— Щях да изпратя вашата камериерка, мадам — бързо каза прислужницата. — Не е редно да се обличате сама.
— Вече съм почти готова — отвърна Челси и навлече жакета си, — но все пак ви благодаря.
Момичето постави подноса на масичката, подреди набързо розите в малката ваза върху подноса, извади една бродирана салфетка от джоба на престилката си и се изправи, очакваща Челси да седне на стола, за да разстеле салфетката на коленете й.
— На вашите услуги, милейди — любезно каза прислужницата и направи лек реверанс. Леко смръщените й вежди издаваше почудата й от необичайното поведение на новата херцогиня. На етажа за прислугата за нея се носеха какви ли не слухове, че се е състезавала с мъже по хиподрумите в цяла Англия. Може би всичко се обясняваше с факта, че е отрасла в Шотландия. За щастие всички прислужници в Лондон бяха обучени да се справят с всякакви странности на господарите. — Негова светлост ще слезе в трапезарията след двадесет минути. Нареди ми да ви предам неговите поздрави.
Колко различно е всичко тук, помисли си Челси, докато поемаше салфетката от протегната ръка на прислужницата. Нима бе очаквала да получава поздравите за настъпващия ден посредством някаква непозната прислужница, вместо на сутринта да прегърне и целуне мъжа си. Постара се да си придаде важен израз на лицето, както подобава на една херцогиня, ала след малко не издържа и се усмихна приветливо.
— Благодаря ти. Моля да бъдат предадени моите поздрави на Негова светлост.
След това остана сама в просторната стая с позлатени фронтони под тавана, пред масата с подноса върху нея, замислена дали ще успее да се справи с новата си роля на изискана херцогиня. Докато разбъркваше захарта в чашата с какао, примесено с крем шантий, неволна въздишка се изтръгна от гърдите й. Родена и отрасла в глухата провинция, Челси само за три дни, откакто бе пристигнала в столицата, успя да намрази превзетите светски маниери и неискрените отношения между членовете на висшето общество. Все пак не можеше да отрече, че я вълнува шумният град, забързан отвъд високите стени, ограждащи парка на Сет Хаус. Нали отново при нея бе Тън, нали с Бен и Хари не бе необходимо да се преструва и да се държи сковано и изискано?
Що се касае до съпруга й…
Очевидно ще трябва да коригира наивните си представи за лондонските светски кръгове.
Тази идея си струва да бъде обмислена по-грижливо.
Грабна парче от кейка, взе с другата ръка чашата с шоколада и с апетит се зае с обилната закуска. В края на краищата винаги се бе справяла с препятствията благодарение на вродената си предприемчивост и смелост.
На сутринта, по време на ездата, приятелството между нея и Бо се задълбочи още повече. В този ранен час в парка нямаше други ранобудни ездачи, освен тях. Челси, яхнала Тън, Синджън на седлото на Мамелюк и Бо с едно от понитата изминаха дългия маршрут от ъгъла на Хайд парк до моста Найтсбридж.
Челси и Бо успяха да оставят Синджън зад гърба си по време на надпрепускането или той им позволи да го надминат, Челси не беше уверена как точно се случи това, но след финала херцогът бе отрупан с шеговити намеци и закачки относно ездаческото му умение. Синджън бе принуден да им обещае реванш на следващата сутрин.
Той изглеждаше уморен въпреки добродушната усмивка, която не слизаше от лицето му. Пристъп на ревност прониза сърцето й. Коя бе тази съперница, заради която мъжът й не бе мигнал цяла нощ? Разпаленият й мозък моментално се изпълни с тревожни видения, едно от друго по-неприятни, въпреки че здравият разум в нея отчаяно се опитваше да я убеди в предаността и обичта му.
— Чел, кажи на папа, че сме го били поне с три дължини. Та той въобще не се опита да ни настигне! — Засмян до уши, Бо завъртя понито, за да привлече вниманието й. — Кажи му, че с нас не може да си мери силите!
Няколко секунди й бяха необходими, за да прогони тревожните мисли и да се върне към действителността. Бо я гледаше с учудена физиономия в очакване на отговора й.
— Надявам се, че Мамелюк няма да ни се разсърди, макар да се класира последен — рече Челси и пряко сили се опита да се усмихне. Непростимо бе от страна на Синджън да продължи да се развлича както е бил свикнал досега. Все едно, че тя не съществува в живота му. Нима на нея биха позволили подобна разпуснатост?
Към тримата ездачи се присъединиха Деймиън и синовете му. Сега не се налагаше Челси да се включва активно в разговора, тъй като между трите момчета се завърза оживена препирня за качествата на различните коне. Разпаленият спор продължи чак до голямата метална врата на оградата пред Сет Хаус. След това всички се събраха в трапезарията на закуска. Всъщност само момчетата хапнаха, докато Деймиън и Синджън се задоволиха само с по две чаши кафе, а на Челси, за голяма нейна радост, поднесоха пълна купа с пресни ягоди. Вивиан никога не ставаше преди девет, докато Мария се придържаше към навика от детинство да закусва сама в спалнята си. Тя обикновено прекарваше часовете до обед на бюрото си, за да диктува писма на секретаря си.
— Може би ще пожелаеш да се преоблечеш, преди да посетим ателието на мадам Дюбей — небрежно спомена Синджън, когато момчетата приключиха с опустошаването на внушителните порции наденички, бекон, пушена херинга и бъркани яйца. Тази сутрин херцог Сет отново бе останал верен на принципа си за небрежната елегантност. С брич от еленова кожа, светложълта жилетка в стил Лорето и тъмнозелен жакет, подчертаващ широките му рамене.
Тя едва не каза
— Е, нали мога и с тази рокля да се появя пред прословутата мадам Дюбей.
Синджън се канеше да й отговори, но успя навреме да се спре. Очевидно съпругата му в момента нямаше настроение за разговор. Вече познаваше характерното свиване на устните й, затова само сви примирено рамене и снизходително се подсмихна.
— Или моят тоалет ще навреди на репутацията ти?
Сега всички разбраха, че младата херцогиня не е на себе си от гняв. Деймиън изгледа набързо първо към нея, а после към брат си и накрая заяви предпазливо:
— Хайде, момчета. Нали д-р Бекет ви нареди да научите урока си по латински до обяд. Сигурен съм, че вече ви очаква с нетърпение.
Хор от недоволно мърморене посрещна това подканване, но момчетата, макар и неохотно, се надигнаха от местата си, уговориха се кога ще излязат утре на езда и тръгнаха към вратата заедно с Деймиън.
— Не може да се отрече, че брат ти е много дипломатичен — процеди Челси и посочи с кимване към излизащия Деймиън. — А освен това през цялата нощ не напуска спалнята си.
— Затова ли си така сърдита?
— Не мога да повярвам, че е допустимо някой мъж едно да говори, а съвсем друго да върши!
Ако не бе толкова загрижена за тяхното щастие, сигурно сега нямаше да е така раздразнена. От което обаче се разгневи още по-силно.
Мнението на Челси противоречеше на всички житейски правила на аристократите или поне с привидно спазваното благоприличие. Жените обикновено не позволяваха неограничена свобода на съпрузите си и затова Синджън трескаво, за броени секунди, обмисли поне десетина варианта на отговора си, но нито един не му се стори подходящ за сегашната критична ситуация. Може би ще е по-разумно да й позволи и тя да отсъства от Сет Хаус по цяла нощ, вместо да превръща живота им в низ от утринни скандали.
— Прекарах нощта в Брукс.
— До шест и половина сутринта?
— Да не би да си ме дебнела кога ще се прибера?
— Да.
След подобно изказване и най-ловкият съпруг, дори и да притежава многогодишен опит в нощния живот не може да измисли разумно оправдание.
