— Ще се опитам да преплувам реката с Мамелюк. Пригответе се да посрещнете мисис Хобс. — Без да губи повече време в приказки, Синджън обърна коня си, пришпори го нагоре по реката, за да използва течението и навлезе в бушуващата вода на петдесетина метра над брода.
Мамелюк се гмурна в буйните води и заплува със същата лекота, с която бягаше на хиподрума, сякаш разбираше какво се иска от него. Когато наближиха брега, Синджън се плъзна от седлото и заплува редом с коня, без да изпуска поводите от ръка.
Те плуваха, носени от мощното течение. Силният кон успя да се задържи, въпреки стихията и най-сетне копитата му докоснаха дъното. С последни усилия се добра до брега. Изскочи от водата и тръсна гривата си. Синджън продължаваше да се държи за юздите и с мъка успя да го възседне.
— Май добре се изкъпах — пошегува се херцогът и дори намери сили да се усмихне. Селяните още дълго време щяха да говорят за това драматично преплуване на придошлата река. — Благодаря… на всички… че сте излезли… от домовете си в този ужасен ден. — От дрехите му се стичаше вода, дишаше тежко и думите едва излизаха от устата му. Обърна се към мисис Хобс. — Ще преплувате реката… на гърба… на Мамелюк. Той е абсолютно… надежден. — Пое дълбоко въздух и протегна ръка към нея.
— Изглежда много силен — отговори акушерката и се качи на седлото пред него.
От тридесет години тя помагаше при раждането на почти всички бебета в околността и бе свикнала да пътува при всякакви условия.
— Дръжте се здраво за мен — рече и Синджън, постави ръцете й на лъка на седлото и препусна към реката. Тревогата за Челси го караше да обезумява. Навлезе в разпенените води и Мамелюк заплува по течението. Най-после се добраха до отсрещния бряг. Джеймс и Джонатан бяха нагазили в реката и държаха въже, за да им помогнат да се измъкнат. Когато Мамелюк, заедно със Синджън и мисис Хобс изскочи запъхтян на пясъка, от двата бряга се разнесоха възторжени викове. Херцогът махна с ръка и отметна мократа коса от челото си.
— Прощавайте, мисис Хобс, за непредвидената баня — задъхано рече той.
Тонът му бе любезен и приятелски. В момента изключваше мисълта, че може да се удави в придошлата река. По-важно бе, че е намерил някой, който ще помогне на Челси.
— Скоро ще бъдем на топло в Хетън — добави той и се усмихна.
— През всичките тези години съм преживяла и по-лоши неща, Ваша Светлост — отвърна дребната възрастна жена. — Кога трябваше да роди херцогинята?
Усмивката изчезна от лицето му. Изведнъж се почувства толкова изтощен, сякаш бе преплувал Ламанша.
— Страхувам се, че не става дума за раждане. Херцогинята е в третия месец, но получи тежък кръвоизлив.
— От кога започна?
— От сутринта. По-добре да побързаме.
Страхът отново скова сетивата му. Колко ли време бе отсъствал?
— Ще яздите до мен на Мамелюк.
Синджън кимна на Джеймс и Джонатан и всички се качиха на конете.
По обратния път херцогът обясни по-подробно на акушерката всичко, което знаеше за състоянието на Челси.
Мисис Барне ги посрещна още на прага. Зад нея се бяха скупчили всички слуги, държащи в ръцете топли дрехи за господаря и за акушерката. Веднага им сервираха горещ чай. Синджън се преоблече в съседната стая, за да не събуди Челси, и влезе в спалнята. Оказа се, че мисис Хобс го бе изпреварила. Опитната акушерка вече бе започнала прегледа.
Сърцето на херцога се изпълни с благодарност.
Мъж като него не се страхуваше от нищо, — можеше да върви с открити гърди срещу сабите или куршумите на врага, да преплува бушуващите води на реката, но с нищо не можеше да помогне на съпругата си, пребледняла от загубата на кръв. Не можеше да се справи без помощта на опитната мисис Хобс. Затова стриктно изпълняваше заповедите й. Нареди на слугите да донесат чаршафи и кърпи, леген с гореща вода. Това бе първото, което поиска тя, докато изваждаше инструментите си от кожената чанта. Когато всичко бе готово, Синджън с нежно докосване събуди Челси.
Внимателно седна до нея на ръба на леглото и прошепна на ухото й:
— Скъпа, трябва да се събудиш. Пристигна мисис Хобс. Никой не може по-добре от нея да се справи с проблем като твоя.
Челси отвори очи, опита се да се усмихне. Като видя мократа му коса, си помисли, че Синджън току-що е излязъл от банята, неосъзнаваща, че бяха изминали доста часове, които бе проснала, унесена от загубата на кръв.
След миг паметта й се възстанови. Припомни си ужасяващия страх от загубата на плода. Очите й се разшириха от уплахата, заляла гърдите й. Синджън бързо схвана какво изпитва тя и утешително я погали по челото.
— Не се плаши, мила. Тази жена ще ти помогне да оздравееш. — Поднесе ръката й към устата си и я целуна. — Само не плачи, скъпа моя — прошепна херцогът, разтревожен от бликналите сълзи в красивите й теменужни очи. Идеше му сам да зареве с глас като видя ужасения й поглед. Забрави всичките утешителни думи, които с такова старание бе струпал в сърцето си, докато я чакаше да се събуди.
Готов бе да я отрупа с бляскави бижута, кожени палта и скъпоценни рокли, стига само това да помогне да се облекчат страданията й. Щедър и нехаен за разходите, херцог Сет беше в състояние да подмени гардероба й само за броени дни, нещо, което само един английски лорд можеше да си позволи. Отчаяният мъж бе готов на всичко, за да откупи щастието им, да я види отново здрава и вън от опасност. Ала нито богатството, нито титлата, нито властта му можеха да гарантират спасението на тяхната първа рожба. Не му оставаше нищо друго, освен безпомощно да стиска юмруци в очакване на заключението на акушерката.
Мисис Хобс работеше сръчно, нежно и предпазливо. Действията й, заучени през дългите години на практика в усамотеното графство, излъчваха увереност. Много бързо тя успя да спечели симпатията на домакина. Диагнозата й се оказа обезнадеждаваща. Силният кръвоизлив бе признак за спонтанен аборт, без да е ясно каква е била причината за преждевременното прекъсване на бременността.
— Понякога е доста трудно да се установи каква е причината за едно помятане. Вие още сте млада и здрава, Ваша Светлост — утеши я мисис Хобс. — Уверена съм, че ще имате още много деца.
Синджън също чу думите на мисис Хобс, но намери твърде малко утеха в тях. Все пак оставаше надеждата, че съпругата му може някога отново да забременее. Чувствата му бяха толкова объркани, че разбираше ясно само едно. Бяха изгубили първото си дете и с това дните на безоблачно щастие бяха помръкнали завинаги.
Всъщност, ако трябва да се каже цялата истина, в този миг херцогът не бе уверен дали в бъдеще ще желае дете от Челси.
Мисис Хобс предложи да извърши кюртаж, за да почисти матката и така да отстрани опасността от инфекция.
— Вероятността за поява на възпаление нараства, ако не се вземат лекарства — обясни акушерката. Затова обеща да изпрати необходимите илачи в имението Хетън, колкото е възможно по-бързо, за да се ускори възстановяването на болната.
Възстановяване. Това не беше най-подходящата дума, с която може да се опише мрачното чувство в душата й, че безвъзвратно е изгубила щастието си. В първия миг Челси не се съгласи с предложението на акушерката, защото не й се искаше да се примири със загубата на детето.
Ако започне да гълта лекарства, това ще бъде краят на надеждите й… Нима не можеше да се изчака
