— По дяволите, Пери, не мога. Този факт просто не съвпада с картината.
— Ето на, този кървав отпечатък показва, че Карол говори истината. От друга страна, състоянието на свещта показва, че лъже. Съгласно теорията ни за отливите не е било възможно убийството да е извършено преди 21:00, и запомни, че когато разследваш убийство, трябва да предвидиш доста неща. Убиецът винаги ще се мъчи да излъже. Понякога също така и някои от свидетелите лъжат. Следователно винаги трябва да имаш предвид факта, че историята, която някой ти разказва, независимо от свидетелската скамейка или не, може да бъде фалшива.
— Не би ли било възможно този отпечатък да е поставен нарочно за заблуждение? — запита Дела Стрийт.
— Ето, взе ми думите от устата — отвърна Мейсън. — Да допуснем, че момичето е добре запознато със значението на приливите и отливите, че е достатъчно умна и съобразителна и знае да взима бързи решения при трудни обстоятелства, и такова момиче изведнъж съзнава, че поради една или друга причина добре би било да изглежда, че убийството е извършено по време значително по-рано, отколкото наистина е било. Когато се е качила на яхтата, тя е била вече доста наклонена, но Карол съобразява, че ако остави кървава следа точно по средата на стъпалото, тава ще говори, че яхтата е била във водоравно положение.
— За бога, Пери — възкликна Дрейк, — най-после достигна до нещо! — Карол Бърбанк е точно такъв малък хитрец.
— Не се осмелявам да правя никакви допускания — каза замислено Мейсън. — Налага ми се да улуча бика право в челото. Съдебният медик потвърди, че кръвотечението, ще рече обилното кръвотечение, обема период не по-голям от тридесет минути. Налице са две големи локви кръв, едната, в положение № 1 и другата, в положение № 2, в което и бе намерен трупът.
Това сочи, че убийството е станало около 21:20. Състоянието на свещта ни насочва също около 21:20. Това кърваво петно е нещо, което не съвпада с картината. Налага ми се да открия защо то не съвпада, кога е било направено, как е направено и защо е направено.
— Не е ли възможно — запита Дела Стрийт — този отпечатък да е оставен на следващата утрин, когато яхтата е заела отново хоризонталното си положение?
— Това е вероятното разрешение, което се върти в главата ми. Само така може да се обясни това несъвпадение на фактите засега.
— Появява се обаче въпросът, може ли кръвта да остане влажна толкова дълго време? — отбеляза Пол Дрейк.
— Мисля, че е възможно — отговори Мейсън, — и по-специално там, където кръвта е напоила килима. Спомнете си, че килимът в кабината е много дебел и плътен. Проучвайки обстоятелствените доказателства, достигнахме до три опорни пункта за фиксиране времето на убийството с математическа прецизност. Първият и най-важен е движението по часове на приливите и отливите. Вторият е свещта, разположена под ъгъл от седемнадесет градуса спрямо перпендикуляра, още повече с восъка, напластен равномерно около нея еднакво от всички страни, което говори, че свещта е била в почти право положение, когато е започнала да гори.
— А третият пункт? — отправи въпросителен поглед Дела.
— Продължителността на кървене от раната, навярно не повече от половин час. Искам да кажа кървене, което е в състояние да остави по килима такива локви, каквито бяха намерени. Ето защо съществува само една възможност: чрез синхронизиране на тези три фактора да уточним времето за извършване на убийството. В момента, когато сторим това, кървавият отпечатък върху стълбата идва веднага в пълно противоречие с всичко.
— Тогава — закоментира Дрейк — този отпечатък е поставен умишлено. А и този номер с изваждането на ръкавиците от чантата и падането на разписката върху пода? Всичко това е трик, Пери.
— Изигран на кого?
— На… господи, не зная, Пери, но изглежда най-вече на нас, отколкото на когото и да било друг.
Мейсън кимна някак начумерено.
— Бях мислил върху всичко това, Пол. Този отпечатък е нещо, което не съвпада с останалото. Той е нещо, което не приляга към нищо друго, следователно трябва да приемем вероятността, че този отпечатък е изфабрикувана измислица и както ти посочи, този номер с оставянето на обувките в магазията на гарата и излитането на разписката от чантата могат да бъдат тъкмо това, което изглеждат, че са. От друга страна, изглежда твърде вероятно всичко това да е планирана умишлено кампания обувките да попаднат в ръцете на полицията точно при такива обстоятелства, че фактът на кървавия отпечатък да изглежда още по- загадъчен.
Мейсън извади от джоба си схемата на приливите и отливите.
— Е, Пол, довечера ще трябва да проведем един експеримент.
— Какво по-точно планираш, Пери?
— Тази вечер най-високата точка на прилива е в 21:42. Най-ниският пункт на отлива ще бъде в 2:54 утре рано сутринта. Съгласно нашата схема яхтата ще заседне о дъното около 23:00 тази вечер. Ще започне да се накланя около 24:00. Съвсем наклонена ще бъде около 1:30. Някъде около половин час след полунощ с периодът, който искам да проуча — оттогава до 1:45.
— Къде е сега яхтата? — запита Дрейк.
— Като представител на притежателя на яхтата успях да я освободя от опеката на полицията и сега аз се грижа за нея. Инструктирах Кемрън да я изтегли точно на мястото, където е била, когато с извършено убийството, и да бъде закотвена. Малко преди полунощ ще отидем там, за да проучим действието на отлива.
По лицето на Дрейк се изписа искрено съжаление.
— Какво ти стана? — учуди се Мейсън.
— Как можа да избереш тъкмо тази нощ, когато усещам, че гърлото ми не е в ред и започвам да чувствувам болки но всички стави?
— Начални симптоми на грип?
— Мисля, че отива нататък, но нямам температура. Чувствувам се само леко разкършен и отмалял. Исках да взема една турска баня, но ако…
— Забрави ги тези! — прекъсна го Мейсън. — Няма какво да правиш. Възнамерявам да проуча какво точно се е случило на яхтата, за да съм в състояние утре още сутринта да представя на съда своя теория.
— Съдията наистина се заинтригува от тази работа със свещта — разсъждаваше Пол Дрейк.
— Ако успея да им представя солидна теория — кимна Мейсън, — ще мога да приключа със случая още утре сутринта. Не успея ли — бит съм.
— Идвам с вас, шефе — каза смирено, но настойчиво Дела Стрийт.
— Глупости! — реагира незабавно Мейсън. — Искам само да отскоча да проверя какво се е случило и…
— …и аз идвам с вас! — прекъсна го тя.
— Тогава чудесно! — отвърна засмян Мейсън. — Да тръгваме!
XVIII
Тънка ниска мъгла бе увиснала над среднощните води.
Мейсън помогна на Дела да излезе от колата. Стъпките им затракаха по дъските на пътеката, водеща до къщичката на пазача от яхт-клуба. Силуетите на малките яхти за развлечение, привързани о пристана, приличаха на приказни нереални духове във влажния хлад на нощта.
В малката къщичка на края на кея блестеше светлина и човекът, който стоеше вътре на топло, щом чу тежките стъпки на Мейсън и бързото стакато от токчетата на Дела, отвори вратата и им се ухили приветливо за поздрав.
— Здравейте, Кемрън! — обади се Мейсън.
— ’бър вечер! — посрещна ги той.
— Всичко наред ли е?
Очите на Кемрън се присвиха в тиха, блага усмивка. Пожълтелите му зъби стискаха здраво къса, с
