съпруг. Помисли си, че в тази великолепна стая, Синджън прилича на римски патриции. Досега го бе виждала само в провинцията, облечен небрежно, макар винаги да бе елегантен. Когато той приближи до нея, тя не можа да се сдържи и се хвърли в прегръдките му, радостна, че най-после мъчителното петдневно пътуване е свършило, и те отново са заедно.
— Страхувам се, че се появих в неподходящ момент — промърмори тя и погледна колосаната ленена яка на ризата му. Въпреки че се извиняваше, очите й радостно грееха.
— Глупости — усмихна се Синджън, изненадан от удоволствието, което изпита, когато отново я почувства в ръцете си. — Вивиан е поканила тези досадници на чай и аз се радвам, че се появи, за да ме спасиш от скуката.
— Знаеш, че умея да прогонвам скуката ти — дяволито прошепна Челси.
Той се засмя, очарован от игривото й остроумие Челси вдигна поглед към позлатения фронтон и прекрасните имитации на римски фрески.
— Макар че дори само този великолепен таван е в състояние да разсее скуката ти…
— Имам нещо друго предвид — каза Синджън, макар да бе решил да не спи повече със съпругата си.
Двамата се усмихнаха един на друг. Спомените за часовете на наслада в спалнята на ловната хижа и в уханната трева на плевника затъмниха неокласическото великолепие на резиденцията на херцог Сет.
— Запознай ни с твоята малка шотландска невеста, Синджън — чу се от дъното на слънчевата стая мъркащият глас на херцогиня Бюкън, в който се прокрадваха оскърбителни нотки, — за да можем да я приветстваме за добре дошла в Лондон.
В този миг Касандра приличаше на котка, която е готова да покаже ноктите си и Синджън се поколеба дали е разумно да запознава Челси с нея или със съпругата на Деймиън. Поканата на бившата му любовница звучеше доста заплашително.
— Дали да не взема някое оръжие? — шеговито попита Челси.
Синджън се намръщи, но сетне отново се усмихна.
— Хайде, скъпа — рече той и взе ръката й — ела, да те въведа във висшето общество. — Приближи се до групата, разположена под апсидата, от която се откриваше изглед към парка, и тихо добави: — Но не си показвай ноктите и се преструвай, че си във възторг от тях, защото тези дами могат да бъдат много опасни и жестоки.
— Очарователен съвет — промърмори младата жена и се постара да се усмихне любезно докато приближаваха към групичката.
— Съветът е много полезен, скъпа, ако искаш да оцелееш в това изискано общество — тихо отвърна Синджън и продължи с по-висок тон: — Мамо, бих искал да ти представя съпругата си… — След това я представи на останалите дами и господа.
Майката на Синджън, Мария, вдовстващата херцогиня на Сет, все още изключително красива жена на около четиридесет и шест години, грациозно кимна и топло поздрави снаха си. Деймиън, който по нищо не приличаше на брат си, освен по високия ръст, изглеждаше наистина очарован да се запознае с нея. Съпругата му, Вивиан, гледаше към Синджън с нещо повече от обикновено сестринско чувство, което Челси веднага забеляза. Вместо общоприетите фрази при запознанство възкликна подигравателно:
— Носите ботуши за езда? Колко необикновено! — Погледът й бавно обходи фигурата на младата херцогиня от главата до върховете на кафявите й кожени ботуши.
— Днес пояздих, за да прогоня досадата от пътуването — обясни Челси. Вероятно трябваше да смени ботушите си за езда и ако се бе сетила, щеше да го стори.
— А роклята ви сигурно е шотландска? Сама ли си я шихте?
Снахата на Синджън се взираше в нея с толкова подчертано високомерие, че Челси си позволи да наруши принципите на доброто си възпитание и бодро излъга:
— Да, сама изпредох вълната и изтъках плата. Синджън много се възхищава от моите домакински умения, нали, скъпи? — Погледна към съпруга си, който едва сдържаше смеха си.
— Наистина е удивително колко много неща може да върши моята съпруга — невъзмутимо се съгласи той.
С този отговор резултатът стана едно на нула в полза на Челси.
— Аз съм Касандра — намеси се херцогиня Бюкън преди Синджън да успее да й представи младата си съпруга. Интонацията на гласа и подсказваше, че играе доста важна роля в живота на херцог Сет. За миг Челси се зачуди как може само с помощта на две думи със съвсем невинно съдържание така открито да се демонстрира близостта с един мъж в присъствието на жена му.
Може би тайната за самочувствието на херцогиня Бюкън се крие в положението на една от всепризнатите красавици във висшето общество, което си бе извоювала. Невъзможно бе да се отрече смайващия чар на Касандра. При мисълта, че й предстои нескончаема битка с тази пищна и самоуверена дама, за да спечели благосклонността на съпруга си в стомаха на Челси се загнезди неприятно чувство. Алабастрова кожа, гладка като порцелан, разкошна черна коса, очи толкова сини, че можеха да съперничат на небесния лазур, чувствени устни, покрити с обилен слой червило, представляваха предизвикателна гледка. Касандра бе облечена в ефирна рокля от бял муселин, скроена по последната мода, с фин набор и небрежно завързана панделка около врата не криеше предразположението си към Синджън.
Сърцето на Челси заби учестено при тази тревожна мисъл и едва успя да запази усмивката си.
— Ще останете ли за дълго в Лондон? — любезно попита Касандра, но сините й очи гледаха студено, с някаква скрита мисъл зад тъмните им зеници.
Трудно можеше да се измисли по-неделикатен въпрос, като се вземат предвид сложните взаимоотношения между Челси и Синджън. Челси разбра, че съпругът й споделя доста тайни с тази опасна съперница.
Разгневена от това откритие, Челси въпреки всичко си наложи да отговори с привидно равнодушен тон. Не можеше да позволи на тази бивша метреса на Синджън да я счита нея, законната съпруга, за случайна позната от конните надбягвания.
— Пристигнах на юг, за да се позабавлявам. Пък и Синджън толкова настояваше да ми покаже Лондон, че не можах да устоя на молбите му. Нали така, скъпи? — обърна се към него и закачливо го потупа по бузата.
— Абсолютно вярно — бързо отвърна херцогът. — А сега може ли да ти предложа чай? — В момента той нищо не желаеше толкова силно както една безобидна смяна на темата за разговор. — Майка ми крие запасите от китайския чай, но аз винаги успявам да надуша къде е поредното скривалище. Или предпочиташ чашка шери? На мен лично повече ми допада брендито. А ти, Деймиън? — попита той брат си, докато настаняваше Челси на стола до майка си.
— Сигурно знаеш, скъпа моя, че всички ние изгаряхме от нетърпение да се запознаем с теб — усмихна се майката на Синджън и й подаде чаша чай. — Почти всички все още са в града. Незабавно трябва да организираме бал, за да те представим в обществото. Синджън, не мислиш ли, че съпругата ти ще изглежда чудесно в тъмнорозово? Той утре ще те заведе при мадам Дюбей — рече тя, като погледът й се местеше между сина й и снаха й. — Тя ще се погрижи за всичко. А може би ще е по-добре да изберете нещо в светложълта коприна на цветя? — добави тя и се обърна към сина си, който развеселено я погледна.
— А може би, майко — усмихна се той — Челси ще предпочете да облече нещо по свой вкус? Може би в тъмновиолетово?
— О, скъпа, нали няма да е в тъмновиолетово? Този цвят е… искам да кажа…
— Майка се опитва да обясни, че е за жени с определена професия — лениво промърмори Синджън. — Не се безпокой, майко, мадам Дюбей си знае работата и може да различи кой цвят е подходящ за една херцогиня.
