Докато Синджън отсъстваше Касандра доста дълго бе мислила за евентуалните усложнения следствие брака на любовника си.
— Или може да забременее. Забравих за това.
— Кой можеше да предвиди този брак? Та твоят съпруг бе толкова близко до титлата.
— Синджън винаги се е противопоставял на женитбата… и така обожава Бо, че не очаквам да мисли за наследник. Във всеки случай Бо ще наследи голяма част от богатството му… каквото и да се случи. — Тя сви рамене. — Не знам доколко желае да има наследник на титлата си. Знаеш, че не обръща много внимание на тези неща.
— А не мислиш ли, че младата му съпруга може да има свои идеи за наследник, независимо от мнението на Синджън? Трябва да признаеш, че ако едно от децата наследи титлата херцог, това дава доста преимущества на майката.
— За съжаление за теб е твърде късно, тъй като децата от първия брак на Бюкън са в добро здраве — злобно подметна Вивиан.
— За теб също едва ли има надежда, скъпа, след като Синджън е довел осемнадесетгодишна съпруга. Помисли колко много деца може да му роди — с кадифен глас отвърна Касандра. — Струва ми се, че нито Бен, нито Хари ще наследят титлата. Всички познаваме сексуалния апетит на Синджън.
— Ти си тази, която го познава най-добре.
— Да — измърка Касандра. — Познавам го доста добре. Жалко, че той има скрупули относно брат си.
— Да не би да намекваш, че…
— Хайде, стига, Вивиан, загубваш ума и дума, когато Синджън е до теб и единственият, който не го забелязва, е Деймиън.
Вивиан високомерно я изгледа.
— Намекът ти е възмутителен, Касандра.
— Скъпа — прекъсна я херцогинята, — обижда те това, че не можа да примамиш Синджън в леглото си. Наистина те съжалявам. Той е изключителен любовник.
— Как можеш да бъдеш толкова вулгарна, Касандра! — Вивиан рязко стана от канапето от чернен брокат, сякаш за да се защити от нападките на събеседницата си, но зачервените й страни я издаваха.
— По-скоро съм откровена, Вивиан, скъпа, отколкото вулгарна. Но няма смисъл да спорим. И двете сме съгласни, че младата съпруга на Синджън може да му роди деца.
— Но дали той няма да се разведе с нея? — попита Вивиан. В гласа й все още се долавяше известна резервираност. — Той е толкова непостоянен.
— Не са ли всички съпрузи такива? — Въпросът й не бе циничен, по-скоро се базираше на действителността. Херцогиня Бюкън познаваше достатъчно знатни благородници и не вярваше в романтичната любов и съпружеска вярност.
— Деймиън е различен. — Розовите устни на Вивиан се извиха в самодоволна усмивка.
— Колко мило — Касандра отпи от чашата си. — Но той въобще не се интересува от жени, не е ли така?… Искам да кажа от други жени — ехидно добави тя. Всички знаеха, че Деймиън предпочита книгите пред жена си. Той не мразеше жените, но те не го интересуваха толкова силно, колкото антиките, с които бе пълен домът му в Челтън. — От друга страна, Синджън едва ли ще махне с лека ръка на предишния си начин на живот. Затова се връщаме към най-важния въпрос: Ще се разведе ли с нея?… Или по-точно —
— Обзалагам се, че ще се разведе — заяви Вивиан. Както повечето от знатните дами и тя бе запалена комарджийка. — Синджън не искаше да се жени, никога не е мислил за женитба, заради Бо. А според Деймиън той изпитва отвращение към брачния живот заради баща си.
— Може и да загубиш… — замислено промърмори Касандра, която по-добре познаваше Синджън. Днес той се бе държал към младата си съпруга така както към никоя друга жена досега. Беше явно, че присъствието й го забавлява. Освен това не я изпускаше от погледа си. — Все пак не знаем докога тази млада лейди ще задържи интереса му.
— Нито една жена не може изцяло да покори мъж като него — рязко рече Вивиан. С тези думи искаше да засегне женското самочувствие на Касандра.
Херцогиня Бюкън не обръщаше внимание на забележките на второстепенни личности като Вивиан.
— Не знам… — замислено отрони тя. — И макар това да не е в мой интерес, ще се обзаложа за тази малка шотландка. Тя е твърде необикновена и различна, а само това е достатъчно, за да задържи интереса на един мъж. Надявам се да греша, но желанието и облозите са две различни неща. Залагам петстотин гвинеи, че твоят хлапак няма да наследи титлата на Синджън и че шотландската дивачка ще си остане омъжена за него.
Вивиан се усмихна снизходително.
— Ти изглежда бъркаш мимолетната страст на Синджън с постоянството на един съпруг. Залагам петстотин гвинеи и още петстотин, че бракът му няма да изтрае до есенния ловен сезон.
Касандра се поколеба. Хиляда лири залог не бяха малко пари. Но след това си помисли, че това не бяха нейни пари, а на херцог Бюкън. През всичките тези години двамата със Синджън бяха преживяли много вълнуващи моменти. Той винаги бе казвал, че предпазливите хора не залагат. Тя никога не бе проявявала предпазливост в тяхната връзка и защо да го прави и сега?
— Съгласна съм — кимна тя. — Струва ми се, че ще спечеля хиляда гвинеи.
— Приключи ли вече с него? — Вивиан бе учудена, че херцогинята толкова лесно се отказва от дългогодишната си любовна връзка. Според слуховете те са били любовници още преди тя да се омъжи за херцог Бюкън.
— Надявам се да не съм — мило отвърна Касандра и отпи още една глътка от шерито. Тя беше светска жена и макар да държеше на приятелството си със Синджън, не го обожаваше както младата му съпруга. Харесваше разнообразието не по-малко от предизвикателния чар на херцог Сет. — Както и да е — тя вдигна чашата си към Вивиан, — аз ще спечеля и в двата случая.
Глава тридесет и пета
Вечерята бе сервирана по-рано. Вивиан си почиваше в стаята, тъй като възнамеряваше да поиграе карти в Блек Хаус, а майката на Синджън бе излязла, за да направи някои визити. Малката маса бе подредена на терасата с изглед към градината, която се осветяваше от китайски фенери. Челси седеше между Бо и Хари и както и в родния си дом бе заобиколена от мъже. Деймиън и Бен седяха срещу нея, а Синджън, като домакин, бе начело на масата. Разговаряха за коне и Челси бе затрупана с въпроси относно начините за трениране на състезателните коне и конните надбягвания.
Храната беше превъзходна. В резиденцията имаше двама френски готвачи, които бяха приготвили свински бут, задушен в бяло бургундско вино, картофени кюфтета, пъстърва от Хемпшир, гарнирана със зелен грах и кнедли с ябълки. За десерт имаше пай с горски малини и дини от Египет. Синджън пи доста и яде съвсем малко, но Челси бе свикнала с това. Докато отговаряше на въпросите на момчетата за конете, той непрекъснато се допитваше до мнението на младата си съпруга. Деймиън, който не се интересуваше толкова много от коне, й разказа няколко интересни случки от детството им със Синджън.
Деймиън и Синджън се научили да яздят още когато били съвсем, малки в дома на майка им в Ирландия, а след това продължили редовно да се занимават с езда. Челси наблюдаваше оживените разговори на братовчедите и веселия им смях.
— Не се ли отегчи? — попита я Синджън над главата на Хари, като се опитваше да надвика момчешката врява. — Всички тези разговори за коне и заниманията с малки момчета?
— Никога не съм познавала малки момичета… или големи момичета — добави с усмивка тя, — така че всичко това ми е познато. Не, не съм отегчена. Аз също обикновено разговарям само за коне.
— Струва ми се, че ще трябва да те науча как да поддържаш светски разговор, преди да те заведа в Елмъкс, защото в противен случай редовните посетители ще решат, че не си истинска лейди. — Веселата му усмивка противоречеше на сериозните му думи, докато погледът му алчно обгръщаше женствените й форми.
