ме притесняваше срока на отпътуването на Ахмед, въобще не бих тръгнал утре към Лондон. Султанът периодично обявява, че не може да търпи намесата на християните в страната му. Винаги избира такива моменти, когато има интерес от последиците на тези свои решения. Очевидно започва нов период от борбата им срещу нашествениците, както ни наричат арабите. Ще успееш ли да се справиш сама тук?
— Аз съм добре. Дори може да се каже, че съм напълно здрава.
Облечена в непретенциозна рокля от бродиран муселин, Челси отново бе зачервила бузите и сега се усмихваше много по-често от преди.
— Когато се върна, ти ще си се възстановила напълно и ще можем да заминем за Лондон.
— Но преди това трябва да се срещна с баща си.
Синджън веднага се намръщи.
— Защо?
— За да го убедя да сключим примирие.
— Не се нуждая от твоите услуги в тази насока — недоволно измърмори херцогът. — Баща ти може да върви по дяволите.
— Отлично — съгласи се Челси. Не искаше да се карат, но бе решила да поговори със семейството си. Твърде много обичаше съпруга си и не можеше хладнокръвно да се примири с възможността да остане вдовица.
Войните приключваха с примирие. Клановете от границата временно преустановяваха безкрайните си конфликти с англичаните. Вероятно и мъжете, които обичаше, можеха да стигнат до приемливо споразумение и за двете страни.
— Не искам да имам нищо общо със семейството ти — рязко рече Синджън.
— А ще имаш ли нещо против, ако аз искам?
— Постъпи както намериш за добре. — Той не беше средновековен господар. Тя беше негова съпруга, а не робиня. Но отговорът му ясно показваше докъде се простира великодушието му.
— Може би ще отида на север, докато ти си в Лондон. Еършир е само на един ден път.
— Хм. — Разговорът за семейството й го бе раздразнил. Облегна се назад на градинския стол от тиково дърво и се взря във върховете на ботушите си. Ако искаше да покаже авторитета си, трябваше да й забрани да отиде при семейството си, ала той бе твърде интелигентен, за да играе ролята на тиранин. Погледна я с присвити очи, което накара сърцето й да забие по-бързо и неохотно кимна:
— Добре, но не се бави много.
— Ако замина — облекчено въздъхна Челси, — ще се върна след три дни.
Нямаше да остане повече от три дни, ако пътуването по лошите пътища до Еършир не беше толкова изморително. Когато пристигна в дома на баща си, Челси изпрати писмо на Синджън, в което обясняваше, че ще се забави още няколко дни, за да се възстанови от пътуването.
Ще се видим в Лондон след десет дни. Сега съм по-добре. Времето е великолепно, конете на баща ми отново печелят победи. Папа те поздравява, а Джъд ми обеща, че ще постави допълнителни възглавници в каретата.
По-нататък Челси с нескрита гордост изброяваше накратко постиженията на някои от конете, тъй като повечето от тях тя сама бе тренирала и те бяха в отлична форма. Доста бе мислила как да завърши писмото, неуверена дали може да си позволи да напише
Тъй като с новата пощенска служба на Джон Палмър писмата пътуваха много по-бързо, само за два дни от Шотландия до Лондон, Синджън получи писмото на съпругата си, преди да се върне в Хетън.
Когато икономът донесе писмото, Синджън и Сенека преглеждаха в библиотеката списъка на стоките, които трябваше да пристигнат от Тунис. Херцогът взе плика от таблата и неспокойно разчупи печата. Дали Челси не бе заболяла отново?
Щом прочете първите редове, си отдъхна, че е добре и продължи да чете по-спокойно. Когато стигна до поздравите на баща й, Синджън само промърмори недоверчиво.
— Хм. — Довърши писмото, наведе се над бюрото и го подаде на Сенека.
— Тя скоро ще дойде в Лондон — каза приятелят му, след като набързо прочете писмото. — Не е необходимо да се връщаш в Хетън.
— Ако онези проклети варвари я пуснат — изръмжа Синджън, облегна се назад и стисна яростно дръжките на креслото.
— Защо да не я пуснат? — Сенека предполагаше, че граф Фергюсън вече е променил мнението си за зет си, щом му изпращаше своите поздрави.
— Никога не можеше да знаеш какво ще направи един шотландец. По-голямата част от тях са бандити и разбойници.
— Включително и твоята съпруга? — ухили се Сенека.
Херцогът се засмя.
— Донякъде и тя е като всички шотландци.
Той си припомни първата им среща и продължи:
— Беше доста дръзка и нападателна, но… не се оплаквам — добави той.
— Да не би да си променил отношението си към брака?
Индианецът се изтегна в креслото и насмешливо го изгледа.
Синджън внезапно си припомни драматичните обстоятелства, при които се бе оженил и усмивката му се стопи и замълча за миг.
— Не зная. Не съм сигурен какво изпитвам. Женитбата е проклет финал на всяка връзка. Бракът на родителите ми е достатъчно доказателство за това, а да не говорим за очарователната съпруга на Деймиън, която непрекъснато ме преследва и то без да се прикрива. Как да вярваш, че бракът не е истинско зло? — накрая промърмори и поклати тъжно глава. Чувстваше се доста объркан и раздвоен. Досега бе познавал само кратките удоволствия на нетрайните връзки. Мъжете от неговата класа презираха брака и съпружеската вярност.
Никога досега не бе имал съпруга или дълготрайна любовница.
— Все още не съм решил какво да правя — замислено рече Синджън. Сега, когато Челси бе изгубила детето, бракът можеше да бъде анулиран. Имаше достатъчно време, за да вземе решение преди пристигането й в Лондон. Беше й обещал да прекарат заедно остатъка от сезона в столицата и щеше да сдържи обещанието си.
Глава тридесет и четвърта
Челси пристигна в къщата на херцог Сет във вторник в четири и половина следобед, един ден по-рано отколкото бе възнамерявала. Ала изглежда не бе дошла в подходящ момент.
Херцогиня Бюкън току-що бе пристигнала за следобедния чай.
Младата жена влезе в богато декорираната приемна на втория етаж, придружена от неколцина слуги, нетърпеливи да покажат усърдието си пред новата херцогиня. Икономът обяви пристигането й и разговорите стихнаха. Две от присъстващите жени се извърнаха и с неудоволствие я изгледаха.
Челси стоеше до вратата, украсена с две изящни коринтстки колони, облечена в скромна ленена рокля. Връзките на сламената й шапка се бяха разхлабили и великолепната й златиста коса както винаги бе в очарователен безпорядък. На устните й играеше колеблива усмивка.
Красотата и свежестта на съпругата му винаги го смайваха. Всеки път му се струваше по-прекрасна от предишния. Ала наистина се нуждаеше от добра шивачка, с усмивка си каза Синджън. В противен случай висшето общество на Лондон щеше да реши, че е повече загрижен за гардероба на любовниците си, отколкото за този на жена си.
Херцогът веднага се изправи, за да я поздрави. Когато Челси го видя, широка усмивка озари лицето й. Радостта й му достави неочаквано удоволствие. Челси не помръдна от мястото си, загледана в красивия си
