съдбата ги бе дарила. Вече мечтаеше как ще го кръстят, как ще го отгледат, кроеше планове за бъдещето му… Сетне си спомни, че заради егоизма си бе искала да има дъщеря и реши, че сега може би боговете я наказват. Изпълнена с отчаяние, Челси призова на помощ всички митични създания, за които се сещаше.
Обаче боговете, ако въобще съществуваха богове на този или на онзи свят, останаха глухи към молбите. Синджън неволно подсили тревогата й, като настоя да смени първата кърпа, вече обилно напоена.
— Скъпа — каза той веднага след като видя окървавената тъкан. — Трябва да полегнеш за няколко минути докато съм оттатък в салона. Ще поговоря с мисис Барне. — С последни усилия на волята си успя да прикрие тревогата и се опита гласът му да звучи спокойно, сякаш нищо особено не се бе случило. — Нуждаеш се от помощта на добър лекар. По дяволите, нищо не разбирам от болести. Моля те, скъпа моя, няма да се забавя дълго.
Без дори да дочака отговора й, той се втурна към вратата, твърдо решен да повика някого на помощ, въпреки протестите на жена си. Загубата на детето би било ужасно събитие за него, но много по-непоносимо бе да стои и безпомощно да наблюдава как Челси умира пред очите му. Дори и неопитен мъж като него би се досетил, че ще се случи нещо ужасно, след такова обилно кървене.
Занесе я на леглото и я зави с една дебела завивка, първата, която в бързината попадна пред очите му. Сетне с трескави движения съблече ризата си и панталоните. Излезе от стаята и бос хукна надолу по стълбите, прескачайки по три стъпала наведнъж, затича се към кухнята и със задъханите си въпроси принуди всички прислужници да се вцепенят. Искаше веднага да му обяснят защо още не е дошъл някой лекар или акушерка, къде се губят куриерите. Нито един отговор не го задоволи. Бръчките между веждите му се врязваха все по-дълбоко, докато времето сякаш бе спряло хода си.
Френк се върна от Глендейл с мрачната вест, че мостът при Оунгли бил залят от придошлата река и било невъзможно да се добере до отсрещния бряг. Д-р Грегъри заминал на някаква среща в Манчестър. Нед още не се бил завърнал с акушерката от селото. А мостът при Айкли бил непроходим и вероятно, затова Джеймс още се бавел някъде по пътищата. Синджън кръстосваше кухнята като звяр в клетка и отрупваше нещастните слуги с порой от въпроси. Запита ги дали някой се досеща откъде другаде може да се намери лекар, но недочакал отговора им, отчаяно махна с ръка, проливните дъждове бяха направили всички пътища непроходими.
От никъде нямаше помощ, дявол да ги вземе тези дъждове, а вече изтече повече от половин час. Всички слуги, съчувстващи и вайкащи се, го бяха наобиколили, но не можеха с нищо да му помогнат. Той прекоси още десетина пъти кухнята, без да спре да се пита колко ли кръв е загубила Челси досега… Насили се да потисне тази ужасяваща мисъл и отново се зае да намери някакво решение. Все пак не се намираха в открито поле, а в цивилизована страна с много лекари и акушерки, нито пък на бойното поле, където ранените умираха в локви образувани от собствената им кръв. Хрумна му, че Сахар разбира от медицина, макар да бе по-запознат с рани от куршуми или от ножове, с лечение на счупени кости при хора и коне, отколкото със спонтанни аборти.
Внезапно в паметта му изплуваха страховити истории. Миналата година умря лейди Блер, а също и младата съпруга на Паджет, която бе едва на деветнадесет години. Дъщерята на Харолд, дори не можа да отпразнува първата годишнина от сватбата си. Сестрата на Калистър, с която бе танцувал на бала по случай представянето й в обществото, само шест месеца по-късно почина внезапно… Господи, колко млади жени са загинали в разцвета на своята младост, красиви и мили създания, които само преди няколко дни са танцували и са се смеели. До днес той никога не се бе интересувал от мрачните разкази за подобни истории. Досега.
А за един мъж, който винаги бе подреждал живота си по свой вкус, студената реалност на смъртта беше поразяваща. Сега бе изправен пред смъртна заплаха, но не от този вид. Тук не се искаше героизъм и смелост, нито хитроумно пресметната стратегия. Не можеше да заповяда на необяснимите сили на природата.
Той, херцог Сет, бе напълно безпомощен.
Остана като вцепенен, замислен за миг за безсилието си. Изведнъж му хрумна едно решение.
— Съобщи ми, ако научиш нещо за Нед или Джеймс — нареди на един от слугите си, като се постара да говори спокойно. Никой не смееше да се приближи към него и да му докладва за следващия неуспех. — Искам, щом пристигнат, веднага да ми предадеш какво е станало с тях, разбра ли? — Огледа редицата от слуги. Всички бяха с наведени рамене и неспокойни физиономии.
— Ясно ли е?
Няколко глави кимнаха плахо, ала нито един не се осмели да заговори. Едва след една мъчителна минута мисис Барне се престраши:
— Да, Ваша Светлост — жената отговори кратко.
— Оседлайте ми Мамелюк.
Херцогът стана от стола и с бързи крачки тръгна към стаите в западното крило. Ако до десет минути не се случи някое чудо, ще се метне на седлото на Мамелюк и сам ще доведа някоя акушерка от Хобс. Селото на граф Дедхъм бе оттатък реката.
Глава тридесет и трета
Когато се върна в спалнята, Синджън завари Челси задрямала в леглото. Пристъпи на пръсти към нея, разтревожен да не я събуди. Смъкна ботушите си, чорапите си и жакета си и ги метна на близкото кресло. Не беше облякъл много дебели дрехи, защото очакваше, че ще му се наложи да преплува придошлата река Кинбек.
Седна на ръба на леглото до нея и се загледа в пребледнялото лице на жена си. На всеки три минути тревожно отместваше поглед към стенния часовник в ъгъла на спалнята.
Стрелките на часовника посочиха, че времето е изтекло и Синджън скочи като изстрелян от невидима пружина. Загледа се в спящата Челси. Лицето й, бе пребледняло като платно. От страх стомахът му се сви на топка, а в главата му цареше хаос. Челси изглеждаше толкова отслабнала и бледа и едва се забелязваше сред завивките на голямото легло. Тежките червени кадифени завеси му приличаха на реки от кръв.
Сломен от безкръвното лице на жена си той се обърна и тръгна към вратата.
Трябваше да тръгне сам, тъй като останалите мъже от имението вече бяха заминали да търсят лекари и акушерки. Синджън знаеше пътя до Дедхъм и пришпори Мамелюк.
Не можеше да препуска бързо по тесния и разкалян междуселски път. Мамелюк на два пъти затъва до колене в локвите, преди да достигнат до кръстопътя за Синдъм. Следващите три километра, които оставаха до брода на реката, бяха истинско тресавище и херцогът на три пъти слиза от коня.
Когато стигнаха до фермата на Вилар, Синджън бе мокър до кости и покрит с кал, а Мамелюк бе покрит с пяна от тежкия път. Наоколо се виждаха само пусти полета, сенчести шубраци и смълчани поляни. Синджън изпитваше чувството, че е сам с Мамелюк в целия свят. Дори птиците и дивите зверове бяха изчезнали в тези дъждовни дни.
Младият мъж вдигна ръка пред очи, за да може да вижда през завесата от мъгла и дъжд. Оставаше още около километър до брода на реката.
Чу шума на реката, преди да я види. В далечината пред него се разнесоха приглушени викове на хора и цвилене на коне. Когато приближи до дърветата покрай реката, той видя как Джеймс и Джонатан се опитваха да измъкнат конете си от буйните води на придошлата река. На другия бряг ги чакаше мисис Хобс, възседнала нисък кон, който очевидно не смееше да навлезе във водовъртежа. Около нея безпомощно се суетяха няколко селяни.
Обикновено на това място дълбочината на брода не надвишаваше метър, но днес реката бе преляла и калната вода достигаше дълбочина над четири метра.
Синджън препусна към двамата мъже.
— Мисис Хобс отдавна ли стои на другия бряг? — Херцогът се опасяваше, че акушерката вече е изтощена, а той се нуждаеше от нейните професионални умения.
— Не, не много отдавна — отвърна Джеймс. — Доведе я лодкаря, стария Нет.
