още няколко дни?
— Добре — примирено заяви Синджън. — Разбира се, скъпа, всичко ще стане така, както го желаеш — меко добави той. — А сега ми позволи да изпратя мисис Хобс до всекидневната. Веднага ще се върна при теб.
В коридора, щом излязоха от спалнята, херцогът разпита акушерката и тя отговори на всичките му въпроси, без да пести горчивата истина.
— Нейна светлост е изгубила детето — въздъхна акушерката. — Съжалявам, милорд, че трябва да ви съобщя тази мрачна вест, но истината понякога е много жестока.
— Ако сте напълно уверена в диагнозата си, ще накарам жена ми да започне да пие онези отвари от билки, за които ми споменахте.
— След такъв силен кръвоизлив нито един зародиш не може да оцелее — заяви мисис Хобс с категоричен тон.
Студени тръпки пролазиха по гърба му. Спря се, за да си поеме дъх и да успокои туптенето на сърцето си. Опита се да говори по-спокойно, въпреки че доста трудно му бе да се преструва на равнодушен.
— Е, щом е така… — уморено промълви Синджън, — ще говоря още веднъж с херцогинята, за да се опитам да я убедя да започне лечението. Може ли да останете край леглото на жена ми докато се възстанови?
— Само аз решавам колко да стоя при всяка от пациентките ми — рече акушерката с присъщия й твърд и ясен тон. — Простете ми, Ваша Светлост, обаче очаквам мисис Денсмър да роди, а може би наближава и раждането на мисис Хауърд. Ще бъде седмото й раждане. Жените не могат да ме чакат.
За миг Синджън изпита завист към тези две жени, които раждаха без всякакви усложнения. Особено към мисис Хауърд, вече родила шест здрави и читави деца, а неговото дете не можа да оцелее. Искаше му се да заповяда на акушерката да не напуска имението, докато не изчезне напълно опасността за здравето на Челси, но внезапно се почувства смазан от умората и от загубата на детето, затова само въздъхна примирено.
— Разбирам, че трябва да посетите другите жени, да, напълно ви разбирам, мисис Хобс… и още веднъж ви благодаря.
След като предаде мисис Хобс на грижите на мисис Барне, Синджън се върна в спалнята при Челси, за да прекара нощта при нея. Мисис Хобс не тръгна веднага, защото херцогът все пак измисли компромисно решение — изпратиха един коняр да се осведоми за състоянието на другите две родилки в селото и акушерката заяви, че може да си позволи да остане още няколко дена в имението. Посещаваше Челси през всеки два часа, за да се увери, че няма опасност от треска и безцеремонно нареждаше на Синджън да отива да се наспи в съседната спалня, защото тя поема дежурството край леглото на Челси. В повечето случаи той упорито отказваше да се подчини на заповедите на акушерката. Знаеше, че щом се събуди, измъчена от тревогите около аборта съпругата му ще иска да го види до леглото.
Дъждът най-после спря. Тишината след четирите напрегнати денонощия бе за него толкова необичайна, че в първите минути му се стори потискаща. Но бързо се окопити, отвори най-близкия прозорец, за да влезе свеж въздух в стаята. Отиде до масата и премести свещника над камината, за да не изгаснат свещите. Зави Челси с още едно одеяло, върна се до прозореца и остана за малко изправен и загледан в мрака. Прокара ръка по наболата си брада и се протегна, за да раздвижи схванатите си рамене. Толкова много промени бяха настъпили от началото на онази утрин. Стопи се надеждата да имат дете, макар Челси упорито да отказваше да го повярва. В душата му се бореха противоречиви чувства, за които сам не можеше да намери обяснение. Толкова много нови неща, напълно неочаквани за него, настъпиха в живота му от онзи незабравим ден в Нюмаркет, когато за пръв път срещна Челси Фергюсън…
Челси се размърда в леглото и в съня си от устните й се отрони неговото име. Синджън бързо прекоси стаята.
— Тук съм, скъпа — промълви загрижено той и хвана ръката й. — Какво те мъчи?
Започна да й разказва за всичко, за което можеше да си спомни, като предпазливо избираше по- безопасни теми като последните клюки от селото и от графството, донесени от мисис Хобс; най-новата приумица на старата готвачка за някаква по-пикантна добавка към менюто на Мамелюк; поздравите, които Сахар помолил да предадат на Челси; слуховете за незапомнени наводнения по долното течение на реката. Докато й говореше, не спираше да гали ръката й. След няколко минути Челси отново потъна в дълбок сън и той се осмели да я целуне по бузата.
Остана край леглото до зазоряване, отпуснат в дълбокото кресло, което бе домъкнал до леглото й, небръснат, с раздърпана вратовръзка, протегнал уморените си нозе, изтощен физически и душевно… съкрушен от внезапната загуба, обезсърчен може би дори повече и от нея…
Единственото сигурно в тази върволица от нещастия бе нуждата от утеха, която бе длъжен да даде на Челси.
На сутринта слънцето за пръв път от толкова много дни озари с пълния си блясък подгизналите от влага полета. Листата, покрити с капчици роса, заблестяха като приказен декор. Всичко изглеждаше по-различно. Челси отвори очи, примижа от силната светлина и извика:
— Дъждът е спрял! Да не би това да е Божие предзнаменование?
Гласът й разкриваше толкова възторг, примесен с надежда и копнеж, че Синджън не издържа и горещо се помоли думите й да се оправдаят, но знаеше, че горчивата истина е съвсем друга. При последния преглед мисис Хобс за кой ли път намери чаршафите и кърпите подгизнали в кръв. Независимо дали навън грееше слънце или валеше дъжд, кръвоизливът на Челси продължаваше.
— Страхувам се да не започне треската, скъпа — тихо заговори Синджън и се протегна, за вземе ръката й в своята. — Трябва да се вслушваш в съветите на мисис Хобс. Изгубили сме бебето — унило прошепна той.
— Не! Не казвай това! — Челси рязко изви ръката си и я изскубна от неговата, обърна глава на другата страна и захлипа, отчаяна и уплашена.
— Никак не исках това да се случва — призна си Синджън, изненадан от реакцията й.
Преди два месеца, дори само преди месец един спонтанен аборт би довел до съвсем други последици. Нямаше да се оженят и всичко щеше да продължи постарому. Но сега чувствата му бяха напълно променени, особено през последните седмици, когато Челси му говореше по цели часове за тяхното бъдещо дете. Малката дъщеря на херцог Сет вече бе станала част от тяхното ежедневие, член на тяхното семейство, тяхната първа рожба… ах, какво не би дал да се окаже грешна диагнозата на мисис Хобс.
Но дори и най-силната надежда се оказа безпомощна при вида на толкова много кръв. Синджън нямаше друг изход, освен да продължи да я убеждава.
— Мисис Хобс има зад гърба си тридесетгодишен опит, мила — меко заговори Синджън, чудейки се как да смекчи горчивите слова. — Трябва да се вслушаш в думите й.
Челси отново се обърна към него. Теменужните й очи бяха потъмнели от скръб.
— Не искам да чувам и дума за загубата на детето ми. — Отговорът й отекна като стенание в утринната тишина. Отричаше без всякаква логика.
В омачканата си нощница, с навитите до лакти ръкави, с дребните си изящни ръце изпод дантелата изглеждаше странно подмладена. Очите й му се сториха необикновено разширени върху пребледнялото лице, помръкнали от отчаяние и преумора. Нежното й и разголено рамо бе тъй малко, че можеше да го побере в шепата си.
В гърдите му се надигна тревога, непреодолима като океанския прилив, но този път не за изгубения плод, а за нея. Нещо съвсем непознато досега в живота на Синджън Сейнт Джон, който с години бе успявал да се опази от това да се влюби в десетките си любовници. Може би за всичко е виновна нагласата, с която бе започнал всяка следваща сърдечна връзка. Още от първите мигове херцогът знаеше, че новото увлечение ще бъде временно в живота му и тъкмо това придаваше неописуемо обаяние на интимните му мигове. Ако се бе замислял по-дълбоко и ако се бе задържал по-дълго с някоя партньорка, херцогът очевидно щеше да достигне до подобна дълбочина на чувствата и да изпитва отговорност за съдбата на любимото същество, с което е споделял всички радости, но и всички тревоги. Макар да разбираше с ума си тези горчиви страни на иначе сладкия начин на живот, който бе водил досега, Синджън Сейнт Джон никога не бе подозирал, че е способен да стигне дотам, че да усеща как сърцето му се къса при вида на измъченото лице на обожаваното от него създание.
