е, понеже не сте бил достатъчно близо, за да разчетете отбелязания върху него номер, така ли?
— Добре, мога ли да заявя, че разписката е била тази, ако не съм сигурен, че е същата?
— Беше ли листът с тази същата големина и форма?
— Да.
— С приблизително същия общ изглед?
— Да.
— Перфориран по една от страните?
— Ъ-ъ-ъ… да.
— И носещ голям номер, отпечатан върху него? Толкова видяхте ли?
— Да.
— На какво разстояние бяхте от Тийз, когато той го повдигна?
— Около два и половина до три метра.
— Каза ли ви Тийз, че е връчил на мис Стрийт тази разписка?
— Възразявам против този неправилен кръстосан разпит. Това е некомпетентно, не по същност и далеч от разглежданата материя. От свидетеля се иска да дава показания за нещо, казано от друго лице — запротестира гръмогласно Линтън. — Мистър Тийз не е този, когото разпитват. Изказванията на мистър Тийз пред този свидетел нямат никакво отношение към случая. Той може да свидетелствува само за това, което е видял лично.
— Смятам да подкрепя това възражение — отвърна съдията Нюарк. — Знае ли прокурорският състав защо се случи така, че мистър Тийз си взе отпуск тъкмо по това време?
— Струва ми се, че имаше да ползува две седмици — отговори Линтън.
— Знаете ли кога е взето решението, че той би могъл да ползува отпуската си тъкмо сега?
— Не, ваша почит, не зная — отвърна Линтън.
— Някакви по-нататъшни въпроси? — обърна се съдията към Мейсън.
— Никакви, ваша почит.
Нюарк отправи смръщен поглед към свидетеля, понечи да каже нещо, после се отказа и подкани прокурора.
— Повикайте следващия свидетел! Това е всичко, мистър Сент Клеър.
— Д-р Колфакс С. Нюбърн — извести Линтън.
Д-р Нюбърн бе висок, видимо балансиран човек. Той зае мястото си и каза на съдебния секретар с равен глас името, адреса и длъжността си, като маниерът му издаваше спокойна професионална компетенция.
— Аз ще приема квалификацията на доктора като съдебен експерт, що се отнася до процедурните правила, когато провеждам кръстосан разпит — декларира Мейсън.
— Много добре — съгласи се Линтън. — Доколкото зная, докторе, вие сте придаден като съдебен медик към следствения отдел, да?
— Точно така.
— Искам да ви покажа фотоснимка и да ви попитам, дали я познавате?
— Това е снимка на трупа, върху който извърших аутопсия.
— Кога видяхте за първи път този труп, докторе?
— Бях един от първите, които заедно с полицията пристигнаха на яхтата и видях трупа върху пода на кабината.
— И кога го видяхте по-късно?
— В неделя сутринта, когато извърших аутопсията.
— Каква бе причината за смъртта, докторе?
— Човекът бе понесъл удар, много силен удар в тилната част на главата. Получило се е счупване на черепа и обилен кръвоизлив. Старая се да ползувам достъпен език, за да може и незапознатият с медицинската терминология да го разбере.
— Съвсем правилно, докторе. А сега, кажете ни нещо повече за причините на смъртта и за времето на настъпването й.
— По мое мнение изпадане в безсъзнание е бил непосредственият резултат от този удар. Жертвата не е възстановила никога съзнанието си отново и, съдейки от изобилието на кръвоизлива и измененията, намерени в мозъка, бих могъл да кажа, че смъртта е настъпила след пет минути.
— Тогава, по ваше мнение, жертвата не се е помръднала от момента, когато е бил нанесен ударът?
— Точно така.
— Когато видяхте за първи път трупа, къде лежеше, като имам предвид заобикалящата го обстановка, показана ей на тази снимка?
— Лежеше тук — посочи докторът, — до стената на старборда на кабината, както се нарича по моряшки, т.е. дясната стена, ако се обърнете с лице към носа на кораба. Тази снимка е направена с обектив, обърнат към задната част на яхтата, следователно мястото, където се намираше трупът, е в лявата половина на тази снимка.
— Ще ви покажа фотоснимка, веществено доказателство С на обвинението и искам да ви запитам дали приблизително това бе положението и локализацията на тялото, когато го видяхте най-напред?
— Това е точно положението и локализацията на трупа, да, сър.
— Направихте ли съответен оглед и на помещението, когато трупът бе открит?
— Не когато бе открит трупът — поправи го с усмивка докторът, — а когато полицията пристигна.
— Направихте съответен оглед, нали?
— Да.
— Какво открихте?
— Намерих труп, лежащ в положение, както се вижда тук, с лице обърнато нагоре и тяло, опряно до дясната стена. Под главата открих локва кръв, говореща за значителен кръвоизлив. Забелязах също, че и в друга част на кабината килимът беше напоен с кръв. Искате ли да посоча мястото?
— Моля!
— Ето, приблизително тук — показа той.
Мейсън стана и заобиколи зад свидетеля, така че да може да види точката, която той фиксира върху снимката, и каза:
— Ако почитаемият съд разреши, докторът току-що посочи на тази част от снимката, веществено доказателство С на обвинението, която е в горния десен ъгъл и показва точно входа към кабината на яхтата. Така ли е, докторе?
— Правилно.
— Благодаря ви! — и Мейсън се върна на мястото си.
— Забелязахте, че и тук има локва кръв? — продължи Линтън.
— Да, сър, а също така имаше известен брой малки петна от кръв на повече или по-малко правилни интервали, разположени между двете локви.
— Изследвахте ли прага на кабината?
— Да, сър.
— Какво открихте?
— Прагът се издига на около три инча над пода, както е обичайно при конструкциите на яхтите. Покрит е с медна облицовка, по която се виждаха избледнели петна. След като изстъргах част от повърхността им, установих при изследването, че това е човешка кръв. Проведох и кръвно-групова проба и установих, че кръвта от петната е от същата кръвна група като тази на трупа.
— Мястото, където е открит трупът, е отдалечено на няколко стъпки от прага, нали? — запита Линтън.
— Да, сър.
— Съществува ли нещо, което да обясни как тялото е могло да бъде придвижено от едното кърваво петно до другото? Първото ще означаваме като положение № 1, а второто — положение № 2.
— Да, сър, съществува.
— Какво?
— Силата на гравитацията е могла да придвижи трупа — усмихна се д-р Нюбърн.
