— Да допуснем, че Бъруел е ударил и повалил Милфийлд, а след това е напуснал яхтата, кипящ от гняв. Пристига Карол и намира човека, лежащ с глава близо до прага. Решава, че сигурно баща й го е убил. Бащата допуска същото, но да предположим, че не го е убил. Тогава какво? Трябва да търсим отговор от самата яхта и от обстановката около трупа, те да ни разкажат какво се е случило и кой е убил Милфийлд. Това ще рече да направим просто нещата да съвпаднат. Елементите за разгадаване на случая са толкоз прости, че и дете може да ги долови, но когато ги вземем заедно, те не искат да прилегнат до местата си. Нека погледнем на всичко от тази гледна точка. Приливът е бил в 17:41, като вземем предвид показанията на Кемрън. По-добре да изготвя схема.
Мейсън взе лист и молив и написа редица числа, след което го подаде на Пол Дрейк. Дела се изправи да гледа през рамото му.
Схемата гласеше така:
Петък вечерта — най-висока точка на прилива 17:41.
Най-ниска точка на отлива — три минути след полунощ, т.е. 00:03 в събота сутринта.
Следващата най-висока точка на прилива — 6:26 събота сутринта. Следователно в 20:00 петък яхтата е била заседнала и не би могла да се движи.
Започнала е да се наклонява в 21:00 петък вечерта. Напълно наклонена в 22:30.
Следователно следващото й наклоняване би започнало в 2:00 събота сутринта.
Почти изправена, но още заседнала в 3:00 събота сутринта. Плаваща отново в 4:00 събота сутринта. Отново заседнала в 8:45 събота сутринта. Започва пак да се накланя в 9:45 събота сутринта.
Съвсем наклонена в 11:15 събота сутринта, когато пристига и полицията.
Дрейк проучи схемата и кимна.
— Това изглежда съвсем просто.
— Отлично — обяви Мейсън, като взе листа, — а ето ви тук груба скица от вътрешността на кабината и положението на трупа. Ще начертая две положения на тялото. Положение № 1, което показва къде лежи тялото, когато главата се е ударила о прага, и положение № 2, в което трупът е бил открит. Сега, Пол, запомни това добре. Наклоняването на яхтата би могло да претърколи тялото до положение № 2, но когато настъпи следващият прилив, трупът никак не би се върнал в положение № 1. Единственото, което би се случило, е при следващия прилив яхтата да се люлее хоризонтално, придържана от котвата на място. Когато започне да се наклонява, това става надясно, поради това че котвата е от дясната страна. Следователно, достигнал веднъж положение № 2, трупът ще лежи там, докато не се придвижи чрез действие от човешка ръка. Ето, погледнете скицата: и ще разберете какво искам да ви обясня — и Мейсън им подаде начертаното от него.
— Добре, Пери, не виждам да има някакви противоречия във всичко това — отзова се Пол Дрейк.
— Много добре. Нека сега започнем да сверяваме показанията и фактите по случая. Съдебният медик твърди, че не е имало друга рана по тялото, от която да би могло да се получи кървене, с изключение на долбока рана върху тила, която е непосредствено над наломената част на черепа и за която следователно можем да кажем, че е смъртоносната. Кръв има до праг га под главата на трупа при положение № 1 — значително количество кръв. Ще означим това върху скицата. Кръв има също под главата на трупа и в положение № 2. Налице са следователно две изолирани петна от кръв, без каквато и да била връзка помежду им, ако не смятаме няколкото единични капки кръв, които вероятно са в резултат от търкалянето на трупа по пода. Това би могло да се очаква, тъй като тялото ще лежи в положение № 1, докато наклоняването на яхтата започне да го претъркулва, но веднъж започнало търкалянето, наклоняването на яхтата ще бъде достатъчно изразено, за да продължава да го преобръща без спиране, докато трупът не срещне отишлата най-ниско дясна стена на кабината. Ето, да видим това на скицата.
Мейсън постави скицата върху облегалката на креслото така, че и тримата да могат да я виждат.
Дрейк остана загледан в нея няколко секунди и после запита:
— Но какво нередно има тук, Пери? Тъкмо така би се случило с трупа. Той би останал в първото положение до тогава, докато наклоняването започне да го търкаля, и веднъж набрал инерция, трупът ще продължи да се преобръща, докато достигне насрещната ниска стена в положението, в което и бе открит.
— Чудесно! Сега забележете, че яхтата е започнала да се накланя около 21:00 в петък вечерта и не е заела положението си на максимален наклон по-рано от 22:30 в петък вечерта. От друга страна, свещта се е навела до около седемнадесет градуса, което показва, че по времето, докато е горяла, яхтата се е наклонила само наполовина от пълния си наклон. Следователно от това можем да извадим заключение за някакъв приблизителен час, зависещ от различни фактори, които засега ние не можем да отчетем, но бих бил склонен да кажа, че можем да сметнем това време по средата на пътя на наклоняване на яхтата до седемнадесет градуса, да е някъде малко след 21:00 — да речем около 21:20 и навярно не по-късно от 21:30 и в никакъв случай след 21:40. Нека сега се потрудим да подредим нещата заедно, като се съобразяваме със заявеното от съдебния медик, че периодът на кървенето не може да продължи повече от половин час. Отначало трупът е лежал с глава близо до прага, което отбелязахме в скицата като положение № 1. След това се претърколил в положение № 2 и, ако наистина кървенето не е траяло повече от половин час и ако ние намираме локва кръв под главата и в двете положения, то ще сме принудени да приемем, ч убийството е било извършено някъде около 21:15 в петък вечер та, когато яхтата е започнала да се наклонява.
— Това заключение бива подкрепено и от свещта — кимна Дрейк.
— Съвсем правилно — потвърди Мейсън. Състоянието н свещта говори, че тя е горяла приблизително двадесет минути по времето между 21:00 и 21:40. Вероятно свещта е била запалена към 21:20 и е угаснала към 21:40.
— Да, преди това още бе тъмно — съобрази Дрейк.
— Сега достигаме до най-неясното в случая — продължи Мейсън — или Милфийлд е прекарал в кабината до този момент на тъмно, или пък съществува и друга алтернатива, която изглежда далеч по- вероятна, а именно, че на мястото, където бе намерена свещта, е имало малка останка от недогоряла свещ. Милфийлд е запалил нея, когато се е стъмнило. След като е изгоряла, Милфийлд е изхвърлил остатъците през борда и е запалил нова свещ и…
— За бога, това е то, Пери! — възкликна Пол Дрейк. — Така се свързват всички факти. Всичко отива на мястото си. Тъкмо Милфийлд е запалил свещта и убиецът е пристигнал на яхтата. Ще да е било не повече от пет-десет минути след запалването на свещта.
— Тъкмо така — съгласи се Мейсън. — Това фиксира времето за извършване на престъплението с почти математическа сигурност, нали Пол?
Дрейк кимна утвърдително.
— Но — продължи Мейсън — кавгата между Роджър Бърбанк и Милфийлд е била около 18:00. Карол Бърбанк е пристигнала в яхт-клуба веднага, щом е чула за това. На яхтата е била някъде след 19:00, но не преди 20:00. Яхтата все още е била в хоризонтално положение. Намерила е простряно на пода тяло в положение № 1, такова е поне нейното най-тържествено заявление.
— В името на свети Георги, Пери, ти си абсолютно прав! Момичето лъже! Лъже като циганка по отношение елемента време. Просто не може да бъде така, както тя го описва.
— Така е — съгласи се Мейсън, — всичко друго съвпада. Карол Бърбанк лъже. Трябва да е била на яхтата по някое време след 21:00. Да не забравяме, че или убиецът е запалил свещта, или тя я е запалила. Освен това съществува възможността свещта да е била запалена, след като убийството е било извършено и убиецът е изчезнал.
— Не съвсем правдоподобно от гледище на факта, че старата свещ е била изхвърлена — усъмни се Дрейк.
— Вярно, че не е много правдоподобно, но е възможно — отбеляза Мейсън.
— Да пукна, Пери, но Карол Бърбанк лъже — настояваме Пол.
— Чакай малко, не бързай! Налице е нещо, което подкрепя разказа й.
— Какво е то?
— Местоположението на кървавия отпечатък от обувката й — точно по средата на стъпалото. Това говори, че яхтата все още е била във водоравно положение, когато тази следа е оставена. Е, как ще обясниш това, мистър детектив?
Дрейк се почеса без нужда по главата.
