— Тази нощ не съм бил с друга жена. Достатъчен ли ти е този отговор?
— Не знам.
— И аз не знам защо трябва да ти давам обяснения как прекарвам времето си.
И двамата бяха мрачни и изнервени, неспособни да овладеят чувствата си. Гледаха се враждебно, настръхнали един срещу друг, близостта им от последните дни в Хетън бе изчезнала.
— Искаш ли да си тръгна? Всъщност няма смисъл да оставам повече тук. Може би друг път ще се запозная със забележителностите на Лондон…
Не й харесваше начина на живот на Вивиан и Касандра. Шумните светски забавления не я привличаха и ако Синджън кроеше планове за развод или за анулиране на брака им, безсмислено бе да се старае да се сближи със семейството му. Още по-безсмислено й се струваше да се опитва да задържи любовта му с цената на самоунижението си.
Но той не й отговори веднага. Мълчанието му продължи тъй дълго, че тя реши да стане от стола, когато най-после той заговори:
— Не! — тихо, но отчетливо отговори Синджън.
Странно, но това, което я ужаси в този миг, бе облекчението, което изпита след решителния му отказ да се разделят още сега, в този миг. Внезапно вратата на трапезарията се разтвори.
— Каретата ви чака, Ваша Светлост — заяви внушителният иконом. Дори само почтително изпънатото му тяло на прага на вратата неволно внушаваше чувство за достолепие и порядък. Синджън го изгледа с отсъстващ поглед, сякаш му трябваше време, за да събере разпилените си мисли.
— Благодаря ти, Едмънд — разсеяно отговори херцогът. — Но трябва да донесете шапката на херцогинята.
Той внезапно й се усмихна, като че ли не си бяха разменяли само до преди миг язвителни упреци. Сякаш нищо не се бе случило и те спокойно изчакваха пристигането на каретата пред главния вход, за да ги отведе на уговорената среща с моделиерката.
— Мадам Дюбей е много властна особа и не обича клиентите й да закъсняват — сухо отбеляза Синджън. — Но е достатъчно само веднъж да й се противопоставиш и тя веднага ще си припомни, че винаги трябва да се угажда на клиентите.
— Е, разбира се, ти, както винаги, си наясно с всичко. — Все още му бе ядосана, че и този път успя да отклони темата, а също и на близостта му с тази мадам Дюбей, която Синджън дори не се стараеше да прикрива. Най-много я дразнеше радостта, която изпита, когато Синджън й заяви, че няма намерение да я изостави.
— Преди да се запознаем, скъпа, ти не си познавала този начин на живот, с който аз съм свикнал — небрежно подхвърли херцогът и плъзна стола си назад. — Макар че не познавам жена, която да е била близка с мен и която да не се е опитала да обсеби душата ми.
— И ти щедро им предоставяше тази възможност, така ли? — саркастично отговори тя.
— Е, няма човек без проблеми — заяви Синджън и се приближи към стола й, за да й помогне да стане. — Не е ли възможно да се помирим? Никога не съм одобрявал скандалите.
— Както не обичаш и някой да ти противоречи, нали? — ядосано попита Челси, стана от стола и възмутено го изгледа.
— Да.
— Какво би казал, ако заявя, че възнамерявам да изхарча голяма част от парите ти? — В гласа й се долавяше обида и вълнение.
Най-после неговата необикновена съпруга се държеше като нормална жена.
— Мадам Дюбей ще бъде във възторг от теб.
Самодоволната му усмивка я раздразни още повече.
— Ще се постарая да я впечатля.
— В такъв случай ще предупредя моя управител за разходите — небрежно се усмихна Синджън и шеговито добави: — Висшето общество ще бъде смаяно от моето шотландско момиче.
— Не съм твоето шотландско момиче. — Подигравателният му тон я вбеси. Ако искаше да го задържи може би трябваше да се опита да бъде по-разумна и да сдържа чувствата си.
Отговорът й, макар и детински, засегна мъжкото му самочувствие.
— Ще продължим разговора си друг път, когато си по-спокойна — рязко отвърна той.
Глава тридесет и шест
— Ваша Светлост… — С лек реверанс мадам Дюбей посрещна Синджън на входа на ателието си, скрито в тиха странична уличка, недалеч от двореца Сейнт Джеймс. — Колко се радвам да ви видя… — В сърдечният поздрав на мадам липсваше думата
Студените й сиви очи бързо огледаха Челси с преценяващ поглед. Сякаш преценяваше къде да я класифицира в списъка на клиентите си. В представите си Челси не бе и допускала, че най-прочутата модистка на Лондон може да е толкова млада. Дребна и изящна, безупречна в тоалета си от черна коприна, със светлокестенява коса, цвят, напомнящ за кестените на Париж, със самоуверено, будно лице и живи черни очи. Мадам не беше повече от тридесет и пет годишна.
— Бих желал да ви представя херцогиня Сет — рече Синджън. — Съпругата ми се нуждае от тоалет за бала по случай нейния рожден ден. Струва ми се, че в бяло ще е най-добре.
— Всъщност бих предпочела в зелено, по-точно в изумруденозелено — намеси се Челси, като се стараеше да копира във всичко съпруга си. Дори и в усмивката. Същевременно се опитваше да отгатне доколко близки са Синджън и мадам Дюбей. Очевидно бяха добри познати. — Бихте ли ми показали някои мостри от вашите платове?
Мадам Дюбей, която бе напълно наясно по въпроса кой ще плати щедрата поръчка, вдигна глава към Синджън, за да получи одобрението му.
— Не е необходимо да поглеждате към херцога, понеже той няма да облече роклята — тихо се обади Челси, без да престава да се усмихва, макар да не й бе до усмивки. — Може би трябваше да спомена, че зеленото е любимият ми цвят.
Дилемата на мадам Дюбей се разреши бързо след лекото кимване на Синджън, недоловимо за някое странично око.
— Разбира се, Ваша Светлост, както пожелаете. — Черните й мигли се спуснаха почтително. Съобразителната французойка моментално премести с няколко нива по-нагоре Челси в класацията на клиентките си. Не е възможно тази блондинка да е спечелила сърцето на Синджън Сейнт Джон само с красотата си, каза си опитната модистка. Въпреки че е много млада, тя е доста дръзка и независима. Вероятно това го е привлякло.
— Моля, последвайте ме — покани ги тя с лек северняшки акцент, защото въпреки подчертано френските си маниери
Само след минута неколцина от асистентите на мадам започнаха да смъкват от рафта тежки рула с платове в най-различни оттенъци на зеленото — лионска коприна, напомняща за току-що раззеленила се гора, персийски коприни с втъкани златни нишки или карирани, с лек нюанс на виолетово, бежово, бледолилаво; червен брокат от Истанбул, изтъкан от египетски памук и особено приятен през летните месеци, най-често с десен, изобразяващ птици или цветя на фон от листа. След това момчетата, от ателието започнаха да носят раирани платове и жоржети, а после следваше неизбежният муселин в безброй разцветки и шарки. Една безкрайна зелена поредица се изниза пред очите на високопоставените клиенти.
— Струва ми се, че видяхме достатъчно — Синджън внезапно прекъсна огледа след половинчасовия парад на асистентите на мадам, поднасящи тежките рула пред очите на херцога и херцогинята. — Хареса ли си нещо? — обърна се той към Челси, която седеше до него на канапето от гълъбовосив сатен.
