— Някои, да.
— Не съм ли късметлийка? Сега спокойно мога да кажа „да, с удоволствие“. И бездруго щях да дойда, но сега всичко изглежда по правилата, а не абсурдно и натрапено.
— Звучи така, сякаш ще си имам сянка. — Той я бе прегърнал, мислейки си колко много се бе променил животът му, откакто я бе срещнал.
— Точно това е основната идея — отвърна весело Блейз и после рязко попита: — Позволено ли ми е да те целувам на публично място?
— И да кажа „не“, това ще промени ли нещо?
— Не.
Той изръмжа театрално.
— Виждам как доброто ми име се разбива на парчета.
— Така и трябва. Доброто ти име — изрече тя дяволито — е доста напомпано.
— Може ли поне да ти предложа да бъдеш по-дискретна? — попита той, забавлявайки се.
— Можеш да си препоръчваш каквото щеш — отвърна сладко Блейз.
— Изглежда, вождът на абсароките си е намерил вожда — усмихнат каза той.
— Спокойно можеш да го определиш така — съгласи се Блейз с леко игрива и много женствена усмивка.
Той плъзна бавно дланите си по гърба й и я притегли към себе си. Що се отнасяше до любовта, тя можеше да го ръководи единствено с добро. И той й го каза.
— Не съм се замисляла чак толкова надълбоко над ролята си.
— И аз си помислих, че вероятно не си — отвърна й той, олицетворение на учтивост и такт. — Може би ще е добре да се върнем към лова на бизони?
Блейз се засмя.
— Страхливец.
— Дипломат — поправи я той с топлота в гласа си. — Не съм си и помислял да съсипвам подобно чудесно разбирателство — каза Хейзард и промени темата по начин, който бе усъвършенствал години наред.
ГЛАВА 25
На сутринта бяха намерени подходящи дрехи за Блейз и тя се присъедини към групата от любими и избрани съпруги, до една ярко облечени, които заведоха скъпоценните мустанги за лов на бизони на своите половинки до уреченото място. Мъжете никога не яздеха мустангите си преди началото на лова, за да ги запазят свежи. По-леките жени нямаше да могат да уморят силните животни.
Те яздеха покрай Потока на стрелата в сянката на тополите. Слънцето едва бе започнало своя път по небосклона и високите дървета им даваха прохлада. Бизонското стадо бе забелязано да пасе на юг от скалата, до която можеше да се стигне за около час бърза езда. При този бавен ход щеше да им отнеме два пъти повече време, за да стигнат дотам. Изправен вълк и неговата настояща изгора яздеха точно пред Блейз и Хейзард в колона от ездачи, която се проточваше на около миля разстояние.
Докато ловците и техните придружителки следваха бавно извиващия се поток, младоците, съблечени до кръста, се надпреварваха, като препускаха по протежението на процесията, демонстрирайки своите ездачески умения на любимите си. Това бе най-майсторската езда, която Блейз бе виждала някога. За части от секундата те пъргаво скачаха на земята и после пак обратно на конете, които препускаха през цялото време в галоп. Гъвкави като акробати, те балансираха без усилие върху гърбовете на носещите се вихрено мустанги и с лекота увисваха под коремите им, на косъм от летящите копита.
Един строен, мускулест воин направи странично премятане на гърба на мустанга си, грациозно го възседна отново и изтрополи встрани само на някакви си два метра от Пета.
— Бе-се-че-уак, Дит-чилияш — Харесвам я, Хейзард — извика през рамо той и препусна напред. Приятелката на Изправен вълк се изкикоти. Блейз все още не можеше да се опомни от проявената дързост.
Полуобърнат, с ръка опряна на задницата на коня, Изправен вълк каза на абсарокски с дяволита усмивка:
— Както виждам, Орлов дух е в обичайната си форма.
— Някой ще трябва да му даде един урок някой ден — отвърна Хейзард на родния си език, контролирайки внимателно тона си.
— Този някой ден може и да настъпи по-скоро, отколкото си мислиш — отвърна Изправен вълк и леката му усмивка премина в ухилване. Нежна закрила пак се изкикоти и прошепна нещо на Изправен вълк. Той се обърна отново към Хейзард й каза:
— Малка луна казва, че…
— Чух вече — прекъсна го Хейзард.
— Нова ситуация за теб — подхвърли Изправен вълк, смеейки се. — Какво е усещането?
— За какво става въпрос? — намеси се Блейз в прелитащите фрази на абсарокски, избавяйки така Хейзард от необходимостта да опише чувствата си.
Той винаги бе ухажвал жените по начина, по който Орлов дух бе направил това днес — открито, пред очите на всички от клана. Но за пръв път неговата жена беше обект на ухажвания, а той се бе оказал в ролята на защитаващ се.
— Момчешки игри. Обичат да се показват — отвърна спокойно Хейзард, но чувството му на собственик беше вече нащрек.
— Както ти правеше някога — подразни го Изправен вълк, провлачвайки на абсарокски.
— Твърде много приказваш — изръмжа Хейзард, но лицето му беше усмихнато и Блейз разбра, че казаното е на шега.
Докато продължаваха пътуването си, Хейзард изреди на Блейз цял списък от мерки за безопасност.
— Когато веднъж стадото се понесе нанякъде, нищо не може да го спре. Може и да ти се стори великолепно и драматично, ако никога не си виждала нещо подобно, но всичко, което се окаже дори в края на пътя им, няма да оцелее. Стой доста по-назад от другите жени. Пета ще ти напомня. Не бъди глупава и не поемай рискове.
— Да ти приличам на човек, който ще се набута сред стадо бизони? — попита Блейз някак възмутено, след като търпеливо бе слушала монолога от указания на Хейзард през по-голямата част от петте мили.
Хейзард, който яздеше до нея, се обърна и я погледна добронамерено.
— Според моя опит, принцесо — каза той дружелюбно, — ти си способна да направиш всичко, което ти хрумне.
— Може и така да е — съгласи се тя, — но нямам никакво намерение да се набутвам сред стадо бизони.
— Облекчение е за мен да го чуя.
— Освен това не дера бизони.
Той се засмя.
— Това би могло да те направи бостънска знаменитост, скъпа. Може би трябва да опиташ. — Мрачният поглед, който тя му хвърли, го накара бързо да добави: — Не се притеснявай, любима. За разлика от другите племена, при нас дрането на бизоните не е женска работа. Мъжете убиват, одират, нарязват и донасят месото в лагера. След като го оставя обаче пред входа на вигвама, то се превръща в твой проблем.
— Къде ще намеря толкова голям тиган?
— Но пък — поправи се той бързо, припомняйки си нейните готварски умения, без да е сигурен дали забележката й не е била напълно сериозна — винаги можем да променим плановете си.
— Е, сега пък аз се чувствам облекчена — отвърна Блейз, смеейки се и двамата продължиха малко по- спокойни.
Когато конниците се приближиха на около миля от стадото, всички разговори бяха прекратени и вече се използваха само знаци. Бизоните, като повечето четириноги, се ориентираха по миризмите, носени от вятъра, но слухът им си беше съвсем нормален. Затова приближаващите се по обраслата с трева земя
