Мейсън.
— Да, разбира се.
— Разговаряхте ли е него?
— Не.
— Видяхте го да се качва в колата си и да потегля?
— Да.
— Видяхте ясно?
— Толкова ясно, колкото можете да видите човек от такова разстояние.
— Какво беше разстоянието?
— О, около петдесетина метра.
— По това време бяхте с очилата си?
— Да, разбира се.
— Веднага щом го видяхте в моторницата, знаехте, че това е Бърбанк?
— Е, право да ви кажа, когато го видях, отначало някак си приех, че това е някой друг.
— Милфийлд?
— Да.
— Та, колко далеч от вас бе той?
— Както ви казах, около петдесет-шестдесет метра.
— Къде бяхте по това време?
— В къщичката си.
— Какво вършехте?
— Приготвях вечерята си.
— Бяхте с очилата си?
— Да.
— Погледнахте през прозореца?
— Да.
— И видяхте споменатия човек?
— Да.
— Може ли да е имало пара по стъклата на очилата ви, от готвенето?
— Ами, може и да е имало, случва се.
— И — изрече Мейсън, като насочи показалец в свидетеля, за да даде по-голям акцент на словата си — тогава помислихте, че този човек е Фред Милфийлд, нали?
— Да, така си помислих.
— Кога за първи път осъзнахте, че не е бил Фред Милфийлд?
— Когато го видях мъртъв на яхтата на Бърбанк.
— И отначало казахте на полицаите, че Милфийлд се е върнал от яхтата с моторната лодка. Когато те ви подчертаха, че това е невъзможно, тъй като Милфийлд лежи мъртъв на яхтата, решихте, че човекът, когото сте видял в моторницата, е бил Роджър Бърбанк, не е ли така?
— Да, сър, когато човек погледне тъй на всичко това, така е.
— Роджър Бърбанк имаше навик да изтегля яхтата си в петък по обяд?
— Да, сър, ползуваше я, за да се откъсне за малко от хората.
— Фред Милфийлд посещаваше ли го понякога там?
— Да, посещаваше го. Също така и мистър Белтин отиваше веднъж-два пъти в годината там, и то само когато се случваше нещо много важно. Както и да е, но на мистър Бърбанк това много не му се нравеше.
— Откъде знаете?
— Той ми го каза. Бил купил яхтата, за да може да се отделя временно от всичко, което го заобикаля. Не желаел моторна яхта, затова я поръчал е платна. Изтегляше я на около миля и я закотвяше в плитчините на устието. В Минутата, когато от очите му изчезвал яхт-клуба, той вече се чувствувал като нов човек. Представял си, че е на самотен остров.
— Споменахте, че я закотвял в плитчините?
— Да. Обичаше да обстрелва акули с харпун.
— През цялото ли време стоеше на котва в плитчините?
— Не, сър. Закотвяше се там около два часа преди връхната точка на прилива и оставаше може би около два часа след настъпването на тази връхна точка.
— Защо?
— Ами там, по тези плитчини по време на отлива водата става толкова плитка, че ако оставите някакъв съд, ще заседне на дъното.
— Все пак това не би причинило някаква вреда?
— Не, сър, само ако не се появи вятър. Излезе ли вятър, лодката може да се удари грозно о дъното.
— Дори в такива плитки води?
Свидетелят се усмихна.
— Та тъкмо в плитката вода ще се разбие. Не виждате ли, вълните могат да се разиграят така, че да повдигнат съда на гребена си и в следния миг, когато спадат, лодката ще се разбие с дъното. Затънала на съвсем безводно място, лодката е сигурна Плуваща в дълбоки води, също е сигурна, но лодка в плитки води при буря ще понесе най-страшни удари.
— Е, тогава къде би отишъл мистър Бърбанк по време на отлива?
— В канала, само на петдесет-сто метра от мястото, където обикновено стреля по акулите си.
— Знаете ли кога точно бе отливът през нощта, на въпросния петък?
— Да, сър.
— Кога?
— Ами… сега… аз не мога да ви посоча с точност до минута, но приливът беше около 17:40, може би с две минути по-рано или по-късно, да кажем средно 17:40.
— Това е времето на прилива?
— Да, сър.
— А, кога бе отливът?
— Отливът беше в 00:03 след полунощ.
— Тогава, ако някой трябваше да придвижи яхтата настрани от плитчините, то това трябваше да се извърши не по-късно от два часа след връхната точка на прилива? Това ще рече в 19:40 вечерта, така ли?
— Е, не е необходимо толкова да се бърза. Бих казал, че можете да се измъкнете със сигурност, нека речем, и до 20:00. Това би било крайният срок.
— И ако не се измъкнете до 20:00, няма да можете изобщо да излезете от плитчините?
— Точно така. Не можете да мръднете от там по-рано от два часа преди връхната точка на следващия прилив.
— А кога беше следващият прилив?
— В 06:26 събота сутринта.
— А най-ниската точка на отлива след това?
— В събота 12:45. Такова бе положението горе-долу, когато бе разкрит трупът.
— Можете ли да ни кажете нещо повече за това?
— Ами, беше около 10:00 сутринта в събота, струва ми се, така беше. Яхтата е започнала да засяда по малко в тинята, по това време, може би около 10:30.
— Имате предвид яхтата на Роджър Бърбанк?
— Да, същата.
— Добре, продължавайте. Яхтата започнала да засяда и какво става?
— Ами, изглежда някакъв човек, на име Палермо, е имал среща с Милфийлд и…
— Това съвсем явно са сведения от втора ръка, а не собствени, на свидетеля знания — намеси се Линтън.
— Искате ли да направите възражение срещу това? — запита Мейсън.
