик, адресиран до мистър Пери Мейсън, и го подаде на чиновника, като го предупреди, че мистър Мейсън ще го потърси.
— И какво стана после?
— После аз пристъпих напред и им известих, че областният прокурор иска да ги види и че ги очакват в главната квартира на полицията, или нещо в този смисъл.
— А после?
— Взех плика в свое владение.
— Какво сторихте с него?
— Отворих го.
— И какво намерихте в него?
— Разписка, издадена от Юниън Търминъл в Лос Анжелос за оставен на съхранение багаж.
— Направихте ли нещо, за да можете да идентифицирате тази разписка, ако я видите повторно?
— Да.
— Какво?
— Написах върху нея своето име.
— Ще ви покажа разписка — произнесе с явно задоволство Хамилтън Бъргър, — която е издадена от службата за съхранение на багаж при гарата на Лос Анжелос, на чиято тръбна страна е написано с мастило „Артър Сент Клеър“, и искам да ви запитам това вашият подпис ли е?
— Да, сър, подписът е мой.
— А това ли е разписката, която бе в ПЛИка?
— Да, тя е.
— Разписката, която Дела Стрийт остави тогава на чиновника в хотел Уудридж и за която съобщи, че ще бъде потърсена от Пери Мейсън?
— Да, сър.
— Тя бе поставена в плик, носещ името на мистър Пери Мейсън?
— Да, сър.
— Ще ви покажа плик, адресиран с мастило „Мистър Пери Мейсън. Тук“ и искам да ви попитам, дали в него бе намерена разписката?
— Той е, същият.
— Това е пликът, който мис Стрийт подаваше на чиновника в хотела?
— Тя тъкмо го подаваше и аз го взех от ръката й, миг преди чиновникът да го поеме.
— И с тази разписка отидохте до гарата?
— Да, сър.
— И я представихте там?
— Да, сър.
— Какво получихте срещу нея?
— Един пакет.
— Отворихте ли го?
— Не веднага. Отнесох го в главната квартира и там бе отворен.
— Но вие присъствувахте при отварянето?
— Да.
— Какво съдържаше пакетът?
— Чифт обувки.
— Бихте ли познал тези обувки, ако ги видите?
— Да, сър.
Тези ли са? — попита Бъргър, като извади чифт обувки.
Свидетелят ги огледа.
— Да, сър, тези са.
— Проведохте ли някакви изследвания върху тези обувки, с цел да определите, дали по тях има някаква външна субстанция?
— Да, сър.
— Какво намерихте?
— Малки червенички петна между подметката и кожата, прилични на засъхнала кръв.
