— Много си скромен за човек, който през последните години ми е отмъкнал едно малко състояние — любезно кимна Синджън. — Ще се видим по-късно в Брукс. — Двамата най-добри картоиграчи в Лондон, бяха и добри приятели.
— Може би съпругата ти ще иска да бъде с теб. — Само Саймън можеше да си позволи да му говори по този начин.
— Ще я попитам, когато я видя — спокойно отвърна Синджън. — Кой остава да играе с мен? Да вдигнем ли залозите, за да направим играта по-интересна? — Ако Саймън Кестълмейн очакваше, че приятелят му ще издаде с нещо чувствата към жена си, остана разочарован.
— Тогава ще пия докато решиш да тръгнем към Брукс — безгрижно промърмори графът и даде знак на иконома. — Мислиш ли, че старата Манчестър има свястно бренди, достойно за моето небце?
— Саймън, виждал съм те да се наливаш с долнопробни питиета из заведенията около Ковънт Гардън и твоето небце явно нямаше нищо против. Донесете една бутилка и за мен.
— Сигурен ли си? — попита Саймън, защото според него приятелят му бе пил вече достатъчно. Очите му горяха с онзи трескав блясък, който предхождаше някои от гневните му изблици.
— Да не си ми майка? — каза с провлечен тон, в който се долавяше възбуда, примесена с лека заплаха.
Саймън сви рамене и се усмихна добродушно.
— Щеше ли да има някакво значение, ако бях?
— Не — отвърна толкова рязко Синджън, че внезапно в стаята настана тишина.
— Тъй като всички знаем, че рядко се прибираш у дома, Сейнт Джон, съпругата ти може ли да си позволи да има свои забавления?
Въпросът на епископ Хетфийлд отекна силно в смълчаната стая.
Ръцете на Синджън, които в този миг разбъркваха тестето карти, застинаха. Смръщи вежди и изгледа студено епископа.
— Знаеш отлично правилата, както и аз — процеди той.
И двамата знаеха, че една жена може да си потърси забавления извън дома си, само след като роди наследник.
— Освен това, Хетфийлд, трябва да знаеш, че честта на херцогинята е извън всякакво съмнение.
— Изглежда тя много добре се е приспособила към елегантния свят — каза епископът със странно тих глас. — Помислих си, че вероятно няма да има нищо против нови приятелства и връзки извън дома си. — Досега всички го смятаха за чудак, но никой не го бе мислил за глупав. Ала щом продължаваше да дразни Синджън и да му се подиграва, явно бе загубил разсъдъка си.
Херцог Сет бавно остави тестето върху зеленото сукно на масата и дългите му пръсти нежно погалиха ръбовете на картите, преди да ги отместят настрани. Оправи грижливо дантелените си маншети и се наведе напред, скръсти ръце и огледа останалите играчи, за да се увери, че всички са чули предизвикателните думи на епископ Хетфийлд. Накрая погледът му се прикова върху зачервеното лице на епископа. Заговори тъй тихо, че думите едва се чуваха на няколко метра от масата, отрупана с жетони:
— Тук беше приет радушно от всички нас, Джордж, но очевидно нещо в теб не е наред.
— Това предизвикателство ли е, Сейнт Джон?
— Ще се радвам, ако го разбираш като предизвикателство. Да не би да не съм се изразил достатъчно ясно?
— При един дуел можеш да умреш. Помисли ли как ще се чувства твоята херцогиня, ако остане сама?
— Много си остроумен тази вечер, Джордж. Жалко, че пийнах малко повече и може би не мога да оценя хумора ти по достойнство.
— Прекалено си арогантен и самоуверен, Сейнт Джон, обаче не бива да разчиташ толкова много на късмета си.
— Не намираш ли, че е доста глупаво, Рътлидж, да бъркаш умението със самоувереността? Мога да те пронижа с първия куршум между веждите от сто крачки… и то не защото разчитам само на късмета си.
— Е, твоята съпруга може би няма да вехне от скръб по теб… не ти ли идва наум и този вариант?
— Няма да й се наложи. Да не би ти да си забравил за този вариант?
— Може би Бог ще ме закриля.
— Не разчитай на Бога. Влиянието на семейство Рътлидж може и да се разпростира върху избора на епископите в Англия, обаче не и до Божията благословия. Този път можеш да ми вярваш.
— Специално ти надали можеш да се похвалиш с някаква по-особена близост с Бога.
— Съгласен съм, защото схващам разликата. Избери оръжията, с които ще се дуелираме, Рътлидж, или стой по-настрани от жена ми. Тя не е за теб, нито за някого другиго, а само за мен. Тези думи би трябвало да са достатъчно ясни, дори и за твоя извратен мозък. — Всички единодушно кимнаха в знак на съгласие, че е изключено някой да се опита да отнеме съпругата на мъж като Синджън. — Само да си я докоснал, дори само да си я заговорил или да си се приближил към нея и ще трябва да си прочетеш молитвата. Нали поне от молитви разбираш? — Синджън се усмихна широко.
На всички стана пределно ясно, че само с цената на смъртен риск могат да флиртуват с херцогиня Сет. Играчите забравиха за картите, вперили изумени погледи в двамата противници. Никой не можеше да повярва, че Рътлидж е изгубил окончателно разсъдъка си и си играе с живота си.
Хетфийлд също се усмихна, обаче някак си отнесено и пресилено. Имаше вид на човек, който е забравил за къде е тръгнал.
— Ще ти съобщя решението си — заяви той с безчувствен тон, като че ли не ставаше дума за участта му. — И няма да забравя да се помоля на Създателя.
— Горещо ти го препоръчвам — отвърна Синджън с едва прикрита подигравка в интонацията си. — А сега, ако ме извините… — И без да посегне към жетоните, стана и излезе. Насочи се към балната зала и започна да си проправя път през претъпкания дансинг.
Злобните подмятания на епископ Хетфийлд преляха чашата. През последните две седмици всяка вечер Синджън бе наблюдавал с едва сдържано раздразнение как жена му се превръща в царица на всички балове и флиртува с всички мъже от висшето общество. Златистата й красота омайваше всички. Роклите на мадам Дюбей подчертаваха пленителното й очарование. Тази вечер, в сребристата рокля, украсена с виолетки от коприна и зелени панделки, Челси бе неотразима. Всеки, който я погледнеше, затаяваше дъх. Ала отсега нататък тази красота ще бъде само за мен, гневно си помисли той, вбесен от злостните намеци на Хетфийлд и от светския успех на жена си през последните дни.
Партньорът на Челси забеляза гневния блясък в очите на приближаващия се към тях Синджън и се закова на място. Музикантите спряха да свирят и се отдръпнаха към стената. Всички очакваха да избухне скандал, защото познаваха необуздания нрав на херцог Сет.
Внезапното спиране, на музиката озадачи Челси. В следващия миг съпругът й застана пред нея и застрашително се извиси над смаяния й партньор.
— Неочаквано се почувствах изморен. — Гласът му бе тих, но челюстите му бяха стиснати. — Отиваме си у дома.
— Нужно ли е да устройваш сцена? — Големите диамантени обеци на ушите й се залюляха и заискряха на светлината.
— Ще стане още по-страшно, ако не тръгнеш веднага с мен — озъби се Синджън, забравил за добрите маниери.
— Имам ли друг избор?
— Не. — Стоеше неподвижен, без да обръща внимание на изумената тълпа. На устните му се появи лека усмивка.
Напрегнатата му и предизвикателната поза й подсказаха, че е безсмислено да спори. Обърна се към младия си кавалер и извинително се усмихна.
— Благодаря ти за компанията, Алън… — Никога досега не бе могла да си обясни силното въздействие на Синджън върху околните. Страхът бе ясно изписан върху лицето на Алън. — Предай на сестра си, че ще се видим утре при Джефри.
Херцогът властно стисна ръката на жена си и тихо каза:
— Благодаря ти, Босфорд, че забавлява жена ми в мое отсъствие. — Но в думите му се долавяше скрита
