бяха насядали до нея на дивана, а други — на съседните столове.
Той се настани край вратата с чаша слаб чай в ръка и изтърпя един рунд от тази глупава пантомима. След като втората шарада продължи със запъвания повече от двайсет минути, той внезапно заяви: „Задръж или режи тетивата, «Сън в лятна нощ», първо действие“ с единствената цел да прекрати това мъчение. Това като че беше знак за домакинята, защото Шарлот веднага предложи нещо друго — внучката й да изсвири част от репертоара си за пиано. Когато гостите се преместиха към тази част на стаята, където се намираше роялът, Адам си проправи път през тълпата, хвана Флора за ръката и я издърпа към един отдалечен ъгъл на дневната, където нареди кратко:
— Седни, ако обичаш.
След това се отпусна до нея на малкото канапе и измърмори:
— Истинско мъчение.
— Прекалено голяма възбуда ли? — осведоми се с усмивка младата жена.
Той направи гримаса.
— Ще се наложи да присъствам на доста рецитали, когато Люси започне да се проявява по-добре на пианото.
— Вероятно ти би могъл да й помогнеш при избора на музиката. А и изпълнението на Люси със сигурност ще бъде изпълнено с повече чувство, отколкото това на внучката на Шарлот. Не е ли прекалено сладникаво това младо момиче?
— Кое?
— Това на пианото, скъпи. Бъди по-внимателен.
— Все още съм затъпял след четиридесетте минути, прекарани в онази ужасна игра на отгатване. — Предпочитам да те наблюдавам. Тази вечер изглеждаш прекалено невъзмутима без фустите си.
— Забеляза ли?
— Всички мъже го забелязаха, биа.
Той се отпусна в по-удобно положение и кръстоса крака в глезените си.
— Особено когато излезе от трапезарията. Новият ти ухажор лорд Рандъл не можеше да отдели поглед от теб.
Сега, когато Флора най-после беше до него, Адам се чувстваше отново спокоен и дори се усмихваше.
— Ще трябва ли да го извикам на дуел?
— И да ме обезчестиш ли? — попита кокетно тя и се усмихна. — Ти си женен мъж.
— Също така обаче съм и ревнив мъж.
Погледът му се премести върху въпросния лорд и очите му се присвиха.
— Трябва да го предупредя — изръмжа той.
— Надявам се, че не говориш сериозно, Адам, но ако е така, тогава — казвам „не“. Освен това си тръгвам след няколко дни — добави тя.
— Носят се слухове, че си търсел богата съпруга откакто баща му пропилял на игри семейните богатства.
— Остава и аз да проявя интерес към някакъв благородник, който не може да се похвали с нищо друго, освен с външния си вид и с усмивките си — отвърна иронично Флора. — Страхувам се обаче, че не след дълго ще се отегча до смърт. Той говореше почти само за себе си. Знам вече кой е шивачът му и кои са любимите му клубове, запозната съм с ловкостта му при лов и при игра на крикет, и ако не го бях спряла, щях да имам и пълния списък на аристократичните дами, с които е спал.
Адам се ухили.
— Значи не си се влюбила в прекрасния му вид и златните коси. Олекна ми.
— Затова пък се оказа, че съм се влюбила в един метис, женен за друга — каза тихо тя.
Усмивката изчезна от лицето му и за момент младата жена помисли, че го е загубила поради наивността си.
Той огледа стаята, като че внезапно се беше озовал на някакво непознато място, след което се обърна към нея и прошепна:
— Аз пък се питам колко ли много трябва да значиш за мен, че да дойда в къщата на абсолютно непознати за мен хора с единствената надежда да поговоря с теб.
Очите му бяха сериозни, гласът му — нисък, сдържан.
— Не зная какво да сторя.
— Нито пък аз — прошепна Флора.
— Не мога дори да те помоля да излезем оттук, без да предизвикам скандал.
— Дори и да го направиш, аз не бих могла — това са приятели на майка ми и леля ми.
Той се усмихна едва забележимо, като че намираше нещо забавно в страданията си.
— За два дни два пъти пих чай. Истински рекорд в безпътния ми живот. Това любов ли е?
— За мене е.
Острият му поглед като че я прободе.
— Кога го разбра?
Гласът му се чуваше едва.
— Вчера, днес… не съм сигурна, Адам,… може би в този момент. Не желая всичко това, също както и ти — прошепна пламенно тя. — Опитвам се да се преборя с това чувство. Наистина се опитвам.
— Защо?
Възможно най-тихият звук.
— Защо ли? Боже мой, Адам — възкликна младата жена. — Причините са очевидни. Защото вече си женен. Защото съм себелюбива. Защото не бих те делила с никоя. Защото не знаеш какво е това любов — завърши почти гневно тя.
Останалите гости започнаха да поглеждат подозрително към тях. Бурният отговор на Флора резонираше из стаята, макар и да не се разбираше какво говори.
Леденият поглед, с който Адам посрещна любопитството на другите, ги принуди да сведат глава и с неохота да насочат вниманието си отново към пианистката.
— Може би знам какво е това любов — отвърна тихо той, като се наведе отново към нея.
Очите му бяха меланхолични и неподвижни.
— Може би това означава да пожертвам истински флош, за да пристигна преди края на вечерята. Може би това е да мисля, че тази вечер изглеждаш като ангел в семплата си рокля и с панделките в косите — добави с внезапно появила се нежност в гласа му. — Или може би това е способността ми да си повтарям, че не трябва да те докосвам, когато това е единственото, което бих искал да правя във всеки миг — завърши с напрежение в гласа той.
— А може би това е просто резултат от нежеланото въздържание и от факта, че тия дяволски студени бани не помагат ни най-малко — добави разгорещено сред кратка пауза Адам. — Може би се дължи на невъзможността да те чукам.
Очите й се напълниха със сълзи заради борбата, която трябваше да води той и заради неукротимата му сила, заради страстното му желание и силното му негодувание. Заради факта, че се беше появил тук тази вечер.
— Господи, Флора, не плачи — каза умолително младият мъж и изправи гръбнак, внезапно разкаял се.
Затърси с поглед място, откъдето биха могли да се измъкнат, но видя, че за да стигнат до единствения изход трябваше да пресекат цялата изпълнена с гости зала.
— Кажи какво искаш да сторя — прошепна той, като взе двете й ръце в своите, — и аз ще го направя.
— Не знам — измърмори младата жена, чувствайки се едновременно щастлива, тъжна, нерешителна.
— Ще дойда да те взема утре сутринта — заяви ненадейно той. — Ще отидем да поговорим някъде. Тук има прекалено много хора, музиката е невероятно слаба и едва се сдържам да не ударя с юмрук по стената.
Усмивката й му подейства успокояващо. Винаги се чувстваше неловко при вида на сълзите.
