— Носиш пистолет — рече тихо, но предизвикателно тя.
— Заради прислугата — отвърна любезно той и постави оръжието под стола.
— Истината — настоя твърдо тя.
— Колдуел ми даде револвера си, когато бяхме в „Морисей“ — отговори без нотка на колебание той.
— Защо го е направил?
Ръцете й стояха неподвижно върху бедрата му, а очите й го гледаха изпитателно.
Адам вдигна рамене.
— Той е от предпазливите.
— Защо?
— Без причина, скъпа.
Той се усмихна и прекара пръст през въпросително извитите й нагоре вежди.
— Изглеждаш възхитително с тези перлени обеци — каза той и удари лекичко едната от тях, така че тя се заклати на ухото й. — И без каквото и да друго по теб — добави едва чуто.
Младият мъж изправи гръбнак, наведе се напред и, като обхвана лицето й в дланите си, я целуна. Дългата, бавна, прекрасна целувка го накара да забрави за насилието, което беше неотделима част от живота му. А когато се отдели от устните й и отново се облегна назад, той вече не си спомняше за заплашителното присъствие на Франк Сторхъм.
Погледът, който видя в очите на Флора, му беше познат — поглед, изпълнен със страст. А когато тя наведе глава към скута му, той затвори очи.
Устата й беше топла, мека, гостоприемна, ръцете й — изкусни. В ноздрите му нахлу аромата на рози и жасмин, Саратога изчезна, последвана от стаята, в която се намираха, светът се смали до размерите на нейната уста и удоволствието, което му доставяше тя.
Зарови пръсти в косите й, като леко полюляваше главата й. Беше се превърнал в неин роб.
Внезапно той вдигна главата й.
— Още не съм свършила — измърмори младата жена, като го погледна изпод разбърканите си къдрици.
— Вече свърши — отвърна нежно той и се изправи с красиво движение на мускулите, сухожилията и костите си.
След това изправи и Флора — вече не беше измъчван от несигурност относно мотивите и целите си, най-после знаеше какво иска.
Той я понесе към леглото, внимателно я постави върху него и се намести между краката й. А после проникна в нея със смайваща бързина и започна да прави това, което винаги вършеше толкова добре, независимо дали беше облечен или не, неспокоен или решителен, с една дума — при всякакви обстоятелства, също като някой пианист-виртуоз. Знаеше как да се движи: колко бързо, колко дълбоко, колко силно. Знаеше как да целува една жена по устата и по онова чувствително място зад ушите; знаеше как да смуче зърната на гърдите й и как лекичко да прекарва език по извивките на гърдите и устните й. Знаеше кога трябва да бъде нежен и кога — не. Усещаше къде минава недоловимата граница, разделяща удоволствието от насилието, нежността — от грубостта. Владееше до съвършенство изкуството да доведе една жена до оргазъм само като я милваше или й говореше. Адам Сер беше много добър.
„Да, но той се е занимавал много дълго време с това“ — помисли Флора.
Това беше една от професиите му. И ако сега тя самата не береше плодовете на майсторството му в любовта, щеше да се чувства много нещастна.
Върховният момент ги остави бездиханни. Веднага след това обаче, като че отрезвен от сянката на горчив спомен, младият мъж се отдели от нея и се търкулна на леглото. Легнал по гръб със затворени очи, той се бореше с нуждата си да я има, с препятствията и последствията.
Пожарът в тялото на Флора започна бавно да затихва, сините пламъци станаха червени, а после — златисти. Когато най-после погледна към Адам, той беше се изтегнал на леглото до нея с ръце под главата, дишането му все още беше бързо и тежко. „Облечен, подобно на някой мъж, отишъл в публичен дом — помисли си тя, — съблякъл възможно най-малка част от дрехите си.“
— Да тръгваш ли искаш? — попита тя, усетила хладината, която струеше от позата му.
Той не отвърна, а и тя се запита, дали искаше да знае. Обърна се на една страна и го загледа. Направи й впечатление колко дълги бяха миглите му, черни и лъскави като коприна, също като на някое бебе, само че по-гъсти. „Какво ли ще направи, ако ги докосна?“ — запита се ни в клин, ни в ръкав тя, когато това, което я вълнуваше най-много, беше причината за внезапно обхваналото го мрачно настроение.
Очите му се отвориха, зениците му се бяха уголемили в полумрака и внезапно лицето му се озари от топла усмивка.
— Може би ще си тръгна след хиляда години — каза той.
— В такъв случай си прекалено облечен — прошепна Флора, съзнавайки прекрасно с колко трудности трябваше да се бори той, като на свой ред засия в усмивка.
И тя започна да го разсъблича, докато той услужливо й помагаше — изрита обувките си, повдигна бедра, за се освободи от панталоните, разтърси рамене, за да махне сакото си, докато тя дърпаше ръкава му. Когато обаче Флора възседна бедрата му, за да разкопчее пояса, той вече не можеше да задържи вниманието си върху тази задача — топлият й задник беше прекалено голямо изкушение за него.
— Радвам се, че все пак реши за се разходиш до площад „Франклин“ тази нощ — заяви нежно тя, докато измъкваше облеченото в бял атлаз копче през петелката му.
— Нямах избор, биа — отвърна той, като набърчи леко чело.
— Защото това само те доведе тук.
И тя прокара пръст по възбудения му член.
Адам се усмихна.
— Той е безнадеждно влюбен.
— В мен?
Младата жена разкопчаваше диамантените копчета на ризата му.
Широката му усмивка й достави истинско удоволствие.
— Както виждаш.
Той лежеше полуразсъблечен под нея, ризата и поясът му бяха разкопчани. Белите тъкани бяха в ярък контраст с бронзовата му кожа, с мускулестата сила, която излъчваше едрото му тяло.
— Готова ли си?
Гласът му беше едва доловим шепот, въпросът му — риторичен. А когато докосна гърдите й, тя се притисна към ръцете му и пое дълбоко въздух. Очите й се затвориха, от устните й се отрони въздишка.
След като дишането им се нормализира, двамата дълго се целуваха като юноши, със затворени усти, нежно, и си говореха един на друг нежни слова, които ги караха да се смеят. Влюбените дълго се гледаха, като се усмихваха един на друг с невинността на току-що откритото щастие, а после се любиха по най- традиционния начин. Тялото на Адам се движеше измежду разтворените й бедра, дланите му топлеха гладката кожа на раменете й, ръцете й се притискаха към долната част на гръбнака му.
Двамата изучаваха и откриваха, целувките им бяха нежни. Усещайки приближаването на върховния момент, Адам проникна толкова дълбоко в нея, че в същия момент екстазът я разтърси като електрически шок. Флора протегна нагоре ръце и докосна бузите му, без да произнесе дума, а очите й бяха пълни с учудване. Той беше истинско съвършенство. И като добавка — изключително опасен, беше истински наркотик на удоволствието. Докато тя изгаряше в екстаз, широкоплещестото тяло над нея се търкулна настрани и стана от леглото. Беше истинско удоволствие да наблюдава гъвкавите му движения.
— Къде отиваш?
В три часа сутринта собственият й глас й се стори непознат, като че идваше някъде отдалече.
— Съвсем наблизо, като се има предвид че нямам нищо на гърба си — отвърна през рамо Адам.
Усмивката, която долови в гласа му, й подейства като ласка, дошла от другия край на стаята. Той се приближи до тоалетната масичка, наведе се и вдигна четката за коса, която Флора беше изпуснала на пода.
