Грешница

— Ще се справя ли с изпита? — попита Челси.

— Няма да имаш никакви проблеми, — промърмори Синджън и вдигна чашата си с вино. — Елмъкс ще бъде, в краката ти.

— Може би няма да искам да отида там.

— Да отидеш къде? — намеси се Деймиън.

— В Елмъкс — отвърна брат му. — Кажи й, че ще очарова дори й най-възрастните дами.

— Напълно съм съгласен, скъпа — галантно отвърна Деймиън. — Всички мъже ще се влюбят в теб.

— Тогава е по-добре да си остане у дома — усмихна се Синджън, но погледът му беше замислен.

— Ще ми задават ли трудни гатанки, за които после се дават награди? — весело попита Челси. А ще имам ли будоар, пълен с постоянни ухажори като всички изискани дами?

— По дяволите, не! — Синджън сам се изненада от буйната си реакция.

Челси остана доволна от намусената гримаса на съпруга си.

— Ако не го направя, ще решат, че съм една недодялана провинциалистка. Нали всички събития на деня се обсъждат в дамските будоари?

Черните вежди на херцога се свиха навъсено. Спомените за дамските будоари в ранните часове на деня бяха все още твърде пресни в паметта му.

— Откъде, по дяволите, знаеш това?

— От Дънкан — мило отвърна тя. — Мисля, че ти добре познаваш дамските будоари.

Синджън се облегна на стола и я изгледа намръщено.

— Май няма да се разберем по този въпрос.

— Нали ми каза, че не бива да се страхувам от обществото в Елмъкс?

Усмивката й бе очарователна, а кожата блестеше на меката светлина на свещите. Дори в тази груба провинциална рокля тя щеше да затъмни всички светски красавици в Лондон, помисли си Синджън. Нищо чудно ролята му на придружител да се окаже много по-трудна, отколкото бе очаквал.

— Утре ще говорим за това — рязко рече той.

— Да, Ваша Светлост — с престорено покорство отвърна съпругата му.

— Искаш да превърнеш живота ми в ад, така ли? — въздъхна Синджън, внезапно осъзнал, че безгрижното му весело съществуване може да бъде застрашено, ако трябва да придружава жена си всяка вечер на светските приеми. Когато й обеща да я заведе в Лондон, за да се позабавлява, той не си бе представял, че ще взема дейно участие в тези забавления.

— Не е необходимо да се безпокоиш за мен. Ще се опитам да не ти досаждам прекалено много.

Деймиън, въвлечен отново в разговора на момчетата, слушаше с половин ухо репликите между брат му и младата му очарователна съпруга. Новата херцогиня на Сет бе успяла да смути обикновено спокойния Синджън. Шотландката от Еършир изглежда щеше да промени изцяло живота на херцог Сет и Деймиън си каза, че се очертава доста интересен сезон. С удоволствие ще наблюдава битката между един светски лъв като Синджън и младата му провинциална съпруга.

Малко по-късно на момчетата бе наредено да си лягат, като им обещаха, че на другия ден ще им разрешат да пояздят. Целунаха децата за лека нощ и всички се оттеглиха по стаите си. Апартаментът на Синджън в Сет Хаус гледаше към Грийн парк. Багажът на Челси вече бе разопакован и докато Синджън неспокойно крачеше из стаята, отваряйки разни чекмеджета и ровейки из скриновете, тя се настани удобно в креслото до камината.

След като прегледа бедния й гардероб, Синджън посочи към междинната врата и рече:

— Моята спалня е зад тази врата.

— Колко изискано е да се живее по този начин.

— Да — отвърна той и побърза да смени темата. — Трябва да се погрижим за гардероба ти. — Разбира се, проблемът не беше единствено в дрехите на Челси. Мислеше, че е успял да превъзмогне непреодолимото си желание към красивата си съпруга. Ала когато днес следобед тя влезе в малкия салон, той разбра, че се е лъгал. Въздъхна, отпусна се в шезлонга в дъното на стаята, кръстоса дългите си крака и се облегна на атлазените възглавници.

— Съжалявам, но нито една от роклите ти не става за носене. — Думите му неволно прозвучаха по- студено, отколкото бе възнамерявал.

— Нима го разбра само от един бегъл поглед? — Челси бе впечатлена от познанията му за дамски тоалети.

— Ще изпратя съобщение на мадам Дюбей да ни запази час за утре в единадесет. Съгласна ли си?

— А ако не съм? — пошегува се тя, но грубостта му я подразни.

Сините му очи бяха станали почти черни и я гледаха втренчено, сякаш я виждаше за пръв път откакто бяха влезли в спалнята.

— Единадесет часа е много удобно — усмихна се Челси. — Но те предупреждавам, че никак не обичам да се занимавам с дрехи и шивачки.

— Е, ще измисля нещо, за да не скучаеш. — Бе успял да се овладее и сега гласът му отново звучеше лениво и нехайно.

Искам само ти да ме забавляваш, помисли си Челси, но предпочете благоразумно да преглътне думите, напиращи на езика й. Не бе прието да си искрен в този елегантен и непознат за нея свят, където никой не говореше това, което мислеше и където мъжете не спяха със собствените си жени, а предпочитаха да се забавляват със съпругите на другите мъже. В този свят жените се чувстваха съвсем свободно в семейството на любовниците си. Пиеха следобедния си чай с майките и съпругите им. Затова тя преглътне и тихо каза:

— Сигурна съм, че мадам Дюбей ще ме заинтригува много и обещавам да се държа прилично.

— Няма да те водя в затвор — усмихна се той.

— За мен е нещо подобно.

— Такива са изискванията за всяка херцогиня на Сет.

— Разбира се, Ваша Светлост. На вашите услуги.

— Ти си едно голямо дете — снизходително рече Синджън.

— Не, аз вече не съм дете, Синджън, и ти добре знаеш това. — Произнесе много нежно името му, сякаш искаше да му припомни страстните мигове, които бяха изживели.

Нима мога да забравя това? — помисли си той и рязко се изправи.

— Страхувам се, че си направих плановете за тази вечер, преди твоето пристигане. Извини ме, но ще се видим утре сутринта. — Обърна се и се отправи към вратата.

— Ще се видиш ли тази вечер с херцогиня Бюкън? — попита тя, без да е сигурна дали има право да му задава този въпрос. Но не можа да се удържи.

Синджън застина на място и сетне бавно се обърна.

— Не. Висшето общество се среща във вторник вечер. — Не се чувстваше задължен да й обяснява и фактът, че го бе сторил го нервира. — Наспи се добре. Сигурно си уморена от дългото пътуване.

Беше внимателен, учтив и… сдържан. Навярно това щеше да бъде поведението му през време на престоя й в Лондон.

На другата сутрин Челси се събуди от шума в съседната стая и разбра, че Синджън се е върнал. Разнесе се гласа на камериера му, който даваше заповеди на слугите. Вратата се отваряше и затваряше, чуваше се забързано трополене и шум от течаща вода, тъй като още бащата на Синджън бе снабдил къщата с водопроводна инсталация.

Къде е бил през цялата нощ, запита се тя. И с кого? Макар сезонът още да не бе свършил и повечето от аристократичните семейства бяха в Лондон, тя не се съмняваше, че той е намерил по-интересни развлечения. Как можеше една жена да се преструва, че не забелязва нощните похождения на съпруга й? Как да се научи да ги приема безгрижно и равнодушно?

От съседната стая до слуха й долетя веселият глас на Бо, който пожелаваше „Добро утро“ на баща си. В този миг на нейната врата се почука и влезе прислужницата с подноса със закуската за младата херцогиня, която се състоеше от каничка какао и пресен кейк. Челси вече бе станала и почти бе привършила с тоалета си, тъй като бе обещала на момчетата, че ще ги заведе на езда в парка.