— Колко можеш да останеш? — попита Флора, засрамена и въпреки това безпомощна пред нуждата си да бъде с него.
— Три, може би дори четири часа. Зависи от теб — той се усмихна, — и от слуха на прислугата.
— Би трябвало да те изгоня — прошепна младата жена.
— Но няма да го направиш.
— Не — отговори едва чуто тя.
— Добре — измърмори Адам.
Огненият поглед, с който я изгаряше, нямаше нищо общо с добрите маниери.
— Защото така или иначе нямаше да си отида — довърши то.
Той хвана краищата на синята панделка, прокарана през широкото деколте на лятната й нощница и ги дръпна.
Тя стоеше неподвижно. В спалнята й цареше абсолютна тишина. Усещаше бясното тупкане на сърцето си, усещаше лекия допир на пръстите му, докато развързваше копринената лента, а после разпускането на набрания около врата й плат.
„Колко време беше минало?“ — питаше се Флора.
Седмици.
Бяха минали почти десет седмици откакто я беше докосвал за последен път.
И сега, когато стоеше до нея, висок, силен, възбуден, тя се чудеше как бе могла да подчини копнежа си за него с разумни доводи.
Дланите му погалиха раменете й, като разшириха отвора на нощницата за главата. Фината материя се плъзна надолу по ръцете й, задържа се за миг на лактите и после с плавно движение падна на пода.
Адам я гледаше безмълвно, а ръцете му се спуснаха надолу, докато стигнаха до нейните. Тогава той внимателно прокара пръсти между нейните. После вдигна дланите й към устните си и започна нежно да ги целува.
— Трепериш — прошепна той.
Въпреки щита на миглите, очите му като че я изгаряха.
— Трябва да е от студа — отвърна Флора.
Усмивката на устните й сама отричаше думите.
— Имаш ли нужда от някой, който да те стопли.
— Струва ми се, че точно затова си дошъл.
Той спря за миг — истината прозираше под шеговитите нотки на отговора й, който съвсем не беше от срамежливите.
— Видях, че прозорците ти светят — рече младият мъж.
— От „Морисей клуб“ ли?
Той се усмихна широко.
— Това подигравка ли е?
— Не — отвърна Флора, погледна към леглото и отново към него. — Защо не заключиш вратата?
„Как успяваше винаги едновременно да ме обърква и да ме възбужда толкова силно?“ — чудеше се той, докато отиваше да изпълни молбата й. А когато се върна и я видя да лежи върху дантелените възглавници, заела позата на опитна куртизанка, той постави под съмнение целия си досегашен опит с жените. Въпреки вътрешната си съпротива, бе обхванат от силно недоволство.
Вместо да отиде при нея, той се отпусна на един стол — внезапно не беше сигурен защо бе дошъл тук, нито пък знаеше какво да прави. Тя му се струваше толкова красива, игрива и подканяща, с пищна, розова плът — също като някоя от нимфите на Буше. „Но не с толкова херувимски вид — отбеляза мислено той, — много по-чувствена и женствена.“
— Дойдох в Саратога, за да те прелъстя — каза тихо Флора, учудена от внезапната меланхолия, обхванала Адам. — Дали все пак трябваше да правя това?
— Не.
— Навъсен си и ми приличаш на мъж, който върши нещо против волята си.
— А ти знаеш всичко за мъжете.
— Ревнив ли си? Кажи ми, защото аз самата съм ревнива.
Очите му се отместиха за миг, след което отново се срещнаха с нейните.
— Да — отвърна той. — И не бих могъл да се отърва от това чувство дори ако яздя в продължение на десет хиляди дни и нощи, опитвайки се да избягам от него. Искам да те държа в обятията си. Искам да съм единственият, който те целува. Споменът за удоволствието, което ми даряваш, не ме оставя на спокойствие за момент.
— Не само ти усещаш това удоволствие — нежно му припомни младата жена, — нито пък нуждата да притежаваш. И не ме гледай така. Никога не съм казвала нещо подобно на друг мъж.
— Извинявай — измърмори глухо той. — Чувствата ми са толкова силни, че не дават възможност за каквато и да била липса на заинтересованост.
— Искаш да кажеш — за обичайната ти липса на заинтересованост.
Адам вдигна колебливо поглед и я погледна изпод миглите си — най-дългите мигли, които някога беше виждала.
— Виждам те навсякъде — в сънищата си, във витрините на магазините, в огледалото, вместо собствения си образ. Не съм сигурен…
— Че искаш да бъдеш влюбен?
Струваше й се невероятно красив — и черните му очи и коси, и силното му тяло, което изглеждаше толкова елегантно в черния фрак. Диамантените копчета на ризата му блестяха върху колосания снежнобял плат. Плоският му мускулест корем беше скрит под атлазения пояс. Големият сапфирен пръстен на дясната му ръка привличаше като магнит светлината.
— Аз не страдам от подобни на твоите опасения — каза Флора, спусна крака от леглото и седна. — Любовта не ме плаши.
Тя прочете изненада в очите му. Той не сваляше поглед от нея, докато краката й докоснаха пода. Младата жена се изправи и се запъти към него.
— Обвързването те плаши, нали — прошепна тя и коленичи с лекота до него. — Не искаш любовта да те погуби.
— И аз не знам какво искам — отвърна тихо той, давайки си сметка, че дишането му се беше учестило, когато тя коленичи до него.
Младата жена постави длани на коленете му и разтвори краката му така, че да може да се намести между тях.
— Все пак има поне едно сигурно нещо — каза тихо тя.
Бедрата му бяха толкова горещи. Чувстваше, че той можеше да я спре всеки миг.
— Нашето приятелство.
Пръстите й се плъзнаха по прекрасно ушитите му панталони и обхванаха горното им копче.
— Мисля, че по този въпрос сме на едно мнение — прошепна тя, без да отделя очи от неговите, докато разкопчаваше първото копче.
Тя стори това и с останалите копчета с майсторството и ловкостта на добре тренирана хурия, докато Адам стискаше дръжките на стола, за да сдържи бесните си импулси.
От косите й се носеше сладко, тежко ухание, белите й атлазени рамена и пълни гърди бяха само на сантиметри от него, прелъстителни, възбуждащи като любовните поеми на персите. Бяха негови, само от него зависеше дали щеше да ги вземе.
Наистина ли искаше да разбере какво представлява любовта — запита се за първи път Адам. И ако беше така, трябваше ли да заплати за това със свободата си?
По-нататъшните му разсъждения обаче бяха прекъснати от силни усещания, тъй като Флора издърпа нагоре ризата му и той внезапно загуби интерес към всякакви размисли и теории. Малките й ръце бяха толкова топли, когато докоснаха стомаха му и бавно започнаха да смъкват панталоните му, докато възбуденият му член се показа в цялата си дължина.
Внезапно младата жена извика, като незабавно потисна острия звук — беше разпознала формата на предмета, който беше напипала.
