Сребърен пламък

и когато икономът високомерно запита кой се обажда, Трей се представи с чувството на унижение.

От другия край на линията се чу подлизурско потвърждение и той незабавно беше свързан. И защо не? помисли си Трей. Нали аз плащам шибаната му заплата.

— Добър вечер, скъпи. — Гласът на Валери преливаше от сладост и ако не бе информацията, заради която я беше потърсил, Трей щеше да затвори с чувството, че му се повдига от пресищане.

Той попита рязко, без предисловия:

— Кога очакваш детето си?

— Но, скъпи, как може да си забравил. И освен ако не искаме целият град да разбере — натъртено каза тя, с ясното съзнание, че операторите в централата одумваха всички наред, — не би трябвало да обсъждаме това по телефона.

— По дяволите! — тихо продума той, като за момент се почуди дали това има някакво значение. Но най-добре беше всичко свързано с тази наложена му насила женитба, да си остане в семейството. Не искаше да се появят никакви пречки за развода им. — Добре — бе всичко, което каза, преди да затвори.

Той бързо измина двете пресечки до новия дом на Валери — резиденция от червен пясъчник в същия модерен хълмист район, където бе и тяхната градска къща — неговия сватбен подарък за нея, както дяволито я бе определила самата тя, когато я избра и поиска чека, за да я плати.

Възможността тя да се развлича не му беше минавала през ума, който беше зает изключително с мислите за Емпрес. Би трябвало да я познава по-добре. Валери бе завършена социална пеперудка, а сега със собствена къща и щедра издръжка едва ли би се превърнала в отшелничка.

Като отказа да бъде представен, Трей каза на иконома, че иска да види Валери в кабинета. Докато чакаше, не спираше да кръстосва стаята и често-често да си поглежда часовника. Наля си уиски, направи още няколко обиколки из стаята и пак погледна часовника си. Кучката беше вярна на навиците си. Знаеше, че той иска да научи това, което го вълнуваше; знаеше също, че няма да се присъедини към гостите на тържеството й.

След три питиета двойната врата се отвори и тя застана в рамката й, застинала в ефектна поза на фона на искрящата светлина на полилея в салона. Роклята й бе от златист плат, тъканта блещукаше с цветовете на дъгата, на ушите й проблясваха диаманти и за секунда той с горчивина си помисли, че е срамота цялата тази красота да прикрива такава поквара.

— Колко мило, че си решил да се отбиеш, Трей — престорено изгука тя.

— Нямам намерение да любезнича, Валери. — Лицето му бе спокойно и неподвижно. — Дойдох за датата.

Тя пристъпи в стаята, бутна крилата на вратата зад себе си и застана в рамката от позлатено дърво, като пренебрегна думите му, сякаш не ги бе чула.

— Разбрах, че жената и семейството й, ония твоите — тя отегчено замаза думата — са си тръгнали с влака за Източното крайбрежие. Зимата в планината ли й омръзна или може би изолацията в ранчото?

Последва кратка тишина.

— Ти си първокласна кучка, Валери — рязко отвърна Трей, вече убеден, че Валери наистина е наела хора да го следят и да наблюдават ранчото. Въпреки че в градче с такива размери клюките се разнасяха бързо, новината за заминаването на Емпрес не би могла да е стигнала до Валери толкова бързо.

— Винаги си имал огнен нрав, скъпи — измърка тя, припомняйки си някои моменти от времето, когато бяха по-близки и се любеха. Валери обичаше да дразни със своята предизвикателност, както обичаше и произтичащите от предизвикателствата й последици. А когато ставаше въпрос за Трей, последиците от физическите предизвикателства винаги бяха изпълнени с изключителна по силата си еротичност.

— Търпението ми почти се изчерпа, Валери. Ще ти бъда благодарен, ако за в бъдеще се въздържаш от посещения при който и да е от моите приятели.

— Но, скъпи, в това малко градче имаме толкова много общи приятели, че се боя, че това е невъзможно. Но ако имаш предвид онази дребна руса женица, вече нямам никаква възможност да я посетя, не е ли така? — Диамантите на врата й уловиха светлината. Бяха огромни. „Колко ли, запита се Трей, а в главата му се въртяха мисли за насилие и смърт, са ми стрували? Но поне са удобни за гарота“, реши той.

— Валери — много тихо каза той, — не разбираш колко си близо до възможността да бъдеш удушена.

— Тя не беше твоят тип, Трей — отговори Валери, сигурна от новата си позиция на силата. Единствената й сериозна съперница бе във влака, на път за Източното крайбрежие. — Бе прекалено хрисима. До пролетта щеше да се отегчиш от нея.

— Някой ден — изръмжа Трей — ще ти го върна, задето се бъркаш в живота ми.

— Би трябвало да ми благодариш, скъпи, че отпратих малката уличница по пътя й.

— Ти си единствената уличница, която познавам.

— Скъпи, бързо забравяш, че съм свидетел как си проправяше много широка пътека през женското население на Монтана.

— Повтарям ти. — Очите на Трей бяха студени като кубчета лед.

— Наистина, мили, никога не съм знаела, че имаш такава поучителна нравствена жилка в себе си. Винаги си се интересувал от удоволствия без задръжки. По-различно ли е с някой, притежаващ нравствена чистота?

— Ако някога реша да обсъдя морала на сексуалния си живот с теб — острите му думи едва се процеждаха, — ще ти кажа. Сега, ако бъдеш така добра да ми дадеш информацията, която поисках от теб, ще си тръгвам.

— Джъд Паркър и Бо Талмъдж са тук тази вечер. Защо не си свалиш палтото и не останеш за още едно питие? — Валери бе така спокойна и безучастна, сякаш обсъждаха менюто за следващата седмица. Разбира се, на своя страна тя имаше предимството на голямата победа, извоювана днес. Беше изгонила най-новата приятелка на Трей, единствената приятелка, която той бе допуснал в дома си и с която беше живял. Беше я прогонила от града само с едно кратко посещение и няколко умело подбрани лъжи. Валери ликуваше. Не само носеше името на Трей, но имаше и една хубавичка сума от парите му и удовлетворението от чувството за безпроблемно бъдеще. Мис Джордан се оказа изненадващо лесен противник. Щеше да е по-трудно да постави под контрола си Трей, но тя беше оптимист.

— Успя да си осигуриш сватбена церемония, Валери, но не и мен. Дългът ми към племето си има граници. Нямам намерение да присъствам на тържеството ти. Датата на раждането на детето, ако обичаш, и повече няма да те отнемам от гостите ти.

— Защо — направо попита тя — искаш да знаеш? — Валери беше подозрителна по природа и съпротивата беше първият й импулс.

— Уточнявам социалния си календар за лятото, кукло, и искам да бъда тук, за да приветствам с добре дошъл на света най-новия член на семейство Брадок-Блек. — Яростният сарказъм изпълваше гласа му.

— Не знам дали искам да ти кажа — отвърна тя, раздразнена от неприкритата враждебност на човека, за когото се бе омъжила.

Трей дълбоко си пое въздух и притисна ръце към гладката кожа на палтото си, сякаш самото движение можеше да го задържи на мястото му, когато силният импулс да я убие го подтикваше да скочи отгоре й.

— Виж, Валери — притихналият му глас бе търпелив, но си личеше с какво усилие той се контролира, — твоята бременност няма нищо общо с мен, така че какъв е смисълът да проявяваме излишна свенливост. Съгласих се, вследствие на твоето изнудване, да бъда бащата на това дете. Не ме интересува дали си в третия или в тридесетия месец, нито пък времето или загадъчният баща. Не ме интересува нищо друго освен шибания ти термин. Така че, както виждаш, не се опитвам да те хвана в прегрешение — Просто искам да знам. — Последно то изречение бе отблъскващо със своята прямота.

По изключение Валери Стюарт усети, че е достигнала границата на предизвикателствата.

— Десети септември — отвърна тя с неприсъща за нея честност.