— Мислех, че тъмновиолетовото е любимият ти цвят, Синджън — намеси се Вивиан и погледна девера си с копнеж, който дори не си даде труд да прикрие. — Онази жена в прегръдките ти, миналата седмица в „Ротонд“ беше в тъмновиолетово.
— Тя беше в прегръдките на Сенека, Вивиан, не в моите. Както и да е, моята съпруга никога няма да облече подобна рокля. А сега, ако не възнамерявате да говорите за нищо друго, ще ви помоля да ме извините. Ненавиждам разговорите за мода.
— Питах се — започна Касандра, а сините й очи се вгледаха за миг изпитателно в Челси, — скоро ли очаквате наследник? Извините ме за любопитството — невъзмутимо продължи тя, сякаш питаше Челси за мнението й за последния нашумял роман, — но след онова внезапно нахлуване преди няколко месеца на вашия баща и хората му в дома ми, които отведоха Синджън предполагах, че събитието е предстоящо.
При тези думи лицето на Челси се обля в гъста червенина. И макар явната злоба на херцогиня Бюкън да я изпълни с негодувание, тя завидя на тази жена за самоувереното й и безгрижно държание.
— Ти ще си първата, която ще узнаеш, Касандра — притече й се на помощ Синджън. Спокойното изражение на лицето му не се промени, но пръстите му стиснаха силно чашата, което бе знак, че търпението му е на изчерпване. — А освен това младата херцогиня е само на седемнадесет…
— Осемнадесет — бързо го поправи Челси.
— Осемнадесет? — Внезапно си припомни, че когато се срещнаха за пръв път в каретата му, тя му бе казала, че е на седемнадесет години и девет месеца, а оттогава бяха изминали три месеца. — Значи сме пропуснали рождения ти ден? Кога беше? — попита я той сякаш бяха сами в стаята.
Челси кимна и Синджън мигновено забрави раздразнението си от грубостта на Касандра. Сърцето му се изпълни с нежност към това младо момиче, почти дете, за което се бе оженил и което дори не бе поискало подарък за рождения си ден.
— Преди три дни.
Челси го обожаваше, когато я гледаше с тази неотразима чувственост, която искреше в очите му. За кратък миг тя забрави за Касандра и за безинтересната му снаха, за обречеността на тяхната връзка и сърцето й се изпълни с любов.
— Ще организираме бал в чест на рождения ти ден — заяви Синджън, като трескаво обмисляше кои са най-подходящите подаръци за едно осемнадесет годишно момиче. — За осемнадесетия си рожден ден ще трябва да облечеш, разбира се, бяла рокля. Майко, къде са онези перли, които са носили всички херцогини на Сет? Освен ако не предпочиташ диаманти — бързо добави той и се обърна към Челси. Видя радостта, която грееше в очите на младата му съпруга и изведнъж сърцето му се изпълни с весело оживление.
— Сигурна съм, че Челси ще се вълнува повече от танците, отколкото от отглеждането на деца — подметна Вивиан, решила да сложи край на дразнещата я интимност между Синджън и жена му. По този начин искаше и да прекъсне разговора за семейните бижута на херцозите Сет, които тя от няколко години смяташе за свои. Тя би им се радвала, ако деверът й не се сдобиеше със законен наследник от мъжки пол. В такъв случай съпругът й или синовете им щяха да са наследници на титлата.
За миг Синджън си помисли, че би било чудесно, ако двамата с Челси имат деца. Дори и в тази стая с претенциозен разкош, красотата на Челси бе завладяваща и неотразима. Скромната й рокля, с ръчно избродирани цветя, разбърканата коса и полусвлечените ботуши не можеха да затъмнят свежите й страни, нежни като листенца на роза, заоблените чувствени гърди, които сякаш молеха да ги докоснеш, пълните червени устни, които обещаваха сладостни целувки. В този момент той бе забравил за всички благоразумни решения, които бе взел докато Челси я нямаше. Бе готов да я вдигне на ръце и незабавно да я отнесе в спалнята си, когато вратата се отвори с трясък и в стаята влетяха три момчета.
— Папа! Трябва да дойдеш с нас и да видиш какъв великолепен кон пристигна току-що в конюшнята — изпика Бо и стремително прекоси разкошния обюсонов килим, проснат по цялата дължина на стаята. — Косъмът му е червен като косата на нашите ирландски братовчеди…
— И рие с копита, и пръхти, и не дава на никого да го доближи до него — избъбри братовчед му Бен.
— Само на Джъд позволява да го храни с ябълки — задъхано добави третото момче в мига, когато настигна двамата си приятели. Сега тримата се скупчиха около Синджън, дишащи тежко, с разтворени от възхищение очи.
— Хм, опасявам се, че това е Тън — обади се Челси. — Мисля, че е по-добре Джъд да го отведе на по- тихо място, ако вече го е нахранил. Тън не обича града.
— Този кон ваш ли е, мадмоазел? — недоверчиво попита Бо, защото досега не бе виждал дама да язди такъв силен жребец.
— Наричай я мадам, Бо, защото тя е новата херцогиня — поправи го Синджън. — Името й е Челси — представи я той на трите момчета, които очевидно знаеха за нея. — С Тън тя спечели голямата награда на Нюмаркет. Дори няколко пъти победи мен и Мамелюк.
— Наистина ли? — ахна Бо. Трите момчета я зяпнаха смаяно.
Челси забеляза, че Синджън не я представи на сина си и племенниците си като
Той се държеше топло и внимателно с нея, но явно не искаше да засегне сина си.
— Тън и аз победихме баща ти и Мамелюк по правия участък край реката в Оукъм. Ако земята е суха там и ти можеш да препускаш с висока скорост — обясни Челси, което накара присъстващите да повдигнат учудено вежди, защото Оукъм бе недалеч от Кингсуей, а никой от тях не бе чувал за това състезание. Синджън обикновено не криеше любовниците си от обществото и затова необичайната му предпазливост по отношение на Челси възбуди любопитството им. — А Мамелюк ми беше сърдит цяла седмица след това — добави тя и се усмихна на Синджън.
— Защото той е свикнал винаги да побеждава — гордо заяви Бо.
— Може да те заведем на хиподрума — предложи Синджън, без да обръща внимание на критичните погледи на останалите след наивното признание на съпругата му, — и Челси ще ти покаже жокейските си умения. Тя наистина е, много добра.
Очевидно Синджън бе очарован от младата си съпруга, независимо от предубеждението му към брака, със задоволство си помисли майка му и беше ясно, че няма намерение да задоволи любопитството на роднините си относно престоя им в Оукъм. След завръщането си от Хетън той накратко бе разказал за необичайната си женитба и бе споменал, че е обещал на младата си съпруга да я представи във висшето общество. Не бе казал нито дума за развод или анулиране на брака, но по резервираното му поведение, майка му бе решила, че той не е далеч от тази мисъл.
Още по-малко бе споделил с Деймиън, макар между двамата братя да съществуваше сърдечно приятелство. Още преди години те се бяха разбрали да не обсъждат за връзките си с жените. Синджън бе имал много жени, докато Деймиън имаше целомъдрено отношение към тях и не одобряваше случайните връзки. Джентълмен по природа, брат му предпочиташе да се занимава с археология и тази страст към антиките се виждаше от колекцията му в Сет Хаус и в замъка му в Челтън.
— Колко е очарователно да имате жокей в семейството — сладникаво се обади Касандра — Спечелила ли сте много пари с тази
— Доста — усмихна се Челси. Погледите, които си размениха със Синджън бяха толкова интимни, че дори и Бо забеляза.
— Какво означава това, папа? — наивно попита момчето, без да се съобразява с правилата на светския тон.
— Спечелих един облог — загадъчно отвърна баща му. — Когато пораснеш ще ти обясня по-подробно. Сега защо не целунеш баба си и да отидем да видим Тън.
Момчетата послушно се втурнаха към баба си, а Вивиан сви презрително устни.
— Нима наистина е позволено на жени да участват в конни състезания като жокей? Това никак не е женствено…
— В по-малките състезания в провинцията е позволено да участват и жени — отвърна Челси, без да се смущава от високомерния въпрос на снаха си. — А освен това на мен ми доставя голямо удоволствие да
