Грешница

побеждавам мъжете.

За пръв път Касандра се вгледа по-внимателно и младата съпруга на Синджън. Тази шотландка очевидно бе предизвикала Синджън в любимия му спорт и това я накара да погледне с уважение към красивата си съперница.

— Вие често ли… побеждавате мъжете? — тихо попита херцогиня Бюкън.

— Доста често — кротко отвърна Челси. — Винаги са ме учили…

Тя не довърши, защото инстинктивно осъзна, че не бива да се поддава на предизвикателството на Касандра. Синджън побърза да се намеси:

— Според мен момчетата изгарят от нетърпение да им покажем Тън. Извинете ни. — Предпочете да не предизвиква злобата на бившата си любовница, а Тън бе чудесен повод да излязат навън. Подаде ръка на Челси и й помогна да стане от стола.

Момчетата ги заобиколиха, хванаха ги за ръцете и ги отрупаха с оживени въпроси.

— Искаш ли да се преоблечеш за езда? — обърна се Синджън към Челси, опитвайки се да надвика тримата малчугани.

— Не. Днес само ще им го покажа, за да свикне и Тън с тях. Ще ги заведа на езда утре, когато в града е по-тихо.

Колко е хубаво, помисли си Синджън, че Бо бе приел Челси.

Колко хубаво е, помисли си Челси да бъде част от семейството на Синджън и винаги да има до себе си този очарователен мъж.

— След цялата тази врява — обади се Деймиън, остави чашата си с бренди и се надигна от стола — и аз ще отида да видя този изключителен кон.

— Не си виждал такъв голям кон, папа — възкликна по-малкият му син Хари и хвана ръката на баща си. — Мислиш ли, че леля Чел ще ми позволи да го възседна?

Леля Чел бе най-милото нещо, което й казаха през този ден, помисли си младата жена. Може би някои от най-съкровените й мечти все пак ще се сбъднат.

Леля Чел, замислено си повтори Синджън. Колко различно бе това обръщение от изкусителния образ на съпругата му, който владееше въображението му, но все пак бе много… очарователно.

— Ти май внесе доста оживление в нашето семейство — усмихна се той и добави: — Добре дошла в Лондон.

Изведоха Тън в двора пред конюшнята и всяко от момчетата имаше удоволствието да поседи малко върху него. Независимо, че дебелите стени около Сет Хаус притъпяваха градския шум конят бе неспокоен. Ала когато Челси каза:

— Тън, това е синът на Синджън, Бо, и трябва да се държиш добре — конят сякаш я разбра и моментално се успокои.

Очите на Бо се разшириха от благоговение.

— Той разбира, папа! Папа! Погледни, погледни! Той няма нищо против да го пояздя!

— Мога да те уверя, че той те хареса — съгласи се баща му и добави с усмивка: — Както виждаш Бо е луд по конете.

Също като баща си, помисли си Челси.

Също като мащехата си, каза си Синджън, без да се замисля, че несъзнателно нарече Челси „мащеха“.

— Искаш ли да пояздиш в двора на конюшнята? — попита Челси, развълнувана от приликата между Синджън и Бо. На неговата възраст Синджън вероятно също е изглеждал така ентусиазиран и открит.

— Да, да, да! Мога сам да държа поводите! Той ме хареса! — Наведе се към баща си и прошепна доверително: — Татко, ако всички жени са толкова умни и хубави като Челси, разбирам защо прекарваш времето си с тях. — Изправи се на седлото с грейнало лице и смушка Тън с пети. Жребецът леко се понесе из двора.

— Това беше комплимент, въпреки че му липсва такт, като на всяко деветгодишно дете — усмихна се Синджън. — Ти успя напълно да го очароваш. Само преди няколко дни ми заяви, че никога няма да се интересува от жени.

— Май се харесвам на мъжете, само заради познанията ми относно конете — примирително въздъхна Челси. Какво да се прави, когато конете бяха всичко, което добре познаваше.

Синът му не знаеше, че не всички жени са като Челси, помисли си Синджън. Всъщност тя бе доста различна от повечето. Беше изключително откровена, суетата й бе напълно чужда, не се интересуваше от мода и дрехи. Той я харесваше най-много в бричове за езда. Беше искрена в чувствата и постъпките си, притежаваше естествена красота, която не се нуждаеше от козметични допълнения.

А и синът му я хареса. Интересна мисъл…

Внезапно се чу възбуденият вик на Бо:

— Ей! Вижте ни как скачаме!

— И Тън се перчи — промърмори Челси. — Той не е научен на строга дисциплина. Вдигни юздите ето така — извика Челси към Бо и му показа стойката. — Тън ще ти покаже няколко сложни танцови стъпки.

— Колко необикновено за един бегач. Знае ли и други трикове — попита Синджън, впечатлен от едрия жребец, който с лекота и изящество изпълняваше номера.

— Може да брои, но само до двадесет — добави Челси за голямо изумление на Синджън.

— Кога си успяла да го научиш на тези неща? Сигурно ти е струвало много усилия?

— А какво друго да правя в Еършир? Да чета молитви ли? — засмя се младата жена.

Внезапно той се замисли колко различни бяха те всъщност и колко млада и невинна бе тя.

— Какво ще кажеш, Деймиън? Май не само имам съпруга, но и треньор за конюшнята.

— Ще кажа, че си сключил отлична сделка — засмя се брат му. — Освен това Бо я харесва — добави сериозно той.

— Слава Богу! — Припомни си за досегашните си приятелки, които бяха красиви и очарователни, но се интересуваха само от дрехи и скъпоценности.

— Той е чудесно момче — промърмори Челси, докато гледаше към Бо. — Толкова е жизнерадостен… ти си щастлив с него.

Въпреки че вниманието на Синджън бе насочено към опитите на Бо да подкара Тън на заден ход, той долови лекото трепване в гласа й. Прегърна я и я притисна към себе си.

— Той те хареса, а това много ме радва. — Не каза нищо повече. Искаше му се да й обещае, че ще имат още деца, но не посмя. Вместо това любезно отклони темата. — Радвам се, че дойде в Лондон. — Този път наистина бе искрен. Нейното присъствие му доставяше огромно удоволствие.

— Ще трябва да изтърпиш компанията ми, след като бе толкова неразумен да ме поканиш. — Гласът й звучеше спокойно и леко предизвикателно. Не биваше да се показва тъжна. Бе изплакала сълзите си в Хетън. — Мисля, че е честно да те предупредя…

— Аз съм предупреден и изпълнен с очакване — намигна й той с онази игрива галантност, която Челси така обожаваше.

Докато Тън се радваше на всеобщото внимание в двора до конюшнята, Вивиан и Касандра оживено коментираха в приемната колко дълго ще изтрае бракът на Синджън. Вдовстващата херцогиня се беше оттеглила в стаята си скоро след като Челси и мъжете бяха тръгнали към конюшнята. Останали сами, двете дами решиха да си налеят по чашка шери.

Касандра и Вивиан бяха облечени по последната мода, въведена от Мария Антоанета. Бели рокли, украсени с много панделки, волани и дантели. Вивиан не притежаваше красотата на Касандра, но излъчваше деликатна женственост. Дребничка, с млечнобяла кожа и фино лице, тя изтъкваше миниатюрността си като носеше ниски пантофки, а косата й бе прибрана в семпла прическа. Никога не носеше високи и напудрени перуки, въпреки модата.

— Давам им само шест месеца — рече Вивиан и прокара пръст по ръба на чашата си.

— Може би е бременна… в такъв случай той няма да се отърве от нея за шест месеца.