— А ти самият спря ли се на някой десен? — отвърна тя, уверена, че вниманието и търпението му са се изчерпали още преди десет или двадесет мостри.
— Имаш ли нещо против мадам Дюбей да подбере няколко десена, подходящи за лицето ти? — рече Синджън с леко недоволство в гласа си. Трудно му бе да оглежда десетки платове след безсънната нощ.
Разбрала, че съпругът й е на границата на търпението си, Челси благоразумно избра тактиката на временното отстъпление. Подари една любезна усмивка на мадам Дюбей, която стоеше почтително настрани, наблюдавайки с любопитство спречкването между херцога и младата му съпруга.
— Взимам от този плат… и от ето този там, персийската коприна — посочи тя, — а също и от тези двата — добави Челси, като показа два къса коприна за носни кърпички, бродирани, с изображения на ягоди.
— А сега момичетата на мадам Дюбей ще ти покажат няколко албуми с тоалети, скъпа — херцогът явно бе добре запознат с процедурите при избора на дамски дрехи.
Ревностна в желанието си да угоди на такъв щедър клиент, който с лека ръка пръскаше по едно малко състояние за всяка от любовниците си, мадам Дюбей плесна с ръце, извика към помощниците си, извини се и излезе от стаята. Челси се сепна — не очакваше, че дребничката собственичка на ателието притежава такъв мощен глас.
— Спомних си, веднъж ми каза, че тя била истински тиранин — обади се Челси, след като останаха сами със Синджън. — Досега маниерите на мадам Дюбей бяха безупречни, дори подчертано сърдечни.
— Навярно си успяла да й се харесаш — равнодушно отвърна Синджън и си помисли, че досега не бе виждал мадам Дюбей в толкова развълнувано състояние.
Челси не бе настоявала да купи от сатена в тъмновиолетово, нито от червената коприна с черна дантелена подплата, нито от лъскавата розова коприна, към която доста дами добавяха щраусови пера и три реда нанизи от перли.
— Нима искаш да ми кажеш, че съм й по-симпатична от предишните ти компаньонки? — С всяка дума от устата и като че ли канеше по капка мед.
Този опасен въпрос изискваше предпазлив отговор. Синджън се замисли и реши да се престори, че не намира нищо особено във въпроса й, класическо средство, когато се изправяше пред порой от настойчиви женски въпроси.
— Очевидно. — И я погледна с най-невинното изражение на сините си очи, изражение, достойно за лицемерно набожното поведение на всяко момче от църковния хор. — Моите поздравления, милейди. — Херцог Сет леко сведе глава.
— Добре ли я познаваш? — Не трябваше да задава този въпрос. Нямаше такова намерение, бе решила да се държи хладно, като съпруга си, явно преситен от светската суета и владеещ до съвършенство изкуството да не взима нищо прекалено насериозно. Но желанието й да разбере истината се оказа по-силно изкушение от всички разумни решения. Дали да й каже?
— Дали познавам… коя? — попита Синджън като че ли се бяха срещнали сред безлюдните пясъци на пустинята Сахара след десетгодишна раздяла и той въобще не разбираше за кого става дума.
Но Челси не му позволи да се измъкне, защото отговори точно и ясно:
— Мадам Дюбей.
— Мадам Дюбей? — прошепна Синджън като ехо.
— Не ти се иска да говорим по този въпрос, така ли е?
— Да, бих казал — усмихна се той.
— Кажи ми!
— Длъжен ли съм?
— Да.
Усмивката му отново грейна на красивото му лице.
— Не, не съм длъжен, ако държиш да си уточним правата. Мадам Дюбей никога не смесва работата си с удоволствията.
— Но ти си й предложил, нали?
— Не бих казал, че е било така.
В този миг мадам Дюбей се върна в салона и прекъсна разпита й, поради което последният отговор на Синджън остана непонятен за съпругата му. Модистката нахлу в помещението сред облак от парфюм, следвана от няколко млади модистки, понесли албуми с изрезки от мострите и кройки за рокли: Нито едно от момичетата не пропусна да се усмихне сладко на Синджън и да се закиска след одобрителния му поглед. Масичката пред канапето скоро се задръсти от тежките пъстроцветни албуми.
Мадам Дюбей не обичаше да фамилиарничи с клиентите си, но очевидно това златно търговско правило бе неизвестно на нейните момичета, които разговаряха доста непринудено със Синджън. Прекалено възприемчив към проявите на обожание, преклонение и възторг от страна на момичетата, той не пропусна удобния случай да размени по няколко закачливи реплики с всяка от тях. В думите и жестовете му си пролича ясно опитният светски мъж, прекрасно запознат с всички прийоми на флиртуването.
Колко демократично от негова страна, помисли си възмутената Челси, докато наблюдаваше парада на усмивките. Но внезапно си припомни колко много клюки бе изслушала навремето за интереса му към жените, без оглед на положението им в обществото. А тези чуруликащи птиченца навярно го познаваха по-добре от нея.
Без да подозира за надигащия се в гърдите й гняв, ако го попиташе, той веднага щеше да й обясни, че това е напълно невинен разговор, Синджън взе един обемист албум и го подаде на съпругата си:
— Избери си модел за рокля, скъпа, но такъв, който ще задоволи и най-претенциозните ти изисквания.
— Точно така и ще направя — сприхаво отвърна Челси, разгневена от безгрижната му усмивка и от момичетата на модистката, които го зяпаха с възхищение. — Имаш ли нещо против, ако те си излязат? — Тя властно махна с ръка към момичета на мадам Дюбей.
— Благодаря ви за помощта — любезно кимна Синджън и мадам Дюбей им даде знак да излязат от приемната. Сетне се обърна към съпругата си и тихо попита: — Сега доволна ли си?
— Не… да… не знам… о, по дяволите, дай ми този проклет албум с моделите. Ще си избера толкова рокли, че да не става нужда да идвам тук поне един месец. Така няма да имаш възможност да флиртуваш с тези момичета. — Никога не се бе държала така рязко, но и никога досега не бе виждала толкова много жени, искащи да се харесат на съпруга й.
— Ревнуваш ли?
Небрежно подхвърленият въпрос я ядоса още повече.
— Едва ли това има значение за теб. Дори и да ревнувам, това ще промени ли нещо?
Въпреки че с години херцогът се бе старал да избягва сериозните връзки с жени, сега бе поласкан от ревността на младата си, независима и горда съпруга. Не можеше да си обясни това неуловимо усещане за повдигнато мъжко самочувствие.
— Всичко, което се отнася до теб, има значение за мен — галантно отвърна той, предпочитайки баналните думи, вместо да се задълбочава в чувствата си. Винаги бе избягвал сериозните самоанализи и сега този опит му бе от полза.
Челси изпитваше желание да го удари заради ловкия маниер, по който Синджън избягна неприятната тема. Мадам Дюбей можеше да се върне всеки момент и тя предпочете да си замълчи. Едва ли подобни детински избухвания щяха да й са от полза.
Той толкова дълго е бил предмет на обожание от страна на всички лондонски дами, че сега надали ще промени поведението си заради нея. Дали не бе по-разумно да го накара и той да я ревнува? В града беше пълно с млади благородници, които сигурно щяха да й обърнат внимание. Но може би той просто ще махне пренебрежително с ръка? Дали в светското общество е прието съпругите на херцозите да флиртуват? Дали изобщо щеше да забележи?
Ала за тази цел се нуждаеше от бляскави тоалети. От този миг интересът й към платовете и моделите рязко се повиши. Ще си избере рокли, които несъмнено ще привлекли интереса на мъжете. Досега винаги бе смятала, че една дреха трябва да бъде проста и удобна, като костюма й за езда от кафяв шевиот, който не бе красив, но в него се чувстваше свободно. Отсега нататък ще носи най-елегантните тоалети и шапки,
