— Какво толкова смешно казах? — попита Блейз, облекчена от това, че го вижда все още бодър и здрав.
— Иронията ти, сладурче, за това, че съм си падал по емоциите. Като че ли някаква хапчица храна би имала някакво значение за мен, след като цял живот съм бил на острието на бръснача. Осъзнаваш ли, че ние, абсароките, сме заобиколени от силни врагове? Дакота ни превъзхожда числено едно към десет. Черните ходила почти с толкова. Шушоните и Насечените стрели, взети заедно, са десет пъти по-силни от нас. И всички те искат нашите ловни полета, защото те са най-добрите в света. А аз да се притеснявам за някаква храна? Котенце, ти си много сладка — каза той с изразителни на следобедното слънце очи, — но нищо не разбираш от оцеляване.
— Когато стана на двадесет и една, ще бъда собственица на фондов тръст и ще мога да правя с парите каквото си пожелая. Бих могла да помогна на абсароките да оцелеят. — Това бяха типични думи за една богата млада жена, убедени и самонадеяни.
— Това може и да ти прозвучи цинично, котенце, но не мисля, че този фондов тръст би станал някога достъпен за мен. Във всеки случай, аз не го искам и не се нуждая от него. Моите участъци са богати, най- богатите на север от Вирджиния Сити. В тях има достатъчно злато, за да бъдат осъществени моите намерения. Как така — продължи той, пресягайки се за чаша със студена вода — непрекъснато стигаме до тоя въпрос, когато всичко, което искам, е да те държа в ръцете си, да се любя с теб и да забравя за известно време за всичко останало? Виж — обяви спокойно той, протягайки ръце встрани, — все още съм жив. Ела и хапни, принцесо. Ще имаш нужда от сили. Дал съм изрични нареждания никой да не ме безпокои до утре сутрин.
В действителност той бе променил не само своите планове, а и тези на всички останали, за да посвети времето си на Блейз, както бе пожелала тя. Хейзард отпи от чашата и се усмихна.
Блейз отвърна на усмивката му.
— В такъв случай, това нещо като меден месец ли е?
Той постави внимателно чашата на пода.
— Ти би ли искала да е така? — Гласът му беше плътен и оцветен с любопитство.
Тя кимна, без да е сигурна в неговите непостоянни настроения, убедена единствено в чувствата си.
— Тогава това е меден месец. — Изражението на очите му беше неразгадаемо, но усмивката бе омагьосваща. — Позволи ми да те нахраня — каза той, взе едно парченце печено месо и го постави в устата й. — А после и да разреша косата ти — прошепна тихо той — И да се погрижа за теб.
— Ако ти ще правиш всичко, какво да правя аз тогава? — попита Блейз много меко.
— И ти можеш да се погрижиш за мен, бостънче, по твоя много специален начин. — Красивата му ръка погали лицето й.
— Това ли е всичко? Не трябва ли да работя? — Тя спря ръката му със своята и гризна леко върховете на пръстите му.
— Предпочитам — езикът й, облизващ върховете на пръстите му, изпращаше пламенни импулси към неговия мозък — сега да посветиш енергията си на мен по друг начин.
— Това е хубаво — отвърна меко Блейз и след това, взела ръката му в своята, я постави върху гърдите си, — тъй като съм доста добра в тази област.
— Да, така си е — съгласи се Хейзард. Погледът му бе започнал да се разгаря. — Наистина си много добра. Но първо хапни, принцесо, защото смятам да се възползвам от твоята природна дарба през остатъка от деня, тъй че ще ти е нужно да се подкрепиш.
Следобедът мина в поредица от удоволствия, в които те дадоха воля на взаимните си предпочитания, без да позволят на демоните на неразбирателството да се намесят. Тя беше ненаситна, а той никога не се беше наслаждавал така.
Беше вече късно следобед, когато Хейзард каза „дрехите“, после промърмори нещо рязко и изненадано и накрая изруга леко. Той докосна косите на Блейз с целувка, отмести я и се измъкна от постелята от бизонски кожи. После отиде до входа, отмести покривалото леко и каза няколко думи на абсарокски.
— Кой е? — попита тихо Блейз и седна. Хейзард погледна през рамо и каза:
— Бях забравил. — След това се обърна към процепа и продължи да говори на мелодичния си роден език. Той отговаряше на няколко женски гласа, които се кикотеха.
— Твоят харем? — попита Блейз със сладникава нотка, когато той спусна покривалото и се върна при нея.
— С теб, скъпа, не ми остава време за хареми — отвърна той с усмивка.
— Или нещо друго? — натърти Блейз, стоплена от усмивката му, но все още съмняваща се.
— Точно така — съгласи се бързо Хейзард. — Или нещо друго. Тия дами не бяха дошли заради мен. Те донесоха дрехите ти. Бях забравил за това. Мисля, че са стояли доста време отвън, така че се наложи да им се извинявам продължително. Добре ще е сега да ги пробваш.
— Чии са тия дрехи? — попита неуверено Блейз, чудейки се как биха могли да й ги ушият толкова бързо.
— Този път са съвсем нови. Жените шият дрехи, ризи, мокасини, туники и всичко останало за търгуване. Вчера споменах, че искам да купя дрехи за теб днес следобед. За съжаление, бях забравил за тях допреди минута. — Хейзард се пресегна за гамашите си и каза: — Ще ги поканя вътре.
— Не!
Той тъкмо бе обул единия крачол и при възклицанието на Блейз вдигна глава.
— Не? Нали искаше да имаш сври собствени дрехи.
— Искам. Кажи им да оставят всичко и да си вървят. Ще ги изпробвам по-късно.
— Сладурче, сигурно ще е необходимо роклите да се преправят — отвърна й той, докато намъкваше колана в гайките на вече обутите гамаши.
— Сама ще се оправя.
Той пристегна колана си и каза тихо:
— Значи умееш да шиеш?
— Ами… когато бях малка — започна Блейз, но се запъна. — Искам да кажа… това че…
Той я погледна и проницателно отбеляза:
— Ти не можеш да шиеш.
Блейз въздъхна и прехапа долната си устна.
— Не мога — призна си тя.
— Тогава сигурно ще ни трябва някой, които може — уточни той тактично. — Тъй че ще трябва да ги пробваш, не мислиш ли?
Блейз впери продължително поглед в него и неохотно се съгласи:
— Но нека да е някоя, която аз не познавам — предупреди го тя, припомнила си за посещението на Малка луна.
— Ти не познаваш нито една от тях, скъпа.
— Някоя, която ти не познаваш.
— Аз познавам всички.
— Не това имах предвид — мрачно каза тя.
— Чудесно — отвърна той, схванал най-после.
— Някоя по-стара — додаде Блейз. Той се засмя.
— Ще видя какво мога да направя.
Когато излезе отвън, той обясни, че жена му е срамежлива и за да не обиди никого, смята да купи всички рокли. След това учтиво ги отпрати и остави една стара жена.
Блейз се бе вмъкнала в една от кожените му ризи и бе застанала до леглото, когато те влязоха във вигвама. Заприлича му на юноша, облякъл възголяма риза, въпреки че бе застанала царствено. Само очите й отразяваха нейната неувереност. Хейзард представи Върба и обясни на Блейз, че тя е известна из целите Северни прерии със своите невероятни рокли, украсени с пера. След това донесе един солиден куп от рокли, украсени с ресни и други атрибути, докато двете жени се усмихваха колебливо една на друга.
— Мислиш ли, че тия ще стигнат? — попита Блейз закачливо. Ръцете й галеха леко множеството превъзходни кожи, които й бе донесъл.
— Още ли искаш, бостънче? — поинтересува се той с ответната веселост в очите си. — Ще изпратя
