много от перпендикуляра.
— Точно така. И струва ми се, това, което мистър Мейсън има На ум, е, че фактът на извън перпендикулярният стоеж на свещта е отлично указание кога тя е била запалена. Нали това е вашата мисъл, колега?
— Тъкмо това е — отговори Мейсън. — Ето защо показанията относно приливите и отливите са от такова първостепенно значение.
Председателствуващият Нюарк изучава съсредоточено снимката в продължение на няколко мига, а след това извести.
— Вече наближава 17:00 и заседанието ще трябва де се прекрати за днес. Разглеждането на делото ще продължи утре предиобед в 10:00. Междувременно съдът би желал да посъветва обвинението да преразгледа своите теории по случая, като ги съобрази с факта на тази наведена свещ и с изказването на мистър Мейсън относно времето на приливите и отливите. Това е много важна нишка. Заседанието се закрива.
XVII
Пол Дрейк, разположен в кантората на Пери Мейсън, нареждаше с характерния си монотонен глас:
— Трябва да ти отдам дължимото, Пери. Наистина измъкваш зайчета от шапката си. Накара областния прокурор да тича по затворен кръг, а вестникарите ще кажат възможно най-доброто за твоя клиент, когато изготвят дописките си за следобедната сесия на съда.
— Не вадя никакви зайци от никакви шапки — и Мейсън започна да кръстосва пода на кантората с палци, пъхнати под жилетката, с леко наведена глава, така че фиксираните му в килима очи сякаш искаха да пробият дупка в него. — Остави, Пол. Чувствувам, че почти се домогвам до истината, но се страхувам, че не мога да намеря остатъка от пътя, който ще ме отведе до нея. Впрочем доволен съм, че съдията Нюарк разбра значението на свещта и на приливите и отливите.
— Странно, но тази мисъл за свещта никога не би осенила и мен — провлече Дрейк.
— Обяснението е просто — посочи Мейсън. — Почти всички убийства биват извършвани върху сушата. Полицейските детективи са навикнали да разсъждават около убийството при тези условия и просто недоглеждат елементарни фактори, които съвсем естествено влизат в пресмятанията на човек, привикнал с морето. Попитай моряка за каквото и да било, свързано с океана или корабоплаването, и неговата първа мисъл ще бъде за приливите и отливите. От друга страна, лейтенант Траг и момчетата от отдела за убийства едва ли мислят някога за приливи и отливи, освен ако случайно не са рибари.
— Но — намеси се Дела Стрийт — как тази свещ може да се свърже с…
— С какво? — прибърза Мейсън.
— С кървавия отпечатък върху стъпалото?
— Та точно той ме тревожи.
— Карол Бърбанк ли го е оставила там?
— Трябва да е тя. Така заяви, а и върху обувката й имаше кръв.
— Има ли нещо не на място във връзка с това? — попита Дрейк.
— Не на място е това — обясни Мейсън, — че ако историята, която ни разказва Карол, е вярна, тя трябва да е оставила отпечатъка, преди човекът да е бил убит.
— Но тя не би могла да стори това, Пери.
— Видя ли добре положението на отпечатъка, Пол?
Дрейк се поизвъртя и се изправи в креслото, където се бе излегнал.
— Дай да хвърлим отново поглед на тази снимка, Пери.
Мейсън отвори чекмеджето на бюрото си и подаде на Дрейк фотос, който показваше кървавия отпечатък от дамска обувка на стъпалото.
— Добре, какво нередно има тук? — измърмори Дрейк, след като бе проучвал снимката известно време.
— Отпечатъкът не е направен при споменатите условия.
— Защо?
— Нека се върнем за малко отново към въпросните отливи. Каква е локализацията на този отпечатък?
— Точно по средата на стъпалото.
— Тъкмо така. Сега нека си представим, че по времето, когато тя е пристигнала на яхтата, последната вече е била силно наклонена. Стъпила е в локвата кръв и какво би станало после? Тръгнала е нагоре по стълбите и какво? Опитвал ли си някога да се изкачиш по наклонена на една страна стълба?
— Не — учуди се Дрейк, — за какво ми е притрябвало?
— Мейсън отиде до дрешника, измъкна една подвижна стълба и я наклони внимателно на една страна, докато я доведе до известен ъгъл.
— Е, добре, такъв е ъгълът на наклона на свещта. Представи си, Пол, че трябва да се изкачиш по такава стълба. Какво би сторил?
— Ако трябва да се изкачвам, бих предпочел да не се качвам.
— Не, ще се изкачиш, но как би извършил това?
— Не те разбирам — поклати глава Дрейк.
Дела отиде до стълбата и повдигна леко полата си, за да могат другите да видят ясно положението на стъпалото й.
— Само един е начинът да осъществиш това, Пол. Не би могъл да сложиш стъпалото си по средата на стълбата изобщо, а ще стъпиш в ъгъла, на ръба на стъпалото, в най-ниската му част.
— Точно така — потвърди Мейсън. Дрейк подсвирна.
— Тогава, Пери, не мислиш ли…
— Зная, че отпечатъкът е оставен там, когато яхтата е била в относително водоравно положение — изпревари го адвокатът.
— Та това е тъкмо така, Пери. Карол заявява, че е отишла там веднага, щом е узнала новината. Локализацията на отпечатъка потвърждава нейната история. Яхтата не е започнала да се накланя по-рано от 21:00, а и Кемрън споменава, че моторницата е била взета…
— Чудесно — прекъсна го Мейсън, — всичко това съвпада, но бедата е там, че човекът не е бил мъртъв по това време.
— Не, бил е. Реконструирай случилото се и ще видиш, че всичко си идва на мястото. Бърбанк е отишъл на яхтата заедно с Милфийлд, сбили са се, Бърбанк го е повалил така, че това приятелче си е чукнало главата в пиринчения праг и…
— Или — прекъсна го Мейсън — повалил го е, откъснал лодката му да се носи свободно по водите и след това се е върнал на брега. Някой друг се е добрал до яхтата, убил е Милфийлд и е изчезнал. Ей това трябва да докажа, ако ще трябва да измъквам Карол и баща й от тази каша. И тъкмо така трябва да е станало всичко.
— Е, много хубаво би било — но съмнение звучеше в гласа на Дрейк — да се измъкнете по този начин, стига да можеш да го докажеш, Пери, но как ще стане това? На яхтата по това време са били само двама души: Милфийлд и убиецът. Милфийлд не може да говори, а убиецът не иска.
— Може би убиецът ще проговори. Възможно е и да го е сторил вече. Яхтата също може да каже доста неща. Необходимо е само да се вземат под внимание приливите и отливите, както би направил всеки моряк, и ще открием, че тезата на прокурора, повтаряна от мнозина други, чисто и просто не отговаря на истината.
— Как така? — запита Дела Стрийт. Мейсън възобнови крачките си из стаята.
— Тази личност, Бъруел, изглежда да е наивен младеж в техниката на извънбрачната любов, но забележете, че не е толкова наивен, колкото иска да се представи. Заявява, че е пристигнал тук с Ларк в петък вечерта. Така ли е? Забелязахте ли как се изтърва да каже, че Дафни Милфийлд му е съобщила за смъртта на съпруга си, преди лейтенант Траг да е имал възможност да й предаде този факт, преди да я бях посетил аз. Забелязахте ли колко много външността на мистериозната личност, заинтересувана толкова много от нощните навици на акулите, наподобява външността на този момък — Бъруел?
