После се върна до леглото, целуна я с безкрайна нежност, намести се отново до нея и, като привдигна отпуснатото й тяло — летаргията, последвала оргазма, все още притъпяваше сетивата й — я сложи да седне между краката си. Зацелува извивката на раменете й като шепнеше обяснението си в любов на езика на абсароките в меките къдрици зад ушите й. Гласът му беше дълбок и тих. А след това започна да реше косите й.
Давайки си сметка за значимостта на жеста му, Флора се почувства истински щастлива от предаността му. В същия миг обаче откри, че се пита с известна доза скептицизъм колко пъти досега се беше отдавал на подобна игра. Още при следващия удар на сърцето си тя призна пред себе си, че може би не искаше да знае това.
Но естествената й любознателност надделя, а може би това се дължеше и на факта, че вече се чувстваше по-сигурна с него след привързаността, която беше засвидетелствал към нея през тази нощ.
— Правил ли си това и преди?
Тя се изви, така че да вижда лицето му, когато й отговори.
— Не е нужно да отговаряш.
В същия момент обаче гласът й като че сам допълни:
— Искам да знам.
Той се усмихна на контрастите в мнението й.
— Доколко сериозни са намеренията ми ли? Доколко съм влюбен?
— Все пак можеш да произнасяш думата „любов“ — пошегува се тя, а усмивката й му подейства възбуждащо. — А аз точно се чудех дали ще умра от любов така както си стоя тук или вместо това ще издера очите ти заради способността ти така безпроблемно да очароваш.
— Не умирай от любов, скъпа. Страшно се нуждая от теб.
— Да смятам ли, че сме сгодени в такъв случай? — попита игриво тя. — Да започвам ли да си шия сватбената рокля утре?
— Никога досега не съм правил това — отвърна вместо това той.
Не му беше лесно да избяга от целия си досегашен опит.
— Никога?
Адам поклати глава.
— С нито една от всички онези жени?
„Стотици“ — помисли си и се усмихна, поклащайки отново глава. Той обаче не даде никакви обяснения повече, тъй като не разполагаше с такива. Беше действал импулсивно, но чудно защо не усещаше страх от последствията. Това го изненада. А беше очаквал да изпита истински ужас. Като човек, привикнал да обръща внимание на мистичното, той не можеше да не отбележи за себе си този факт.
След това я целуна, така както лежеше подпряна на рамото му и този път й показа не с думи, а с дела колко много държи на нея.
А доста по-късно, когато трябваше да си тръгва, за да не бъде видян, вече напълно облечен, Адам се обърна към леглото, където се беше отпуснала Флора, погледна я и рече с лека въздишка:
— Трябва да поговорим… за… това… за нас. Не искам повече да разчитам единствено на случайните срещи.
— Не е нужно да се правиш на кавалер, Адам — прошепна Флора и се усмихна.
В момента беше над всякакви обвинения и изисквания, чувстваше се толкова задоволена физически, толкова преситена. Вече знаеше, че не му е безразлична и засега това й беше достатъчно.
— Идвай при мен когато пожелаеш.
— Не ми харесва безразличието, което долавям в гласа ти.
Тонът му беше сух.
— Съжалявам, скъпи. Не ме разбирай погрешно. Исках да кажа, че съм съгласна да се срещам с тебе където и да е, когато и да е и че ти определяш правилата.
След дългите седмици на раздяла, след невероятните часове, които току-що бяха прекарали заедно, Адам чувстваше, че не би могъл да рискува и да я остави да замине за Тамбукту или дори за много по- безопасно място като централните графства на Англия за идващия ловен сезон. И, наистина учудващо за човек, който никога досега не беше гледал на някоя жена като на евентуална постоянна спътница в живота си, той не можеше да понесе мисълта друг мъж да докосне Флора. Той пое въздух — очевидно решението беше узряло в него по време на страстните часове, които бяха прекарали заедно.
— Не искам това — заяви без сянка на колебание той. — Искам повече.
След това се усмихна на собствената си сериозност и прошепна:
— Започвам да мисля, че тази лудост наистина е любов, биа.
Наведе се, целуна нежната й буза и рече:
— Ще се видим в осем.
Беше пет и половина, когато Адам влезе в хотелската си стая: имаше време колкото да се изкъпе, да се облече и да се види за малко с Люси преди да тръгне за срещата си с Флора.
— Ще ходим ли на хиподрума, татко? — възкликна Люси, когато нахлу в спалнята му малко преди шест и скочи върху неизползваното му легло. — Да кажа ли на готвачката да приготви дрехите ми?
— Днес ще отидем по-късно, скъпа. Първо имам среща и ще закусвам навън.
Той беше почти привършил с обличането си и пъхна няколко банкноти в джоба на панталоните си.
— Не забравяй, че обеща на Флора да минете през „Тифани“ в девет. А ако отидеш без мен, донеси ми нещо — добави тя.
Като всички деца и Люси вечно имаше някакви изисквания към родителите си.
— Какво искаш?
Адам взе часовника си от бюрото и го пусна в джобчето на пояса.
— Играчка.
Отговорът й винаги беше един и същ.
— Готвачката забавлява ли те?
Младият мъж погледна отражението си в огледалото. Малко сън нямаше да му се отрази зле, помисли си той. Клепачите му бяха натежали повече от обикновено.
— Тя знае стотици истории за диви животни, защото е живяла в колибата на баща си, който бил трапер и също като мен рядко е била с майка си, и затова знае всички тези истории. Разказвал й ги нейният татко.
Познанията, които имаше дъщеря му за личния живот на прислугата го учудваха. Винаги бе мислил, че готвачката беше пристигнала от Сейнт Пол заедно с мисис О’Брайън — и двете изглеждаха на една и съща възраст, и двете имаха внуци.
— Ще трябва да ми разкажеш някоя от тези истории. Обичам разказите за животни — рече с усмивка той, докато слагаше на четвъртия пръст на дясната си ръка малкия златен пръстен с печат, който му беше подарил баща му.
— Тя имала и бухалче. Може ли и аз да си имам бухалче, татко? Наистина ще се грижа добре за него и то ще спи в стаята ми.
— Ще трябва да помисля за това, скъпа. Не съм сигурен обаче, че на някой бухал би му харесало да спи в стаята ти.
— Тогава може ли да си имам катериче. Готвачката имала две катеричета и едно вълче. Чувал ли си нещо по-смайващо?
Гласът й потрепера от вълнение.
— Наистина трябва да си вземем някакво домашно животинче като се върнем в Монтана. Може би готвачката ще ти помогне да го дресираш.
Адам прокара пръсти през мокрите си коси, прибра ги зад ушите си и отново се обърна към дъщеря си.
— Ще ми прочетеш ли някоя приказка преди да изляза? Вече два дни не си ми чела. А по-късно ще си направим пикник с Флора, така че двете с готвачката поръчайте в ресторанта на хотела това, което
